Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 876 от 21.11.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 1662/2024
Вид
Решение № 876
Подписан
21.11.2024
Състав
Димитър Петков Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Шумен, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20243630101662 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск, с иск с правно основание чл. 144 СК, от З. В. В., с ЕГН **********, чрез законен представител и настойник по право П. М. П. - майка, за присъждане в тежест на ответника В. Г. В. - баща, месечна издръжка в полза на поставен под пълно запрещение пълнолетен син, в размер 330,00 /триста и тридесет/ лева, платима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на исковата молба до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на вземането до окончателно плащане, в обективно съединение с иск, с правно основание чл. 149 СК, за осъждане ответникът да плати издръжка за минал период: 01.07.2023 г. - 01.07.2024 г., в размер на 330 /триста и тридесет/ лева месечно.

Ищцовата страна обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на осъдителните искове, твърдейки, че от съвместното фактическо съжителство на майката с ответника имат родено общо дете - З. В. В., роден на 30.03.2005 г., който по силата на Решение № 115/28.05.2024 г., ГД № 81/2024 г., по описа на ШОС, бил поставено под пълно запрещение. Няколко години след раждането на детето, родителите му се разделили. От м. април 2019 г. грижите 1 били полагани основно от майката. Бащата не полагал грижи за детето и не подпомагал финансово майката в издръжката. Съгласно Удостоверение рег. № ГРС-17-012/20.05.2024 г. майката била определена от органа по настойничество и попечителство при Община Шумен за настойник по право.

Пълно запретеният З. В. В. бил ученик XI клас в СУ „Васил Левски“ гр.

Шумен при дневна форма на обучение в ЦСОП при изнесено обучение в ЦСОП гр. Шумен - VIII група. Освен разходите за лекарства, които били около 20.00 лв. на месец, детето се нуждаело от специализирани логически и занимателни пособия, които стрували около 100.00 лв. на месец. Бащата нямал алиментни задължения към други лица. Моли ответникът да бъде осъден да плати на пълно запретения З. В. В., чрез неговата майка и законен представител П. М. П., с ЕГН: **********, издръжка в размер на 330 лв.

/триста и тридесет лева и нула стотинки/, считано от 01.07.2023 г. до 01.07.2024 г., както и да плаща ежемесечна издръжка в размер на 330 лв.

/триста и тридесет лева и нула стотинки/, платима до 10-то число на текущия месец, считано от датата на исковата молба до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване на така присъдения размер на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на вземането до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, в писмен отговор на исковата молба, твърди, че не разполага с финансови възможности да плаща претендираната издръжка.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез представителя си, поддържа исковата молба, а ответникът чрез процесуалния си представител подържа отговора.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 247/07.03.2005 г. /л. 4/ се установява, че страните са родители на пълнолетния ищец и че същия има навършени 18 години.

От Експертно решение № 90209-33/11.03.2022 г. /л 6а/ издадено от Национална експертна лекарска комисия се установява, че ищецът З. В. В. е с диагноза „детски аутизъм“, 100 % с чужда помощ, като съгласно 2

Удостоверение изх. № 1021-27-868/16.10.2024 г. /л. 62/ получава месечно пенсия и добавка за чужда помощ в общ размер 721.61 лева за м. октомври 2024 г.

С Решение № 115/28.05.2024 г. по ГД № 81/2024 г. по описа на Окръжен съд Шумен /л. 8/ З. В. е поставен под пълно запрещение, а от Удостоверение изх. № ГРС 17-012/20.06.2024 г. на Община Шумен /л. 10/ на З. В. В. е назначен настойник по право П. М. П..

Страните не спорят, а и от Служебна бележка, изх. № РД-2639/01.10.2024 г. издадена от Център за специална образователна подкрепа гр.

Шумен /л. 46/ се установява, че З. В. В. е записан в 12 клас в СУ „Васил Левски“ гр. Шумен през учебната 2024/2025 г.

От приетата по делото Справка за осигурителния доход изх. № 79391/23.08.2024 г., по описа на ТД НАП гр. Шумен, /л. 49/ се установява, че в периода от месец януари 2023 г. – месец юли 2024 г., ответникът В. Г. В. е в трудови правоотношения и е осигуряван върху среден доход в размер на минималния за страната, а ищцата в размер на 1300 лв.

Ответникът представя Договор за заем от 18.12.2023 г. в размер на 6500 лв. /л. 22/ и Договор за наем на жилище /л. 26/ в размер на 450 лв.

