Решение № 739 от 02.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330200981 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 22-0329-000824 от 01.12.2022г., издадено от Д. С. С., на длъжност *** РУ Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на К. С. С., ЕГН: **********, с адрес – *** 1.на основание чл.177, ал.3, пр.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв. /петдстотин лева/, за нарушение на чл.126 от Закона за движението по пътищата;

2.на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно, като предлага същото да бъде отменено, както и да бъдат присъден направените по делото разноски.

Ответната страна – *** РУ Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив в молба-становище посочва, че не са налице съществени процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя, както и че в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на 1 жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.

Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното постановление да бъде потвърдено, при условията на евентуалност присъденото адвокатско такова да бъде в минимален размер съгласно предвиденото в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 04.01.2023г. - видно от приложената към НП разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, на 17.01.2023г. - съгласно отразения входящ номер Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 27.10.2022г. , в 10:41 часа, в гр.Раковски, на ул.„Михаил Добромиров“ № 1, свидетелите С. С. Н. и Н. Д. Д. – в качеството им на служители на РУ Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив спрели за проверка МПС – специализиран автомобил „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с рег.№ „***“ и установили, че същото било управлявано от жалбоподателя К. С. С., ЕГН: **********, който не представил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Свидетелите Н. и Д. още установили, че съгласно представеното свидетелство за регистрация на МПС - специализиран автомобил „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с рег.№ „***“ имал допустима максимална маса от 3 500кг., както и собствена маса от 2170кг..

Същевременно се констатирало, че в върху МПС с рег.№ „***“ жалбоподателят С. превозвал друго МПС – товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№ „***“, чиято собствена маса, съгласно представеното свидетелство за регистрация на МПС била 2020г.. С оглед на горното се установило, че 2 общата маса на МПС с рег.№ „***“ била 4190 кг., или надвишавала максимално допустимата маса от 3 500кг..

С оглед на горното, на място свидетелят К. съставил АУАН с бланков № 722714 от 27.10.2022г. срещу жалбоподателя С. за нарушение на чл.126 от Закона за движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, без да отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетели С. С. Н. и Н. Д. Д.. Същите помнят случая и подробно описват начина на извършване на проверката и направените при това констатации. Съдът намира показанията на свидетели С. С. Н. и Н. Д. Д. за логични, последователни, непротиворечиви и добре кореспондиращи помежду си, като изцяло кредитира същите.

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, 3 водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят К. С. С., ЕГН: ********** виновно е нарушил:

I.разпоредбата на чл.126 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 27.10.2022г., в 10:41 часа, в гр.Раковски, на ул.„Михаил Добромиров“ № 1, е управлявал МПС – специализиран автомобил „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с рег.№ „***“, като натовареното пътно превозно средство е било с маса 4190 кг., която е надвишава допустимата максимална маса 3 500кг., отразена в свидетелството му за регистрация.

II. разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за това, че на 27.10.2022г. , в 10:41 часа, в гр.Раковски, на ул.

„Михаил Добромиров“ № 1, е управлявал МПС – специализиран автомобил „Мерцедес Спринтер 416 ЦДИ“ с рег.№ „***“, без да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, както и контролния талон към него.

Във връзка с нарушението по чл.126 от Закона за движението по пътищата още следва да се посочи, че по делото не се установява никакви основни агрегати от превозваното МПС с рег.№ „***“ да са липсвали, като подобно нещо нито е било установено от служителите на МВР, нито е твърдяно от жалбоподателя при проверката.

Въпреки горното и установеното като извършено от обективна и субективна страна нарушение на чл.126 от Закона за движението по пътищата, то се констатира незаконосъобразно определяне на административното наказание, във връзка с приложената санкционна разпоредба. В наказателното постановление е посочено, че наказанието е наложено на основание чл.177, ал.3, пр.2 от Закона за движението по пътищата, но същата чл.177, ал.3 от ЗДвП съдържа две отделно точки, които съдържат хипотези на съвсем различни нарушения – управление на пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а също и навлизан след пътен знак, забраняващ 4 навлизането на моторно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос над означените.

Ето защо и посочването на „чл.177, ал.3, пр.2“ от ЗДвП не съставлява законосъобразно посочване на приложена санкционна норма. Същевременно – липсата на посочено основание за налагане на административното наказание е съществено процесуално нарушение, доколкото прави невъзможна проверка волята на административнонакаващия в този смисъл.

Още следва да се посочи, че е недопустимо едва съда тепърва да определя и посочва основанието за налагане наказание на жалбоподателя.

Последното мотивира отмяна наказателното постановление в частта му, касаеща нарушението по чл.126 от Закона за движението по пътищата като незаконосъобразно.

На следващо място и доколкото подобни основания се се констатираха относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, то съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. Същото нарушение е такива на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата – за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е предвидено административно наказание – глоба в размер на 10 лева. В случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.

Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

С оглед на горното съдът намери, че обжалваното наказателно постановление, в частта му, относно нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от 5

Закона за движението по пътищата, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършени от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна помощ /лист 4/.

Доколкото обаче съдът намери претенцията на жалбоподателя за отмяна на НП за частично основателна, а именно – основателна частта на наказателното постановление, с която на същия, на основание чл.177, ал.3, пр.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лв., за нарушение на чл.126 от Закона за движението по пътищата, но неоснователна в частта, с която на основание чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв., за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, то съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК, приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

Ето защо о по съразмерност и на основание чл. 63д, ал. я ЗАНН вр. чл.

144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателят следва да бъдат присъдена съразмерната част на сторените от него разноски в размер на 400 лева, съгласно размера на наложените наказания, а именно – частта от 392,16 лева.