Решение № 146 от 18.03.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Плевен, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно наказателно дело № 20244430200211 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № Р-004027 от 02.01.2024 на Д. на Регионална дирекция за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисия защита на потребителите, с което на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. *****, обл. *****, п.к.****, р-н ********, ул. „************* ***“ № ***, представлявано от П.Н.Д. – И. Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я. на основание чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 55, ал. 2 от ЗЗП е наложено на осн. чл. 45 от ЗПК административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лв., за извършено нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител, не се представлява в съдебно заседание. В жалбата е релевирано оплакване, че атакуваното наказателно постановление е издадено в противоречие процесуалните правила и в противоречие със закона.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло 1 наказателното постановление.

Ответната страна по жалбата Д. на Регионална дирекция за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисия защита на потребителите - редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.

В депозирано до съда молба, юрк. К. Х.-И., моли съда да уважи депозираната до съда жалба, както и да им бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което е приложен списък за разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателя, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

На 20.04.2023 г. в КЗП РД Русе – Плевен е постъпила жалба, с вх. № Р03-581 от Даниел Нонински от гр. Плевен.

Според изложеното в жалбата и приложените документи, жалбоподателят е сключил договор за потребителски кредит № FL1356064 на 16.02.2023 г. за сума в размер на 60 000,00 лв., със срок за погасяване 120 месеца, за който не е получил предварителна информация в писмена форма и не е имал възможност да се запознае със съдържанието му преди да го подпише.

На 15.05.2023 г. с КП К-2733710 е извършена проверка в клон Плевен ****** на „Ю.Б.“ АД в гр. Плевен, ул. „******“ ***.

При запитване за отпускане на кредит в размер на 8000,00лв., със срок за погасяване 3,4 и 5 години е предоставена информация в писмена форма чрез стандартен европейски формуляр - 3 формуляра.

С КП е наредено да се представят становище по жалбата и документи на 29.05.2023 г. в офиса на КЗП Плевен или на ел. поща [email protected].

На 29.05.2023 г. на ел. поща са предоставени изисканите документи, които са заведени с вх. № Р-03-581/29.05.2023 г.

Представен е договор за потребителски кредит № FL1356064 от 2

16.02.2023 г.

В чл.5, т.1 от договора е описано, че кредитополучателят заплаща на банката такса за оценка на кредитоспособността в размер на 300,00 лв., а в т.2 е описано, че месечната такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита за обслужване на потребителския кредит е в размер на 3,50 лв. В случай, че кредитополучателят ползва някоя от програмите за комплексно банково обслужване за периода, в който я ползва не дължи месечна такса за обслужване на разплащателната сметка разкрита съгласно чл.2, ал.1, а дължи месечна такса за обслужване на разплащателната сметка към съответната програма в размер и при условия съгласно сключения договор за програмата.

В чл.1, ал.3 от договора е описано, че „В случай, че таксата за оценка на кредитоспособността, дължима от кредитополучателя съгласно действащата тарифа на Банката, не е заплатена изцяло от кредитополучателя при подаване на искането за кредит, по нареждане на кредитополучателя, банката погасява остатъка от сумата на дължимата такса със средства от усвоения кредит по сметката по чл.2, ал.1 от настоящия договор, за което с подписване на настоящия договор, кредитополучателят изрично декларира своето съгласие и оправомощава Банката“.

В чл.3, ал.9 от договора е описано, че „Годишният процент на разходите /ГПР/ по отпуснатия кредит е 6,11%, а общата дължима сума от кредитополучателя е 79 640,60 лв. Съгласно приложения погасителен план към договор № FL1356064 от 16.02.2023г. общата дължима сума е в размер на 78 398,60 лв.

На 02.06.2023 г. е получено същото становище от 29.05.2023 г. чрез куриерска фирма „М.Е.“ ООД. Заведено е с Вх.№ Р-03-581/05.06.23г. На 30.05.2023 г. с КП К-2733738 в офиса на КЗП-Плевен е извършена проверка на сайт: postbank.bg за предоставяне на информация на индивидуални клиенти /физически лица/ за потребителски кредити, разплащателни сметки, пакетни програми, застраховки, условия и тарифи на банката. Съставеният констативен протокол е приложен към писмо с Изх.№ Р-03-581/05.06.23г., с което е изискана допълнителна информация и документи:

1. Ползва ли жалбоподателят пакетна програма? Коя програма ползва?

Да се приложи копие на договора, който е сключил за тази програма.

3

2. Да се изясни разликата /1 242,00 лв./ между общо дължимата сума по договора в размер на 79 640,60 лв. и общата сума на плащанията по погасителния план в размер на 78 398,60 лв. от кои услуги и такси произлиза конкретно по суми и пера.

3. Информация за общ брой сключени договори за потребителски кредит в клон Плевен ****** за периода от 01.07.2022 г. до 31.05.2023 г.

4. Информация колко от общия брой договори за потребителски кредит са сключени само с разплащателна сметка за обслужване на потребителския кредит с такса 3,50 лв. на месец. Да се приложат копия на 3 бр. договори със заличени лични данни.

5. Информация за стандартните условия за потребителски кредити само с разплащателна сметка за обслужване на кредита и за преференциалните условия с пакетна програма с две сметки.

