Решение № 207 от 29.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Костадинка Костадинова

Анна Кофинова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100606071 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 07.06.2023 г. постановена по НЧХД № 17514 /2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 107-ми състав е признал подсъдимия К. В.

Д. за НЕВИНОВЕН в това, че на 12.08.2021 г. в гр. София в писмено становище, депозирано пред Софийски апелативен съд по гр.д. № 2045/21г., е разгласил позорно обстоятелство и е приписал престъпление на Б. Е. Б., а именно: „Б. Б. е посочен като участник в опит за измама на Българската държава при преговорите за приватизацията на П.“, поради което на основание чл. 304 НПК съдът го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 147, ал.1, пр. 1 и пр. 2 от НК.

По постъпила въззивна жалба от страна на повереника на частния тъжител Б. Б. е образувано ВНЧХД № 6071/23 г. по описа на СГС - НО, VIII - ми въззивен състав, с която е атакувана постановената присъда.

В допълнението към депозираната жалба се излагат аргументи за доказаност на всички признаци на престъплението. Излагат се твърдения, че безспорно е установено авторството на престъплението, както и че частният обвинител е доказал, че клеветническите твърдения не отговарят на истината. Коментира се и ангажираната писмена доказателства съвкупност, като се отделя особено внимание на приложеното Решение по МЦРИД ДЕЛО № ARB/03/24 на Международен център за разрешаване на инвестиционни спорове Вашингтон.

Жалбоподателят коментира и събраните гласни доказателствени средства, като в допълнението на въззивната жалба преразказва показанията на разпитаните лица. Излагат се твърдения, че с разгласените клеветнически твърдения се приписва извършване на престъплението измама. Отделя се внимание и на личността на частния тъжител. Твърди се, че инкриминираните клеветнически изрази са доведени до знание на голяма група хора.

Коментира се и субективната страна на престъплението, за което е привлечен под отговорност К. Д.. В тази връзка се посочват свидетелските показания на М.М. и П..

Жалбоподателят излага доводи, че проверяваната инстанция не е анализирала всички 1 събрани по делото доказателства, като се изтъкват съображения, че представените доказателства установяват неистинността на клеветническите твърдения. Коментира се преценката на първоинстанционния съд да не допусне до разпит адв. Д.. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за липса на осъществен състав на клевета в разновидността й на приписване на престъпление. В допълнението на въззивната жалба се излагат общи постановки за свободата на словото и се коментира, че инкриминираните изрази надхвърлят конституционно гарантираното и защитено право на свободно изразяване на мнение. В заключение се иска да се отмени оправдателната присъда и да се постанови осъдителна. Отправя се искане за разноски, както и доказателствени искания, свързани с допускане на разпит на посочените свидетели, като се прилагат и писмени доказателства.

В проведеното закрито съдебно заседание на 27.11.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

В хода на делото по същество повереникът на частния тъжител моли съда да отмени първоинстанционната присъда. Намира, че е налице съставомерността на осъщественото деяние от обективна и субективна страна.

Защитникът на подсъдимия моли съда да не уважава въззивната жалба, като намира, че проверяваната инстанция е направила адекватен анализ на доказателства. Счита, че не са налице предпоставки за отмяна на постановената присъда.

Подсъдимият моли да се потвърди оправдателната присъда.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, установи следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата.

Въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното:

Подс.К. Б. Д. е роден на ******* г. в гр. Свищов, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, трудово ангажиран, с чисто съдебно минало, адрес в гр.

София, ул. „*******, ЕГН **********.

На 12.08.2021 г. до Софийски апелативен съд, ГК, 1-ви състав е депозирано становище от адвокат А. Д., в качеството й на процесуален представител на К. Д. по в.гр.д.

№ 2045/2021 г. Депозираното становище е направено във връзка с постановено от съда Разпореждане № 2125/13.07.2021 г. по .гр.д. № 2045 /2021 г. по описа на САС с указания за вземане на становище по постъпил отговор на въззивна жалба и направените в него доказателствени искания. В становището, депозирано от процесуалният представител на К.

Д., се съдържа следното изречение: „За почтеността на Б. Б. е коментирано в мотивите на Решение по МЦРИС дело № ARB/03/24 на Вашингтонския арбитраж по делото „П.“, където съдът подробно описва този подход /на Б. Б. и неговия юридически консултант К. П. / да се представят едностранни твърдения като факти и Б. Б. поименно е посочен за участник в опит за измама на Българската държава при преговорите за приватизация на П.“.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е събрал следните гласни и писмени доказателства, в това число: свидетелските показания на К.Д. П. /л. 97 – 98 от СП пред СРС/, М. Г.М. /л. 96 – 97 от СП пред СРС/, становище по гр.д. № 2045/2021 г. по описа на САС /л. 7 – 9 от СП пред СРС/, Решение на МЦРИС дело № ARB/03/24 на Вашингтонския арбитраж по делото „П.“ /л. 10 - 44/, автобиография с приложени референции /л. 45 – 55 от СП пред СРС/, справка за съдимост /л. 86 от СП пред СРС/.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав относно съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.

