Решение № 1243 от 27.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦММ при участието на секретаря ТЙЦ като разгледа докладваното от ЦММ Гражданско дело № 20211110171758 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 3 128,15 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а. „ТА“, с рег. № ******, вследствие на ПТП от 30.12.2019 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2021 г. до окончателното плащане, както и 393,66 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.09.2020 г. до 30.11.2021 г.

Ищецът ЗАД „АБ“ АД твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 30.12.2019 г., около 14:30 часа, в гр. София, ж. к. „С*“, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „ТА“, с рег. № ******. Поддържа, че ответникът ЗАД „ДБЖИ“ АД е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП л. а. „ОА“, с рег. № ******. Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Ц. Б., която при извършване на неподсигурена маневра за завой наляво е реализирала съприкосновение с насрещно движещия се автомобил, в резултат на което му нанася материални вреди, а именно: облицовка на предна броня, предна декоративна лайсна, капаче теглич, абсорбер на предна броня, дифузър пред радиатори, греда под радиатори, греда до радиатори, спойлер, преден десен фар, преден воден радиатор.

Сочи, че вредите от ПТП възлизат на обща стойност от 3 113,15 лв., в който размер на 20.07.2020 г. е изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършИ. ремонта доверен сервиз – „ТМ А“ ЕООД, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв. Заявява, че с писмо ведно с материалите по щетата ответникът е поканен да заплати процесната сума в общ размер на 3 128,15 лв., но с писмо с изх. № 3437/04.09.2020 г. той е отказал това, поради което претендира същата ведно с лихва за забава за периода от 04.09.2020 г. до 30.11.2021 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „ДБЖИ“ АД е подал отговор на исковата 1 молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва процесното ПТП да се дължи на вината на водача на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ л. а. „ОА“, с рег. № ********* – Ц. Б., тъй като същата не е действала противоправно и не е допуснала нарушение на ЗДвП. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП по описания в исковата молба начин. Счита, че ищецът не доказва качеството си на застраховател по застраховка „Каско на МПС“, тъй като представената застрахователна полица е неподписана, поради което той не може да черпи права от нея, а освен това не са представени общите условия към нея. Оспорва на посочените в исковата молба дата и място да е настъпило ПТП с участието на посочените лица. Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП от 30.12.2019 г., тъй като има частен характер и не се ползва с материална доказателствена сила относно съдържащите се в него констатации, а освен това не е съставен при спазване на правилата на Наредба № Iз/12.01.2019 г., тъй като между двата автомобила не е имало съприкосновение, поради което такъв протокол изобщо не е било необходимо да се съставя. Заявява, че цялостна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л. а. „ТА“, с рег. № ****** – И. К., който движейки се зад автобус на градския транспорт не е наблюдавал пълно и всеобхватно пътната обстановка, а освен това се е движил с превишена скорост, което представлява нарушение по чл. 21 ЗДвП, поставяйки се по този начин сам в невъзможност да реагира, като предотврати настъпването на процесното ПТП. Допълва, че той е следвало да направи опит да спре или да намали скоростта си на движение, което обаче не е сторил, поради което с поведението си е допринесъл в значителна степен за реализирането му, допускайки по този начин нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Оспорва настъпването на твърдяните вреди, както и същите да са вследствие на процесното ПТП от 30.12.2019 г. При условията на евентуалност заявява, че дори да се установи тяхното настъпване, то те са били в резултат на осъществен контакт на автомобила с крайпътен обект и вследствие на друго ПТП, а не на съприкосновение с л. а. „ОА“, с рег. № ******. Допълва, че увреденият автомобил е бил технически неизправен, тъй като спирачната уредба и светлинната му сигнализация не са функционирали, което е станало причина за настъпване на последвалия удар с пътен знак.

Заявява, че водачът И. К. е управлявал МПС без да притежава необходимата за съответната категория правоспособност. Счита, че размерът на исковата претенция е завишен, тъй като увреденият автомобил е могъл да бъде отремонтиран с части втора употреба. С оглед неоснователността на главния иск, оспорва и акцесорния иск за лихва за забава. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното главно вземане е необходимо да се установи от ищеца наличието на следните материални предпоставки: 1. действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца;

2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

2

С определение от 22.02.2022 г., изменено с протоколно определение от 12.05.2022 г., съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 30.12.2019 г. по отношение на л. а. „ТА“, с рег. № ****** е била налице действаща застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, а по отношение на л. а. „ОА“, с рег. № ****** е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и, че на 20.07.2020 г. от страна на ищеца е извършено плащане в полза на „ТМ А“ ЕООД в размер на 18 905,30 лв., част от което е сумата от 3 113,15 лв., явяваща се стойността на ремонта на л. а. „ТА“, с рег. № ******.

Нещо повече, за осъществяване на посочените обстоятелства свидетелстват и данните, отразени в приетите като писмени доказателства по делото – двустранно подписана застрахователна полица № 19-0300/411/5000292/13.02.2019 г. за застраховка „Каско на МПС“, общи условия към нея, двустранен констативен протокол за ПТП от 30.12.2019 г., уведомление за щета до ЗАД „АБ“ АД, материалите по щета № 0300-20-727-500021, преводно нареждане № 22646972/20.07.2020 г. и справка към него, извадка от регистъра на Гаранционния фонд и др.

