Определение № 378 от 12.05.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. София, 12.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Душкова

Членове:

Иван Стойчев

Карамфила Тодорова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20221000600357 по описа за 2022 година

Производството пред САС е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.

Образувано е по протест на СОП срещу определение на СОС по нчд№11/2022г. с което съдът:

ОТМЕНИЛ постановление на СОП от 15.12.2021г. по пр.пр. № 4751/2017г. на СОП, ДП № 270/2016г. по описа на РУ на МВР - Самоков, ДП № 127/2020г. на ОСлО при СОП, за прекратяване на наказателното производство като незаконосъобразно и ВЪРНАЛ делото на СОП за изпълнение на указанията за доразследване, визирани в обстоятелствената част на определението.

Постъпило е и възражение срещу протеста от повереника на пострадалата.

САС като съобрази доказателствата по делото, съображенията в протеста и във възражението срещу него намери следното:

Производството пред СОС е протекло по реда на чл.243, ал.4, 5 и 6 НПК.

За да постанови атакуваното определение първият съд изложил следните мотиви:

СОС, в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл.243 НПК е сезиран с жалба против постановление на СОП от 15.12.2021г. по пр.пр. № 4751/2017г. на СОП, ДП № 270/2017г. по описа на РУ на МВР -Самоков / ДП № 127 О Сл О при СОП/, по силата на което за пореден път СОП е прекратила наказателното производство, образувано и водено против Д. М. Р., за това че на 18.06. 2017г. , около 10.25ч. в гр. Самоков, обл. Софийска, по ул.’’Търговска”, при управление на моторно превозно средство -л.а. м. „Пежо”, модел „206”, с per. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Б. С.

П., ЕГН- ********** - престъпление по чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК.

1

За да прекрати производството наблюдаващият делото прокурор от СОП е приел отново липса на субективна съставомерност на деянието, а именно - че е налице случайно деяние, при което водачът на л.а. „ Пежо 206” Д. Р., не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на произшествието и да го предотврати, т.к. пострадалият велосипедист е навлязъл внезапно и неочаквано в платното му за движение, предприемайки изненадваща неправомерна маневра - завой наляво, пред превозното средство и без предварително да подаде сигнал с ръка, за маневрата, която се готви да направи, като по този начин е попаднал в опасната зона за спиране на същото.

Прокуратурата е повторила правния си извод от предходното постановление, а именноче не установява Р., в качеството си на водач на МПС да е сторил каквото и да е нарушение на правилата за движение, което да се намира в пряка връзка с причинения съставомерен резултат- смъртта на пострадалия Б. П..

Посоченото по- горе постановление е обжалвано от адв.М. М. - повереник на С. Б. Т.дъщеря на Б. С. П.- загинал в резултат на произшествието. В жалбата, както и в предходната, се съдържа оплакване за необоснованост на фактическите изводи на прокуратурата, изграждането им в несъответствие с доказателствата, превратно тълкуване на същите, нарушаване на правилата на изграждане на вътрешното убеждение- приемане на факти въз основа на необективен анализ на доказателствата, в нарушение на разпоредбите на ЗДП и неправилно приложение на материалния закон- разпоредбата на чл. чл.343, ал.1 ,б.”в”, вр. чл.342,ал.1 НК, като е прието, че деянието е несъставомерно по този текст, оспорват се правните и фактическите изводи на прокуратурата, най-вече задължението и възможността на водача да избегне произшествието във връзка с конкретни правила, съдържащи се в императивни за водачите разпоредби по ЗДП и ППЗДП при управление на лек автомобил, гарантиращи живота и здравето на всички участници в движението.

В подкрепа на тези оплаквания в жалбата се навеждат конкретни доводи, а именно- при съставяне и обосноваване на атакуваното постановление СОП е формирала произволни фактически и правни изводи, без да е осъществен подробен и задълбочен анализ на доказателствата, констатира се едностранчив подход при преценката им, който най- добре е илюстриран при преценката на заключението на КСАТЕ, при което са взети под внимание отговорите на поставените въпроси и частите от заключението, оневиняващи привлеченото към отговорност лице, но в същото време изцяло са игнорирани- подминати са без обсъждане други части, които ясно и категорично обосновават обвинителната теза. В конкретизация на този довод в жалбата се поставя акцент на множеството фактори, обосноваващи необходимост от намаляване на скоростта и подбиране на безопасна такава по смисъл на чл.20,ал.2 ЗДП.Водачът на л.а. е пренебрегнал задължението си по цитираната по- горе разпоредба, движел се е с висока скорост, несъобразена с пътните условия, повисока и от разрешената такава -скорост от 54 км/ч. икато не е подбрал безопасна скорост сам се е поставил в положение велосипедистът да попадне в опасната зона за спиране на автомобила. От изключителна важност е констатацията в заключението на допълнително назначената КСАТЕ, че преди изпреварването от „Джип Чероки“ е съществувал момент, 2 когато пострадалият велосипедист е попадал във видимата зона на водача на л.а. „Пежо“ Д.

Р., поради което ако същият беше съсредоточил вниманието си във възприемането на пътната обстановка, щеше да забележи маневрата- завой наляво, предприета от велосипедиста и ако от този момент беше предприел незабавно спиране сблъсък нямаше да настъпи. По този начин се явява крайно несъстоятелна тезата, неотклонно прокарвана от прокуратурата за „възникнала внезапно опасност за движението“- същата обслужва защитната теза, но не и установяването на обективната истина.

В съответствие с това моли съда да отмени обжалваното постановление на СОП.

Внимателния прочит на контролирания акт на прокуратурата, потвърждава извода за едностранчив подход- пряко обслужващ защитната теза и липса на обективност при преценка на доказателствата и при формиране на фактическите и правни изводи на наблюдаващия прокурор по настоящия казус.

Съдебният състав контролиращ производството няма нито желание, нито ангажимент по закон, да замести или да омаловажи суверинитета на обвинителната власт като единствен и признат от Конституцията титуляр на обвинителната функция. Прокуратурата е свободна и независима в преценката си кого да привлече към отговорност и по какво обвинение. Но това не следва да се осъществява произволно. Във всички случаи решенията на прокуратурата следва да изразяват ясно изразена подкрепена от доказателствата и дефинирана от разпоредбите на материалния закон воля. В този смисъл, актовете на прокуратурата, които слагат край на наказателното производство, от доказателствено правна и логическа гледна точка следва да отговарят на завишени изисквания, в сравнение с изискванията по чл.246 НПК-при повдигане на обвинение.Прокуратурата е суверенна да се произнесе по годността, истинността, достоверността и достатъчността на доказателствените средства, но тази преценка следва да се осъществи по правилата за изграждане на вътрешно убеждение по НПК, валидни за актовете на съда- чл.13, 14 и чл.107, ал.5 НПК. Защото с актовете си, които слагат край на образуваното наказателно производство, прокуратурата на практика осъществява правораздаветелна функция. А е недопустимо това да се осъществява в разрез с доказателствата и и при неправилно прилагане на закона.

Изискването за установяване на обективната истина по чл.13 НПК означава, че преценката за значимите за обвинението релевантни факти следва да се осъществява въз основа на цялата съвкупност от доказателства, а не -избирателно върху отделни нейни части.

Връзката между доказателствата не следва да се разкъсва а обратното - да се изтъкват отношенията както между взаимно подкрепящите се, така и при доказателства, които взаимно си противоречат. Последните да бъдат съпоставени едни спрямо други, и да бъде даден ясен, недвусмислен и непораждащ колебание отговор по каква причина едни доказателства са предпочетени пред други- в съответствие с правилата за преценка по НПК и при прилагане на формалната логика. При това следва да бъде коментиран действителният смисъл на всяко от доказателствата, а не да му бъде приписвано значение, което няма.