Този съдебен състав подкрепя изводите на предходната инстанция относно относимостта на свидетелските показания към предмета на делото. Изложените твърдения от страна на свидетелите П. и М. засягат личните им впечатления от тъжителя и подсъдимия, които са свързани с работата им и професионалните им качества.

2

Представената информация от страна на двамата свидетели няма отношение към инкриминираните от страна на частния тъжител твърдения, засягащи част от съдържанието на становище по в.гр.д № 2045/2021 г. по описа на САС, ГО, 1-ви състав. В тази връзка съдът намира направеното възражение от страна на жалбоподателят за липса на анализ на цялата доказателствена съвкупност за неоснователно. Предходната инстанция е подложила на анализ единствено относимите към конкретното обвинение доказателства, като изрично ги е разграничила от неотносимите обстоятелства.

При изграждане на крайната си преценка съдът взе предвид приложеното становище от страна на частния тъжител, както и самото решение на МЦРИС дело № ARB/03/24 на Вашингтонския арбитраж по делото „П.“. Действително в представеното становище от тъжителя Б. е видно, че се съдържат инкриминираните клеветнически твърдения. Въпреки това съдебният състав споделя изводите на районния съд от една страна, че коментираният документ изхожда от процесуалния представител на подсъдимия Д. и е подписан от него. От друга страна, изложените в становището обстоятелства, касаещи решението на Вашингтонския арбитраж по делото „П.“, макар и да не съответстват буквално на част от съдържанието на решението на арбитража, намират потвърждение в част от разсъжденията на съда по повод предмета на спора, с който е сезиран, по-конкретно в т. 4 последиците от измамата, пар. 135 от посоченото решение.

Останалите приобщени писмени доказателства, състоящи се в автобиография с приложени референции не са относими към предмета на делото и нямат отношение към съставомерността на инкриминираното деяние, за което се води наказателното производство.

По отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за необременено съдебно минало.

С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:

Депозирана е въззивна жалба, с която се оспорва постановения акт, с доводи за доказаност на повдигнатото обвинение. Настоящата инстанция намира направеното възражение за неоснователно. Действително инкриминираната реплика от страна на частния тъжител е обективирана по начина, по който е описан в депозираната тъжба. Не се доказа по категоричен начин авторството, както предходната инстанция е посочила е видно, че инкриминираните изрази, част от становище по гражданско дело, изхожда от процесуалния представител на подсъдимия Д. в конкретното производство. За да стигне до този извод съдът е съобразил, че становището е подписано от адв. А. Д.. С оглед на което не може по категоричен начин да се свърже направеното писмено изявление с личността на подсъдимия. В тази връзка съдът споделя разсъжденията на районния съд, касаещи авторството. Изведеното правило за необходимост от съгласуваност на основните линии на защита между процесуалния представител и лицето, чиито права се бранят в конкретно съдебно производство, не би могло да обхване конкретния подход и начин на изразяване, както и да съответства в пълна степен на преценката и реториката на ползващия се от процесуално представителство.

Въззивната инстанция не намира за основателни и възраженията на защитата, свързани с наличието на обективна и субективна страна на осъщественото престъпление.

Този съдебен състав е на едно мнение с проверяваната инстанция, че не са налице и останалите признаци на престъплението, за което е подведен под наказателна отговорност К. Д.. Инкриминираните от частния тъжител изрази са изложени в становище по конкретно дело и съставляват част от упражняване на законно установено право на излагане на позиция в гражданското право. От друга страна, наведените твърдения са обвързани с конкретно представено доказателство Решението на Вашингтонския съд и мотивите към него. Цитирането на конкретното решение в становището изключва възможността наведените твърдения да бъдат определени като клеветнически, тъй като съставляват мнение и оценка, подкрепена с доказателство, а не лично изложено твърдение относно личността на тъжителя Б..

За пълнота относно наведените доводи на тъжителя, че е доказал, че клеветническите твърдения не отговарят на истината, съдът следва да посочи, че доказването на неистиността на инкриминираните изрази и думи не са част от съставомерността на деянието и не е необходимо да бъде доказвана от страна на частния тъжител, а би могла да 3 бъде установявана от страна на подведеното под отговорност лице при положение, че се установи съставомерността на осъщественото деяние.

Като неоснователни съдът определя и твърденията на жалбоподателя, че посредством клеветническите твърдения се приписва извършване на престъплението измама.

Разновидността на изпълнителното деяние на клевета във формата му на приписване на престъпление е частна хипотеза на разгласяване на позорно обстоятелство за другиго. В настоящия случай двете съдебни инстанции достигнаха до еднакъв извод за липса на съставомерност на престъплението в която и да е от двете му разновидности.