Ето защо, предвид така отделените за безспорни факти и с оглед своевременно релевираните от ответника възражения, спорните въпроси по настоящото дело се концентрират върху следните обстоятелства: какъв е механизмът на реализиране на процесното ПТП от 30.12.2019 г., по чия вина е настъпило то, налице ли е причинна връзка между него и настъпилите вреди по л. а. „ТА“, с рег. № ******, налице ли е съпричиняване от страна на водача му И. К., както и какъв е размерът на претендираното регресно вземане.

В случая, при съвкупна преценка на доказателства по делото – протокол за ПТП от 30.12.2019 г., уведомление за щета до застрахователя – ищец от 02.01.2020 г., показанията на разпитаните свидетели И. В. К. и Ц. З. Б., както и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза съдът приема за установено, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 30.12.2019 г., в гр. София, ж. к. „С*“, около 14:30 часа, водачът на л. а. „ОА“, с рег. № ****** навлиза в кръстовище и предприема маневра за завой наляво, при което траекторията му на движение се пресича с движещия се срещу него направо л. а.

„ТА“, с рег. № ******, а от своя страна водачът на последния, за да избегне съприкосновение между двата автомобила, предприема маневра за отклоняване на посоката си на движение надясно и се удря в крайпътно ограничително колче. Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите доказателства по делото - показанията на разпитаните по делото свидетели, отразяващи техни непосредствени възприятия относно фактите, за които разказват, доколкото са били водачи на участвалите в него автомобили, както и изводите на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза. В случая, извличащите се от тях данни безспорно установяват, че при предприемане на маневра за завой наляво водачът на л. а. „ОА“, с рег. № ****** не е изчакал преминаването на движещия се насреща л. а. „ТА“, с рег. № ******, който за да избегне удара между двата автомобила се е отклонил вдясно и се е ударил в крайпътно ограничително колче. От една страна в този смисъл са най-напред показанията на свидетелката Ц. Б., която заявява, че при извършване на маневра за завой наляво е навлязла в кръстовището, но срещу нея е навлязъл друг автомобил, който за да избегне удара между тях, е отклонил траекторията си на движение надясно и се е ударил в крайпътен обект, вследствие на което са му причинени материални вреди. От друга страна по идентичен начин механизма на настъпване на процесното ПТП описва и свидетелят И. К., който 3 заявява, че пътят му е бил пресечен от другия автомобил, който е навлязъл в кръстовището за извършване на завой наляво, като за да избегне удар между тях е трябвало да предприеме маневра за заобикаляне вдясно, при което се е ударил в крайпътно колче, вследствие на което на управлявания от него автомобил са причинени материални вреди. Изрично свидетелят заявява, че по това време кръстовището е било натоварено, поради което в лявата лента за движение е имало спрели коли, без обaче да си спомня за наличието на автобус пред него или до него. В случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че същите установяват поведението на водача на л. а. „ОА“, с рег.

№ ****** именно по начина, отразен в схемата към двустранния протокол за ПТП от 30.12.2019 г. и уведомлението за щета до застрахователя-ищец от 02.01.2020 г., в което свидетелят К. също е потвърдил, че водачът на другия автомобил му е отнел предимство.

При така установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебноавтотехническата експертиза, според което отразените в описа на застрахователя – ищец щети в долната част на предната броня на л. а. „ТА“, с рег. № ******, а именно: спойлер, лайсна и капак теглич, са в овална специфична форма, поради което могат да бъдат получени при съприкосновение с крайпътно ограждение (ограничително колче), като този свой извод експертът е потвърдил и при разпита си е откритото съдебно заседание на 07.07.2022 г., в което изрично е заявил, че макар да не е имало директно съприкосновение между двата автомобила, уврежданията по застрахования при ищеца такъв могат да бъдат получени по описания от двамата свидетели механизъм на реализиране на процесното ПТП от 30.12.2019 г. Съдът намира, че последното е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Ц. Б., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид собствените й показания, според които макар да се е движила бавно, тя е навлязла в кръстовището, за да завие наляво, след което е възприела пред себе си движещия се срещу нея друг автомобил, чието преминаване обаче не е изчакала. От друга страна в тази насока са и показанията на свидетеля К., който с категоричност заявява, че пътят му на движение е бил пресечен от изчакващия за завой наляво друг автомобил, поради което се е наложило да се отклони вдясно, за да избегне удар с него. Нещо повече, констатацията на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза също е била, че техническа причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението на водача на л. а. „ОА“, с рег. № ******, който е предприел маневра за завой наляво, без да изчака преминаването на насрещно движещия се друг автомобил. Така установеното поведение на водача Ц. Б. несъмнено представлява нарушение на чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, тъй като при завиване наляво в друг път не е пропуснала насрещно движещото се друго превозно средство, управлявано от водача И. К.. В случая, този извод на съда не се разколебава от разказаното от свидетелката Б. относно наличието на завиващ наляво автобус на градския транспорт, който е ограничил видимостта й към идващите насреща автомобили.