Решение № 10748 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10748 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110135496 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. И. Б. и А. И. Г., за сумите, както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 752.40 евро (равностойност в евро на сумата от 1471.56 лева) за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022г. - 29.02.2024г., както и сумата 25.58 евро (равностойност в евро на сумата от 50.03 лева) - главница за извършено дялово разпределение за периода 01.05.2022г. - 29.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2025г., до окончателното изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот - апартамент № .., находящ се в гр. София, ул. „П. м.“, № ., вх. ., ет.

., абонатен №......; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 157.22 евро (равностойност в евро на сумата от 307.49 лева) лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. – 06.06.2025г., както и сумата 6.73 евро (равностойност в евро на сумата от 13.17 лева)лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 17.07.2022г.06.06.2025г.

Сумите се претендират от двамата ответници разделно, по 1/2 част спрямо всеки от тях.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците като собственици на топлоснабдения имот и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент №..., находящ се в гр. София, ул. „П. м.“, № ..., вх. .., ет. ..., абонатен №...., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни 1 вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не е сторил. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответника имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Релевира, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая ЕС, в която се намира процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ. Твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснадбяването.

Излага довод, че за имота са издадени изравнителни сметки, които прилага към исковата молба, като акцентира, че сумите са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице - помагач.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от ответниците Н. И. Б. и А. И. Г., чрез назначения особен представител, с който оспорват исковата претенция по основание и размер с довод за недоказаност наличието на облигационно отношение между ответника и ищеца, а с това и да е била потребител на топлинна енергия. Поддържат, че не са обвързани от общите условия за продажба на топлинна енергия, като оспорват същите да са публикувани и влезли в сила. Намират, че издаваните от ищеца документи не доказват реална доставка на топлинна енергия, която да е на стойността, претендирана от ответника. Считат, че не е доказано и наличието на облигационно отношение между ЕС и ФДР и между ищеца и ФДР, както и оспорват общото събрание на етажната собственост да е редовно свикано, както и през исковия период да е действал валиден договор за извършване на услугата дялово разпределение. Поддържат, че не е настъпила изискуемостта на процесните задължения, като навеждат възражение, че ищецът не е издавал годни счетоводни документи - фактури през процесния период, с оглед на което оспорват да са надлежно поставени в забава за изпълнение на процесните задължения. Оспорват доказателствената стойност на всички представени с исковата молба документи. В условията на евентуалност релевират възражение за погасяване на процесните вземания по давност. При тези съображения молят за отхвърляне на исковете. Правят доказателствени искания.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страна на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД, представя исканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 02.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ул.

„П. м.“ №..., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение се установява, че ЕС е сключила договор с „Техем сървисис“ ЕООД от 12.09.2002г. Приложен по делото е също договор между ищеца и ФДР от 03.06.2020г.

Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва 2 собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

От представените от третото лице-помагач документи се извежда, че има посещения за отчет и е осигурен достъп видно от протоколите, носещи подпис на клиента от 20.05.2023г. и 18.05.2024г.

От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се доказва, че на 11.02.1992г. И. П. Г. в придобил правото на собственост върху топлоснабдения имот – апартамент № ..., находящ се в гр. София, ул. „П. м.“ №......

Извежда се, че И. П. Г. е починал на 22.07.2023г. и е оставил за свои наследници ответниците Н. И. Б. и А. И. Г..

Установява се, че ответниците Н. И. Б. и А. И. Г. са продали на трето за спора лице на 19.02.2024г. правото на собственост върху топлоснабдения имот, който до този момент са притежавали по реда на наследствено правоприемство.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление и за сградна инсталация. За битово горещо водоснабдяване не е ползвана топлинна енергия. Топлинната енергия за отопление е разпределяна по реален отчет и за двата отоплителни сезона за 1 брой радиатор. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределяна съгласно зависимост, описана в Приложение към чл. 61, ал. 1, т.

6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 04.2007г. и наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването при пълния отопляем обем – 172 куб.м. и този на ЕС – 15787 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 662.85 евро. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки е – 744.68 евро, или сума по-малка от претендираната.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в 3 спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за 4 доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Разпечатката съдържа 31 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aeb12cb7-9b86-4098-b21e-06aa39a5b881