Решение № 14968 от 31.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14968 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИ. АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20231110146570 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е с ответниците Г. Г. П. и П. Г. П. са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им с адрес в гр.София, ж.к.Христо Смирненски, бл.4, вх.А, ет.4, ап.9 през периода октомври 2019 - април 2021 г. и е извършвал услугата дялово разпределение за периода декември 2019 - април 2021 г. Последните са се задължили да плащат цената й и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не са платили, изпаднали са в забава са задължени за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект. И това дружество се е задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответниците и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, но ответниците са възразили по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си за следните суми: 1814,36 лв., претендирана като цена на дотсавена топлинна 1 енергия за периода октомври 2019 - април 2021 г.; 22,70 лв. - възнагражднеие за услугата дялово разпределение за периода декември 2019 - април 2021 г.;

251,90 лв.– обезщетение за забава за периода 16.5.2020 - 20.12.2022 г., съответно 4,68 – за периода 31.1.2020 – 20.12.2022 г. Моли и за осъждането на ответниците за направените разноски по настоящото и по заповедното дело.

Ответниците Г. Г. П. и П. Г. П. оспорват исковете по основание и размер.

Позовават се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.

Молят за отхвърляне на исковете.

Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение по исковете.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №1075/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в г. на СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответниците са подали възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.

Не се спори по делото и се установява от нотариален акт №53, том І, рег.

№5477, дело №46/2016 г., че ответниците по силата на сключения на 5.4.2016 г. договор за дарение са придобили правото на собственост по отношение на процесния топлоснабден недвижим имот. По делото не твърди, нито са приети доказателства ответниците да са се разпоредили или да са изгубили по друг начин правото си на собственост през исковия период. Следователно, на осн.

153, ал.3 от Закона за енергетиката за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия срещу заплащане.

От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответниците, се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД е избрано да извършва улугата топлино счетоводство.

2

Решението е последвано от договор между представителна етажната обственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни разпределиели и термостатни вентили и дялово разпределение.

С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена досатвка и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на услугата топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебнотехническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно посочените договори.

На ответниците е начислявана топлинна енергия топла вода и отопление на имота. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба № 2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.

Цената на потребената топлинна енергия в исковия топлоснабден обект през периода за периода октомври 2019 - април 2021 г. се равнява на 1814,36 лв.; възнагражднеието за услугата дялово разпределение за периода декември 2019 - април 2021 г. - 22,70 лв.; размерът на законната лихва за исковия период 16.5.2020 - 20.12.2022 г. - 251,90 лв., съответно 4,68 лв. – за периода 31.1.2020 – 20.12.2022 г.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата

3 на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.

153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от закона.

Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответниците да платят цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответниците е да докажат, че са платили задълженията си.

Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, съгласно чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебнотехническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез топлоизмервателните уреди и общия топломер.

Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като компетентно и безпристрастно изготвена.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).

С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на 4

10.1.2023 г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 10.1.2020 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). На осн. чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ към периода от три години следва да се добави период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. Тоест извън давностния период попадат вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила след 3.11.2019 г. В случая това са вземанията за доставена топлинна енергия за периода септември 2019 – април 2021 г.

Иковият период е октомври 2019 – април 2021 г., от приетата по делото експертиза се установява, че в него са включени задължения, за периода май 2019 – септември 2019 г., които следва да се изключат от размера на задължението, доколкото са извън предмета на делото.

Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна експертиза приема, че за периода октомври 2019 – април 2021 г. задължението на ответниците е в размер на 1547,29 лв. В тази част искът е основателен и следва да уважи, а за разликата до плния предявен размер - да се отхвърли, защото, от една страна, отвениците не доказаха да са платили непогасените по давност задължения, а от друга, ищецът не доказа да е предприел действия за спиране или прекъсване на давността в по-раден момент от завеждането на исковата молба.

Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази претенция е обусловено от доказването от страна на ответниците на твърдените правоизключващи и правопогасяващи факти.

Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиенътът.

Не се спори между страните и се виджа от приетата експертиза и от 5 приетите изравнителни сметки, че услугата е извършена чрез подизпълнител – третото лице помагач. Не се спори и, че именно ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Искът е доказан по основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите, през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно е извършвана услугата „дялово разпределение“.

Ето защо искът следва да се уважи изцяло за сумата от 22,70 лв., която е дължима за периода декември 2019 – април 2021 г.

Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на ответниците - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.

В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до ответниците да платят задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна енергия поканата следва да се извърши чрез ежемесечното публикуване на сметките на ответниците в интернет сайта на ищеца.

Ищецът не доказа да е поканил ответниците да платят по този ред, т.е. че е изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето защо, следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът. От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло.

Относно направените по делото разноски от страните: