Решение № 130 от 01.06.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Сливен, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100539 по описа за 2021 година

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Малолетният ищец Г. Д. Т., представляван от представителя си по закон – неговата майка Г. Н. К., твърди в исковата си молба, че АД. М. ОСМ. се е намирал в трудови правоотношения с ответника „Куш мода“ ООД и е работил като шофьор със сключен трудов договор. Твърди, че докато изпълнявал трудови си задължения докато превозвал товар към гр. Д., същият управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген“ модел „Крафтер“ с рег. № ***, собственост на ответника „Куш мода“ ООД по автомагистрала „Тракия“ в посока на движение от гр. Б. към гр. С., на 23.01.2017 г. около 05,30 ч., около 261 км. на магистралата на територията на община Сливен, поради случило се по-рано ПТП се намирало в легнало положение близо до разделителната лента бащата на ищеца Д.Г. Т.. Твърди, че поради това, че А.О. управлявал товарния автомобил с несъобразена скорост за движение и не спрял при възникването на опасност, същият не е възприел намиращото се в легнало положение в близост до разделителната линия в лявата лента тяло на Д. Т. и преминал с автомобила през него. Твърди, че тялото се ударило в предния мост на автомобила, в резултат на което било притиснато, хлъзгано с цялата подова повърхност на товарния автомобил и натискано към повърхността на терена, като преминавайки се е по направление на движението, се установило 1 при пълен покой в лявата пътна лента. Твърди, че в резултат на горното Д.ие като пряка и непосредствена последица настъпила смъртта на Д. Т.. Във връзка с посоченото било образувано нак. Производство, по което била постановена Присъда № 4 от 10.02.2020 г. по НОХД 390/2019 г. по описа на ОС Сливен, с която А.О. бил признат за виновен за това, че на 23.01.2017 г. на км. 261 от автомагистрала „Тракия“, на територията на Община Сливен, посока от гр. Б., към гр. С., при управлението на горепосоченото МПС, нарушил правилата аз движение, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което по непредпазливост причинил смъртта на Д.Г. Т.. Твърди, че му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което наказание било отложено за изпитателен срок от три години и лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата била потвърдена с Решение № 165/08.01.2021 г. по ВНОХД Д 163/2020 г. по описа на АС - Б., а последното било потвърдено с Решение № 90 от 30.07.2021 г. по нак. Дело № 276/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ НО и същата е влязла в сила на 30.07.2021 г.

Твърди, че в качеството си на син на Д. Т. е претърпял имуществени вреди и неимуществени вреди, като имуществените такива се изразяват в разходи за изработка и монтаж на паметник на починалия Д. Т. в размер на 1 600 лв. и пропусната издръжка, която е получавал от починалия си баща и от която е лишен. С Решение № 311/2016 г. по гр. д. 708/2016 г. по описа на РС - Я. Д. Т. бил осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 120 лв. до навършването на 18 годишна възраст, поради което счита, че 2 същият е претърпял неимуществени вреди в общ размер на 29 394,22 лв. представляваща сбора на дължимата издръжка от момента на смъртта на наследодателя до навършването на 18 годишна възраст на ищеца, както и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че е претърпял и ще търпи неимуществени вреди изразяващи се внезапната загуба на баща му, която била за него изненадващо и стресиращо събитие. Твърди, че в резултат на нея той променил поведението си, затворил се в себе си и все по-малко комуникирал с останалите. При вида на други деца с бащите си се натъжавал, започвал да плаче и питал за баща си. Твърди, че между бащата и сина е имало силна връзка, въпреки, че родителите са били разведени, а и контактите между тях са били не само в определените със съдебно решение дни, а почти ежедневно.