От ангажираните по делото гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля Н. Т. С., се установява, че непосредствени ежедневни грижи за ищеца полага неговата майка. Ищецът посещава училище. Също така във връзка със задоволяване на ежедневните му потребности се нуждае от пъзели, книжки с картинки, с които да се занимава.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

Правото на издръжка е дефинирано като признатата и гарантирана от закона възможност на лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си, да получава средства за съществуване от законово определен кръг лица. Отговорността на кръга на задължените да дадат издръжка лица е точно определен въз основа на съществуваща семейно 3 правна връзка, като може да бъде ангажирана само и доколкото се установи, че лицето има възможност да дава издръжка. Възможността да се дава издръжка е въпрос по същество и се преценява с оглед на цялото имущество на правно-задълженото според закона лице. Възможността на едно лице да дава издръжка означава същото да разполага със свободни средства - т. е. средства извън необходимите за собствената му издръжка, в т. ч. и на негови близки от по-близък ред, на който също дължи издръжка. При навършване на пълнолетие издръжката на детето се прекратява по силата на закона съдебното решение, с което е присъдена издръжка губи силата си щом детето навърши 18 г.. Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. Решението за издръжка на дете навършило 18 години, ако то се запише или следва редовно в средно, полувисше и висше учебно заведение, не продължава автоматически, защото в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била присъдена. Затова навършилото пълнолетие дете, което учи редовно, за да получава издръжка трябва да предяви иск. Съгласно даденото в разпоредбата на чл. 144 СК разрешение, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, като в този случай е необходимо да се прецени и обстоятелството дали плащането на издръжка няма да създаде особени затруднения за родителите.

В тази връзка за уважаването на предявеният по реда на чл. 144 СК иск за издръжка в тежест на ищцовата страна е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване, да установи качеството си на правоимащо да получи търсената издръжка лице, а именно, че като пълнолетен продължава редовното си обучението в средно, полувисше или висше учебно заведение и нуждата от издръжка, т. е. че не може да се издържа от доходите и имуществото си, както и че ответникът разполага с материалната възможност без особени затруднения да плаща съответния размер на издръжка.

Независимо от моралното задължение на родителя да подпомага 4 финансово своето навършило пълнолетие дете при получаване на по-добро образование и поделяне на разноските за това с другия родител, скрепеното с правна принуда юридическо задължение на родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава своето образование, възниква само при условие, че трите посочени по – горе предпоставки са налице кумулативно. Предпоставката „Да не може да се издържа от доходите и имуществото си”, предполага установяване и изследване на всички имуществени права на лицето, който биха могли да бъдат източник за осигуряване на средства за препитание /без тези, който не могат да се трансформират като такива поради несеквестируемостта им/. Последната предпоставка означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.

Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице, като при присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите, като основателността на иска е предпоставена от цялостна оценка на посочените правно-релевантни факти.

В разглеждания случай, страните не спорят, а и събраните по делото доказателства еднозначно установяват, че ищецът се явява по рождение низходящ от първа степен на ответника и като пълнолетен продължава редовното си обучението в средно учебно заведение - понастоящем в 12 клас.

Същият е със 100% инвалидност с чужда помощ, поради което не може да реализира доходи. В тази връзка от една страна съдът счита, че поради редовната форма на обучение, присъствието му на учебни занятия, както и с оглед заболяването му обективно създава определени затруднения за пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства, което налага извода, че към настоящият момент не е в състояние да се издържа от трудов доход. Установи се, че ответникът получава трудово възнаграждение в размер на минималната за страната заплата. По делото не се твърдят и доказват други задължения на ответника.

5

Предвид изложеното и след цялостна преценка на приобщените по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира, че при месечен доход в размер на 930 лв. от една страна, и от друга страна, несъществуващо за родителя задължение да осигурява издръжка на друго непълнолетно или пълнолетно учащо дете, съдът приема, че ответникът би могъл без особено затруднение да отделя за издръжката на пълнолетния си учащ син редовно в средно учебно заведение сума в размер на 330 лева месечно. Не се установи ответникът да има здравословни проблеми. С оглед изложеното, съобразявайки нуждите на ищеца и възможностите на ответника, съдът намира предявения иск по чл. 144 СК за основателен, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2024 г. до завършване на обучението на ищеца в средно учебно заведение за предвидения срок на обучение или до настъпването на друго обстоятелство, обуславящо изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

Относно искането за издръжка за минал период, а именно: за периода от 01.07.2023 г. до 01.07.2024 г. съдът счита, че иска се явява основателен.

Ищецът в процесния период от време е бил пълнолетен, учащ в средно учебно заведение. Установи се в хода на производството, че ответникът не е живял с детето си и не се е грижил за него в процесния период, както и, че последният не е имал задължение да заплаща издръжка на други лица. Настоящия състав намира, че заплащането на издръжка в претендирания размер за претендирания период не би представлявало особено затруднение за ответника, въпреки, че ще се дължи наведнъж.