Решение № 913 от 19.05.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 913 гр. Пловдив, 19 май 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 2772 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на К.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6560/431#5 от

02.09.2021г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 6 575,91 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., с направление „Биологично растениевъдство“.

В жалбата се твърди, че процесният АУПДВ е неправилен и незаконосъобразен. Основните възражения са в насока, че не е налице предпоставката за неговото издаване, с оглед липсата на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимент. Иска се оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се направените в съдебното производство разноски, съгласно представен списък.

Подробни съображения са изложени в депозирана по делото защита от пълномощника на жалбоподателя – адв. Ч..

Ответникът – зам. изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие“ – София, чрез юрк.М., изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, притежаващо качеството на заинтересована страна в административната фаза, чиято правна сфера се явява неблагоприятно засегната от административния акт и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

К.С.Н. е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 551404 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Одобрен е за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР

2007-2013г., с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2013г.

На

24.03.2016г. К.Н. подава декларация по образец , с която уведомява ДФЗ, че прехвърля управляваното от него стопанство на М.Й.Н., регистрирана с УРН ***в ИСАК. Във връзка с извършеното прехвърляне, бенефициерът е подписал декларации, с които заявява, че е запознат с разпоредбата на чл.35 и чл.36 от Наредба №11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., именно че приобретателят следва да продължи да изпълнява поетия от бенефициера ангажимент. В случай на неизпълнение на поетият ангажимент средствата или част от тях, получени до момента следва да бъдат възстановени.

Във връзка с подадените заявления за подпомагане с УИН ***, УИН ***и УИН ***на лицето са изплатени следните суми по мярка 214

„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. с направление „Биологично растениевъдство“: през първата година от ангажимента за кампания 2013 г. – 18 720,47 лв., през втората година от ангажимента за кампания 2014 г. – 14 159,07 лв. и през третата година от ангажимента за кампания 2015 г. – 0,00 лв.

При извършване на административни проверки на подаденото заявление за подпомагане с УИН 16/110717/80848 и Приложение за кандидастване по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013г. за кампания 2017г. е констатирано, че М.Н., в качеството ѝ на приобретател на стопанството на К.Н. и във връзка с поетия от нея ангажимент не е изпълнила изискванията на чл.37 ал.1 т.3 от Наредба №11 от 06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г., като не е представила документ, удостоверяващ съответствие на произвежданите растителни продукти с правилата на биологичното производство.

Поради това и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е изпратено писмо изх. № 01-6500/5418 от 09.07.2018 г. до жалбоподателя, с което ДФ „Земеделие“ го уведомява, че се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. От представеното по делото известие за доставяне се установява, че писмото е връчено на 20.08.2018 г. на М.Н. /л. 43/.

Срещу откритото производство по издаване на акт за прекратяване на ангажимент възражение не е постъпило.

На 31.10.2019г. зам.изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР за кампания 2017г. изх. № 01-6500/431 от 31.01.2019 г. Съгласно приложеното по делото известие за доставяне, въпросният акт за прекратяване е изпратен на адреса за кореспонденция в гр. Пловдив, бул.“Мария Луиза“ №61 и съответно връчен на 14.02.2019г. на М.Н. /л. 23/.

На основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 18, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл.80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009г., във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214

„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР за кампания 2017г. с изх. № 01-6500/431 от 31.01.2019 г., ответният административен орган е издал оспореният в настоящото производство АУПДВ, с който на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 6 575,91 лева, представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ на основание чл. 18, ал. 2, т. 1, т. 2 и ал. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.

За да достигне до този резултат, зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е приел, че е налице влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР

2007-2013г. направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР за кампания 2017г. с изх. № 01-6500/431 от 31.01.2019 г., с който е прекратен поетият ангажимент.

С оглед на това и в съответствие с чл. 18, б. „в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., е прието, че К.С.Н. следва да възстанови 20 % от 32 879,54 лв., т.е. 6 575,91 лв. Посочено е също така, че с писмо изх. № 01-6500/431 от 27.11.2020 г., ДФЗ – РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК, в което са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ, като му е дадена възможност да предостави допълнителна информация или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай, че приеме фактическите констатации за основателни.

В хода на настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя е оспорен подписът за получател на известие за доставяне с баркод ИД PS404001I4WMO, удостоверяващо връчването на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР

2007-2013г. направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР за кампания 2017г.

/л. 21/. Твърденията в тази насока са, че подписът за „получател“ не е на М.Н., както и че актът не е връчен нито на М.Н., нито на К.Н..

Във връзка с открито производство по реда на

193 от ГПК и допуснатата съдебно-графологическа експертиза, от ДФ „Земеделие“ е представени оригинал на известие за доставяне ИД PS404001I4WMO /л. 220 б/., с което се удостоверява, че писмо изх. № 01-6500/431 от 27.11.2020 г. е връчено на М.Н..

Вещото лице по допуснатата СГрЕ К.С., заключава, че подписът за „получател“ в известие за доставяне ИД PS404001I4WMO с получател М.Й.Н. не е изпълнен от М.Й.Н..

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона.

Съгласно посочените като правно основание за издаване на процесния АУПДВ разпоредби на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съответно разпоредбите на чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК предвиждат, че са публични държавните и общинските вземания: за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, както и лихвите по тези вземания.

За да приеме, че е налице подлежаща на възстановяване финансова помощ по съответното направление, административният орган е приел, че е налице влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР за кампания 2017г. с изх. № 01-6500/431 от 27.11.2020г. С жалбата до съда обаче се оспорва процедурата по връчване на горецитирания акт за прекратяване. В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че въпросът за съобщаването е уреден в чл. 18а от АПК, който настоящият съдебен състав приема за приложим, с оглед разпоредбата на § 155 от ПЗР на АПК, предвиждаща, че до 10 октомври 2019 г. съобщенията и призоваванията се извършват по досегашния ред и с оглед на това, че видно от известието за доставяне, съобщаването е предприето на 14.02.2019 г., съгласно поставеното пощенско клеймо /л. 220 б/.

Тази процедура предвижда като първи по ред начин на връчване устното уведомяване, удостоверено писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице и приложено към преписката (ал. 7); като втори начин, при липса на електронен адрес на страната и пълномощника й и невъзможност за връчване по реда на ал. 1-6, е предвидено съобщаване чрез връчване на последния физически адрес, посочен от страната, или при липса на такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството (ал. 8); като трети по ред начин, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, е предвидено съобщаването да се извърши чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.