Решение № 426 от 18.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Антоанета Данова

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора К. П. Софиянски като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200239 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационна жалба, подадена от адв.Й., защитник на подсъдимия С. Д. К., срещу решение №11 от 05.02.2024 г., постановено по внохд №327/2023 г. на Варненски апелативен съд.

В жалбата се релевират и трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се обосновава с твърдение за обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното на подсъдимия престъпление.В тази връзка се оспорва приетото от съда, че св. Х. Х. е извършил административно нарушение на инкриминираната дата, тъй като неговото стадо кози не са пашували в горския фонд, а са пладнували, което според Закона за горите не представлява административно нарушение. На следващо място се твърди, че не са налице изпълнителните деяния „поиска“ и „приеме дар“, който не се следва, като се посочва, че данните, съдържащи се в показанията на св.Ш. Х. и Х. Х. не са подкрепени с други доказателства и съдът не е взел предвид родствената връзка на двамата свидетели. На следващо място, касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се аргументира с липса на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, довело до неразкриване на обективната истина. Твърди се, че: събраните от първата инстанция доказателства не са подложени на проверка; свидетелските показания и писмените доказателства не са обсъдени поотделно и в съвкупност и по- точно, че на процесната дата не 1 е била извършена проверка по служба от подсъдимия К., че същият не е съставил АУАН, тъй като не е имало извършено административно нарушение, че двете ярета са били заплатени от подсъдимия. Досежно изразеното недоволство от наложеното на С. К. наказание, в жалбата е отразено, че въззивната инстанция не е дала нужната оценка на всички смекчаващи отговорността обстоятелства и „не е изложила мотиви, от които да е видно, че при прилагане на по-ниско наказание, ще е налице снизходителност“.

Правят се следните искания- да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан, или делото върнато за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, или да бъде намален значително размера на наложеното наказание.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия С. К.- адв.Б. поддържа подадената касационна жалба и изложените в нея съображения. Поставя акцент на това, че: нито първостепенния съд, нито въззивната инстанция са направили задълбочен анализ на всички доказателства, имащи значение за правилното решаване на делото, като същевременно на част от тях е придаден смисъл и съдържание, каквито нямат; не е разгледано от съда основно възражение на защитата, свързано с начина на приобщаване на предмета на престъплението; не е отговорено на въпроса дали в действителност подсъдимия е имал право да съставя акт за установяване на административно нарушение, доколкото животните не са пашували, а са пладнували. Все в тази връзка се оспорва извода на съда, че е без значение дали животните на св.Х. са пашували и пладнували на въпросното място, където са били първоначално установени от подсъдимия. По отношение на претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание защитникът пледира за налагане на друго по вид наказание, а именно пробация с приложение на задължителните пробационни мерки и намаляване размера на кумулативното наказание лишаване от право до упражнява определена длъжност.

Представителят на Върховната прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че част от оплакванията в касационната жалба са за необоснованост и неправилност на решението на Варненски апелативен съд, като неправилната оценка на доказателствата изисква установяване на друга фактическа обстановка, с каквото правомощие ВКС не разполага. Споделя извода на въззивната инстанция, че независимо дали стадото на св.Хюсмен е пашувало или пладнувало, е налице нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от Закона за горите, като именно това обстоятелство е използвал подсъдимият, за да поиска яре от пострадалия. Възразява срещу тезата на защитата, че протокола за оглед не е бил подписан от поемното лице М. В. и като контрааргумент посочва информацията, съдържаща се в разпита му в качеството на свидетел, че първият от двата подписа върху документа е негов, както и че е видял на място извършеното процесуално следствено действие. Не счита, че е налице и касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода е в минималния възможен размер, а не са налице многобройни, нито пък изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи 2 разпоредбата на чл.55 от НК. Предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

В последната си дума подсъдимият С. Д. К. заявява, че обича българската гора и работи за нея, че е участвал в акции по залесяване, обучавал е колеги, а актове е съставял само, когато е имало нарушение. Счита се за невинен.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №19 от 21.09.2021 г., постановена по нохд №381/2020 г., Разградски окръжен съд е признал подсъдимия С. Д. К. за виновен в извършването на престъпление по чл.301 ал.1 пр.1 във вр.с чл.26 от НК и чл.54 от НК, за което му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 200 лв.

На основание чл.301 ал.4 от НК подсъдимият е бил лишен от право да заема държавна длъжност в системата на горите в Р.България за срок от две години.

Подсъдимият К. е бил осъден да заплати равностойността на предмета на престъплението, както и направените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №358/2021 г., по което е постановено решение №93 от 09.06.2022 г., с което първоинстанционната присъда е била отменена изцяло и делото върнато на ОС-Разград за ново разглеждане.