Твърди, че двамата родители са продължили да излизат с детето си през 2 почивните дни, посещавали куклен театър и други развлечения и осигурили на сина си максимално добра среда за възпитание и развитие. Ищецът бил лишен от възможността да споделя спортните си победи с баща си, както и тези в областта на изкуствата от школите, които посещавал. Счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде в размер на 180 000 лв. Моли съда да постанови решение в този смисъл, като осъди ответниците солидарно да му заплатят сумата за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава за периода от 23.01.2017 г. до 03.12.2021 г., както и след постановяване на съдебното решение, както и сумата за претърпените имуществени вреди посочена погоре. Претендира направените разноски. Ответникът „Куш мода“ ООД е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че от представените доказателства не се доказват описаните в исковата молба факти, част от фактите са скрити, а други от тях се представят субективно. Не било установено в условията на пълно и главно доказване фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно, че той се явява възложител на работата по отношение на А.О., при която е извършено ПТП. Твърди също така, че не е вярно изложеното в исковата молба за наличие на обичайна и пълноценна връзка между баща и син, която е била прекъсната една година преди да се случи процесното ПТП, тъй като родителите са били в изключително лоши отношения и след развода липсват доказателства изобщо да е изпълняван режимът на лични отношения между бащата и детето. Твърди, че връзката между тях е била нарушена. Счита претендиращия размер за неимуществени вреди за прекалено завишен и несъответен на практиката на съдилищата и принципа на справедливостта. В условията на евентуалност, ако се определи обезщетение, счита че същото следва да бъде намалено, тъй като е налице принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, като Д. Т. е имал неправомерно поведение и създал предпоставки за настъпването на ПТП. Счита, че 3 обезщетението следва да бъде намалено с ¾. Оспорва иска за присъждане на имуществени вреди, тъй като лишаването на ищеца от издръжка не е сигурно обстоятелство, тъй като не е ясно дали същия би получавал издръжка от баща си. Възразява, че обезщетението за препуснали ползи за в бъдеще се определя на периоди със законните последици за забава от деня на падежа, до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или 3 изменение на размера на обезщетението, а не като обща сума, върху която да се дължи обезщетение за забава от датата на поискването й. Възразява, че следва да се вземе предвид и наследствената пенсия която би получил ищецът поради смъртта на баща си, която също следва да бъде отчетена като част от издръжката. По отношение на претенцията за разход, изработка и монтаж на паметник на починалия, счита същата за недоказана по основание и размер, поради неоснователността на главните искове, оспорвайки тези за мораторна лихва. Прави възражение за погасяване по давност на иска за присъждане на иска за забава за периода от 23.01.2017 г. до 05.12.2018 г. Ответникът А.О. също е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва предявените по отношение на него искове по основание и размер. Оспорва иска за осъждане да заплати дължимата издръжка до датата на навършване на пълнолетие на ищеца, като счита, че невъзможността да се изплаща издръжка не е доказана и от претендираната сума следва да се приспаднат сумите изплащани от държавата по така наречената наследствена пенсия или в условията на евентуалност, ако на детето се заплаща социална помощ също следва да бъде приспадната. По отношение на иска за присъждане на неимуществени вреди, счита същия за завишен по размер като твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. По отношение на иска за присъждане на имуществени вреди за изработка и монтаж на паметник оспорва, че са налице такива доказателства, а в случай, че е налице договор между ищеца и изработващия паметник твърди, че същият е нищожен предвид възрастта на Т.. Прави възражение за претендирана давност за периода по-дълъг от три години назад за предявяване на исковете и моли съда да отхвърли исковете като претендира разноски.

В с.з. ищецът, чрез представителя си по закон и чрез процесуалния си представител адв. Б., поддържа иска си, като претендира направените разноски. С писмената си защита представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „Куш мода“ ООД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., оспорва изцяло иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Поддържа направеното възражение за съпричиняване, като моли да бъде прието, че то е поне в размер на ¾.

Претендира разноски по представен списък. Този ответник е направил с отговора на исковата молба искане за конституиране на трето-лице помагач, 4

ЗК –Олимпик, застраховател по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за процесното МПС, като искането е оставено от съда без уважение на основание чл. 219 ал.2 от ГПК.

Ответникът А.О., чрез процесуалния си представител адв. Н., моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът малолетният Г. Д. Т. е син и единствен наследник по закон на Д.Г. Т., починал на 23.01.2017 г. в резултат на ПТП.

С присъда № 4/10.02.2020г. по НОХД № 350/19 по описа на СлОС , ответникът АД. М. ОСМ. е признат за виновен в това, че на 23.01.2017г. на км. 261 от автомагистрала „Тракия“, на територията на Община Сливен, посока от гр. Б., към гр. С., при управлението на МПС товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ рег. № ***, нарушил правилата аз движение, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което по непредпазливост причинил смъртта на Д.Г. Т.. Наложено му било наказание лишаване от свобода за срок от две години, което наказание било отложено за изпитателен срок от три години и лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Присъдата била потвърдена с Решение № 165/08.01.2021 г. по ВНОХД Д 163/2020 г. по описа на АС - Б., а последното било потвърдено с Решение № 90 от 30.07.2021 г. по наказателно дело № 276/2021 г. по описа на ВКС, ІІІ НО и същата е влязла в сила на 30.07.2021 г.

Преди настъпването на ПТП, Д. Т. е управлявал по магистрала Тракия, в посока гр. С. в района на км. 261 към 5-5,30 часа, лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № У 9037 АМ. Той управлявал автомобила без поставен предпазен колан. Видно от заключението на назначената и изслушана по делото авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. У., водачът ѝ е загубил управление. Скоростта на автомобил Хонда Сивик“ преди настъпилата загуба на управление е около 144 km/h. Настъпилата загуба на странична устойчивост на автомобил „Хонда Сивик“ е в резултат на предварителното движение към аварийната лента на платното и завъртане на волана наляво след достигане на дясната граница на аварийната лента.

Навлизането на автомобила в аварийната лента е резултат от конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнал технически проблем с 5 управлението или спирачната система. Д. Т. е имал техническата възможност да запази движението по дясната активна пътна лента без да я напуска. По време на движение на автомобила от момента на настъпилата загуба на управление не е налице удар с друг автомобил. Допуснатата загуба на управление не се е дължала на възникнала внезапна техническа неизправност, а е резултат от конкретни действия на водача. В случай, че водачът е запазил движението си по дясната лента не би напуснал зоната на купето.

Напускането на купето от водача се е дължало на обстоятелството, че същият е бил без предпазен колан. В резултат на удара в мантинелата тялото е достигнало до нивото на десния прозорец на предна врата, а след удара в мантинелата, под действие на центробежната инерционна сила, е напуснал купето и е паднал в лявата лента и в близост до разделителната линия в безпомощно състояние. Автомобилът на ответника е прегазил тялото на пострадалия. В момента на удара между автомобила „Фолксваген Крафтер“, управляван от ответника А.О. и пострадалия същият е бил в легнало положение върху асфалта. В наказателното производство е установено кои правни норми е нарушил ответника А.О. и кои са причините довели до преминаването на неговия автомобил през тялото на пострадалия.