6. Да се предоставят условията по програма “Welcome” във връзка с публикуваната в сайта информация за пакетна програма „Моето семейство“.

Във връзка с предоставените СЕФ по време на проверката /3 бр./ да бъде изяснено следното:

1. Дължат ли се разходи за задължителна застраховка „Защита на плащанията“ и в какъв размер.

2. Дължат ли се разходи за задължителна допълнителна услуга ежедневно банкиране, „Супер сметка“ и „Златно време“ или са част от програма „Моето семейство“. В случай, че са дължими да се предостави информация за размера на тези разходи, съобразно предоставените СЕФ по време на проверката.

3. Защо в т.3 от III „Разходи по кредита“ не е включена програма „Моето семейство“ като задължително условие за сключване на договора?

При запитването за отпускане на кредит преди легитимиране ни е обяснено, че трябва да се разкрие разплащателна сметка за заплата, т.е. не може само разплащателна сметка за кредита и са вписани в СЕФ възможните варианти.

На 26.06.23г. е получено становище, с Вх.№ Р-03-581, в което е предоставена изисканата информация. В становището е описано, че на 4

16.02.23г. жалбоподателят е сключил договор за предоставяне на банкова услуга по програма „Моето семейство“ на физически лица, ползващи кредит по програма “Welcome”. Предоставена е информация, че разликата в размер на 1 242,00 лв. между общата сума в договора и общата сума в погасителния план е такса за оценка на кредитоспособността 300,00 лв. и такса за обслужване на пакетна програма платима месечно по 7,85 лв. за 120 месеца – общо 942,00 лв.

На 29.06.23г. е предоставен сключеният договор по програма „Моето семейство“. В чл.2, ал.6 от този договор е описано, че „ За първите 12 месеца, считано от датата на откриване на сметката, титулярът не дължи месечна сметка за обслужване на сметката, предвидена съгласно действащата тарифа.

След изтичане на този период, титулярът заплаща месечна такса за обслужване на сметката, съгласно действащата тарифа“. Не е описан размерът на таксата – 7,85 лв.

На 16.02.2023 г. кредиторът „Ю.Б.” АД в стопанисван от него офис в гр. Плевен, ул. „******“ № ***, при сключване на договор за потребителски кредит № № FL1356064 с жалбоподателя, е изискал заплащането на такса за оценка на кредитоспособността в размер на 300,00 лв. и месечна такса за обслужване на пакетна програма в размер на 7,85 лв. за целия срок на договора 120 месеца – общо 942,00 лв., като действие, свързано с усвояването и управлението на кредита, с което е нарушил забраната, регламентирана в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Това действие на кредитора се доказва също и от предоставените договори на 29.06.23г. за потребителски кредит № FL1337901/01.12.22г.,№ FL1360910/07.03.23г., № FL1380494/15.05.23г., при които също е начислена „такса за оценка на кредитоспособността“.

Разпитан като свидетел в хода на съдебното следствие, актосъставителката С.на Н. Н. изложи факти идентични с отразените в акта.

Съдът, кредитира нейните показания, тъй като те са логични, последователни и непротиворечиви с другите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

5

В тази насока са и показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – Р. И. К., която е свидетел, както при констатиране на нарушението, така и при съставения АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения налагащи отмяната на наказателното постановление.

В подкрепа на възложените му по закон функции и след като съобрази приобщените доказателства и отчете относимата правна уредба намира, че не са налице сочените от жалбоподателя отменителни основания.

На първо място, съдът не споделя доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради непосочване на задължителен негов реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН, а именно, на доказателствата потвърждаващи нарушението.

Видно от съдържанието на наказателното постановление в него изрично е вписано, че нарушението се потвърждава от приложения към преписката Констативен протокол № К-2733710, констатациите от който са послужили като основание на актосъставителя при изготвянето на АУАН.

Дори и да се приеме, че в постановлението не са описани всички доказателства, установяващи нарушението, то съдът намира този пропуск за несъществен, доколкото в хода на производството са събрани и приобщени по делото необходимия обем от доказателства, потвърждаващи констатациите на актосъставителя и административно-наказващия орган.

Съдът счита, че фактите по делото са установени по непротиворечив начин въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, в това число показанията на разпитания актосъставител и свидетел.

Съдът в унисон с принципа на служебно начало, е събрал относимите и необхидими доказателства, установяващи обективната истина.

По съществото на спора съдът счита, че доказателствата, събрани по делото, позволяват несъмнения правен извод, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено, с оглед на което правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

В чл.5, т.1 от договор № FL1356064 от 16.02.2023г. е описано, че 6 кредитополучателят заплаща на банката кредитоспособността в размер на 300,00 лв. такса за оценка на

В чл.1, ал.3 от договора е описано, че „В случай, че таксата за оценка на кредитоспособността, дължима от кредитополучателя съгласно действащата тарифа на Банката, не е заплатена изцяло от кредитополучателя при подаване на искането за кредит, по нареждане на кредитополучателя, банката погасява остатъка от сумата на дължимата такса със средства от усвоения кредит по сметката по чл.2, ал.1 от настоящия договор, за което с подписване на настоящия договор, кредитополучателят изрично декларира своето съгласие и оправомощава Банката“.