След връщане на делото в първата инстанция, ОС-Разград по нохд №174/2022 г. е постановил присъда №11 от 29.06.2023 г., с която е признал подсъдимия С. К. за виновен в това, че в периода 16-17.05.2020 г. в землището на с. С. с., общ.И., обл.Р., в качеството си на длъжностно лице- главен специалист „Горски инспектор“ в РДГ-Русе, район на действие ТП ДГС „Сеслав“-Кубрат, район Исперих поискал и приел дар- две ярета на обща стойност 86,36 лв., който не му се следва, за да не извърши действия по служба- да не състави акт за установяване на административно нарушение на Ш. Ю. Х., при установено административно нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗГ, поради което и на основание чл.301 ал.1 пр.1 и чл.54 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 200 лв., като го е оправдал за това да е извършил подкупа при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК.

На основание чл.301 ал.4 във вр.с ал.1 от НК подсъдимият е бил лишен да заема държавна длъжност в системата на горите в Р.България за срок от една година и шест месеца.

Равностойността на предмета на престъплението е била отнета в полза на държавата, като подсъдимият К. е бил осъден да я заплати, а също така в 3 негова тежест са възложени и сторените по делото разноски.

По подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия, пред Апелативен съд- Варна е било образувано внохд №327/2023 г., приключило с решение №11 от 05.02.2024 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.

Именно това второ по ред въззивно решение е предмет на настоящия касационен контрол.

Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място е необходимо да се отбележи, че част от изложените в касационната жалба доводи касаят необоснованост на атакувания съдебен акт, което оплакване не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК, поради което и ВКС не дължи обсъждането му. В този смисъл твърденията в жалбата, че животните пладнували, а не пашували на процесната дата, че те не почивали в горския фонд, както и че двете ярета, предмет на подкупа, всъщност са били заплатени от подсъдимия, представляват на практика оспорване на фактите, приети от решаващите съдилища. ВКС като съд по правото не дължи отговор на възраженията за правилността на фактическите положения, приети от контролираните инстанции и в този смисъл проверява само юридическата правилност на формиране на вътрешното им убеждение по фактите, без да извършва проверка на самите факти в съдържателен план. Само когато при формиране на вътрешното убеждение на проверявания съд не са спазени правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, е необходима намеса от касационната инстанция.

По настоящото дело апелативния съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствата и доказателствените източници, с едно единствено изключение, касаещо протокола за оглед на местопроизшествие, по което ВКС ще вземе отношение в решението си по-долу. Като цяло доказателствената дейност на възззивната инстанция не страда от такива съществени пороци, които да са рефлектирали върху правилността на формиране на вътрешното му убеждение.

Твърдението в жалбата, че свидетелските показания и писмените доказателства не са били обсъдени по отделно и в съвкупност, е лишено от основание. На стр.33 /гръб/ и 34 /лице и гръб/ от въззивното дело, апелативният съд е посочил подробно от кое гласно доказателствено средство какви фактически обстоятелства се установяват. В изпълнение на задълженията си е обсъдил и констатираните известни противоречия в показанията на тримата пастири- свидетелите Н. Х., С. М. и Х. Х. касателно местонахождението на всеки един от тях и на техните стада и в частност стадото с кози към момента на пристигането на подсъдимия К., като тези противоречия са били преодолени посредством заснемане чрез GPS от вещо лице на посочената от тях в допълнителния им разпит /проведен на местопроизшествието/ позиция. Тук е мястото да се отбележи, че 4 извършеното от първостепенния съд процесуално действие, отразено в протокол от 28.02.2023 г. по своето естество представлява следствен експеримент, а не както е формулирано от съда– допълнителен разпит на свидетели, проведен на местопроизшествието. Това е така, тъй като след изслушване на подсъдимия и посочените по-горе трима свидетели в съдебно заседание относно местонахождението на стадата, и с цел изясняване точната позиция на стадото с кози към процесния момент, е било необходимо фактическото посочване на мястото, където се е намирало това стадо, понеже от разпитите им е било невъзможно да се визуализира местонахождението на използваните от тях ориентири /гьол, големи дъбове, гора, салкъми, път и пр./ и разстоянията между тях. Независимо от наименование на извършеното съдебно-следствено действие, резултатите от него могат да бъдат ползвани, доколкото при провеждането му са били спазени изискванията на законаприсъствали са съдебният състав, прокурорът, подсъдимият и защитникът му.

Както подсъдимият, така и тримата свидетели са посочвали точните местонахождения на стадата, изготвени са били фотоснимки и е било извършено геодезично заснемане с GPS i 5 0 н а CHCNAV, в RTK режим в координатна система БГС 2005. Впоследствие тези данни са залегнали в писменото заключение по съдебно-техническата експертиза, приета и кредитирана от съда.