Установените по този начин в съответствие с обективната истина факти да бъдат съотнесени 3 към материалния закон и по този начин да се достигне до верни правни изводи, обосноваващи или изключващи обвинението в пълно съответствие със закона.

Изхождайки от изложеното по-горе, настоящият съд няма как да не се съгласи, че при многобройните си опити да прекрати наказателното производство по делото, със съставените до настоящия момент постановления, СОП проявява трайна тенденция на липса на обективност при преценка на доказателствата и при формиране на крайните- логически и правни изводи. Внимателният, а дори и беглият прочит на настоящото постановление потвърждава този извод и тази тенденция. Установява се едностранчив, избирателен подход - в полза на защитната теза, при подбора и преценката на доказателствата, превратно тълкуване на същите, като им е придаден смисъл и значение, което нямат, нарушаване на правилата за преценка на доказателствата и изграждане на вътрешно убеждение.

Конкретните проявления по контролираното от настоящия съд постановление при формиране на волята на решаващия прокурор са следните:

-Съдът, контролиращ постановлението не може да не се съгласи е оплакванията, съдържащи се в жалбата, че избирателният подход трайно прилаган от прокуратурата по този казус е намерил своята еманация в тълкуването и коментирането на последното заключение на КСАТЕ, изготвено след отмяната на последното постановление за прекратяване, при което са взети под внимание отговорите на поставените въпроси и частите от заключението, оневиняващи привлеченото към отговорност лице, които в своята същност и съдържание преповтарят предходното заключение, но в същото време изцяло са игнорирани- подминати са без обсъждане други части, които ясно и категорично обосновават обвинителната теза, като в същото време радикално променят възприетата до настоящия момент фактическа обстановка, установявайки, че водачът на л.а. „Пежо“ Д. Р. е имал техническа възможност значително по-рано да възприеме маневрата, предприета от пострадалия за завиване на ляво и да спре безопасно, без да настъпи сблъсъка —отговора на задача 8 от заключението.

В съставеното постановление за прекратяване е премълчано заключението на вещите лица по т.8, както и новите фактически изводи, които налага, като вместо това е прието , че въпреки проведеното разследване не се установяват нови обстоятелства, които да налагат съществена промяна във вече приетата фактическа обстановка, което е невярно Допусната е невярна интерпретация на заключението на вещите лица по т.8 от експертизата, подминаване на същественото за обвинението обстоятелство, че към началото на маневрата - има се предвид непосредственото и започване с обръщане на велосипедиста наляво и промяна на посоката му на движение, когато е отстоял на разстояние 47 м. от автомобила, той е попадал, макар и за кратко време във зоната на видимост на водача на автомобила, който е имал възможност да реагира и да спре безопасно- без да настъпи сблъсък с велосипедиста

Изложени са противоречиви, изключващи се взаимно твърдения за релевантните факти.

От една страна — от гледна точка на заключението става въпрос за начало на маневрата, 4 предприета от пострадалия, от друга страна прокуратурата омаловажава промяната на посоката, която е най-сигурния индикатор за опасност и за необходимост от повишено внимание и адекватна реакция от страна на насрещно движещия се водач на лек автомобил Р., изтъквайки, на преден план обстоятелствата: 1/ че към оня момент велосипедистът все още се е намирал в собственото си платно, макар и с променена посока на движение и 2/ че не бил подал сигнал с ръка, обозначаващ начало на маневрата. В този смисъл в контролираното постановление не се съдържа отговор на въпроса, по какъв начин се индикира началото на маневрата: с фактическото и предприемане с непосредствена промяна на посоката и завиване и насочване към осевата разделителна линия, разделяща платната за противоположните посоки на движение /която —още повече- е мислена, без ясно очертани граници от пътна маркировка в настоящия случай/, или с подаването на сигнал с ръка? Ако не е подаден сигнал с вдигната ръка, но се извърши завиване - има ли предприета маневра или няма ?