Определение № 132 от 29.01.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Плевен, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500067 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 ал.1,т.2 във вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

С определение № 6145 от 17.12.2025г. по гр. дело № 3214/2025г. по описа на ПлРС, същият съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.С.

Т. от АК Плевен за изменение на Решение № 1502/11.10.2025г. по гражданско дело № 3214/2025г. по описа на ПлРС в Частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за осъществена безплатна правна помощ на Г. В. Й. с ЕГН ********** от г***, ап.6 като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Срещу определението е постъпила частна жалба Вх. № 41030/ 23.12.2025г., подадена от адвоката като пълномощник на ищцата, която предвид връчването на акта чрез ЕПЕП на 23.12.2025г. се явява в срока по чл.275 ал.1 ГПК.

Иска се съдът да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да измени решението в Частта за разноските, като осъди „Кеш Пойнт България“ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.П.П. да заплати на адвокат С. Т. от ПлАК сумата от 650,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за оказаната на ищцата безплатна правна помощ пред ПлРС.

Ответникът по частната жалба - „Кеш Пойнт България“ООД гр.София, ЕИК ***, чрез адв. Хр. М. от САК е подал писмен отговор, в който е изразил 1 становище за неоснователност на същата. Твърди, че представеният по делото договор по чл.38 от ЗАдв. страда от порок, който го прави негоден да породи правни последици. Поисканите разноски според адв. М. са подлежали не на редуциране, както е сторил ПлРС, а на отхвърляне изцяло. Навеждат доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от съюзното право. Цитирана е практика на национални съдилища и Съда на ЕС в тази насока.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното определение с оглед изложените оплаквания от частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежен жалбоподател, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че е изложил в съдебното решение съображенията си за присъждане на разноски на процесуалния представител на ищцата за предоставената безплатна правна помощ в общ размер на 400,00 лева.

Съображенията на съдебния състав са изложени в мотивите на акта по същество на спора и не е необходимо преповтарянето им, като съдът не намира основание да измени взетото решение. Съобразена е спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото.

Приел, че в допълнение да бъде отбелязано, че на съда е служебно известно, че адв. Т. осъществява правна помощ на същата ищца по идентични спорове, инициирани в отделни производства. Въпреки че предявените искове са два, подлежащите на изследване по тях факти и ангажираните във връзка със същите доказателства са общи. Защитата по предявените отделни искове не изисква голям обем работа, тъй като за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителния иск, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителния иск.

Въззивният съд приема, че обжалваното определение е неправилно.

Видно от исканото за изменение в Частта за разноските съдебно решение, в мотивите съдът е приел, че размерът на възнаграждението, което е 2 дължимо на адвоката следва да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не се счел обвързан от опредените с Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24,01,2024г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/2022г.

Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото. При това съдът съобразил, че адвокатът осъществява правна помощ на същата ищца по идентични спорове, инициирани в отделни производства.

Следва да се отчетат и броя предявени искове, но възнаграждение не се следва да се определя във връзка с всеки от тях, тъй като подлежащите на изследване по тях факти и ангажираните във връзка със същите доказателства са общи. Съдът съобразил, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, но адвоката е извършил дейност по изготвяне и депозиране на исковата молба, явил се е в проведеното о.с.з, като е изготвил и писмени бележки. Отчитайки горното, съдът счел, че на осъществилия безплатна правна помощ адвокат е дължимо възнаграждение в общ размер на 400,00 лева.

Съдът неправилно е определил, че за осъществената безплатна правна помощ в конкретният случай, размер на възнаграждение от 400,00 лева е адекватен по конкретното дело.

Размерът на възнаграждението на адвокат се определя по дела с определен материален интерес от размера на материалния интерес като се съобрази и фактическата и правна сложност на делото, както и извършената дейност от страна на адвоката. Основателни са възраженията в частната жалба относно размера на материалния интерес, броя искове и участието на адвоката в делото. Изготвена е искова молба, писмена защита, налице е осъществено процесуално представителство по делото с явяване в съдебно заседание.

Факт е, че делото е приключило в едно заседание и производството като цяло се е развило бързо, но това се е случило поради експедитивност на съда и с участието на адвоката.

Въззивният съд приема за справедливо определянето на възнаграждение 3 в размер на 600,00лв. за осъществената безплатна правна помощ.

От 01.01.2026 година националната валута в Република България е евро и от това следва, че трябва да бъде извършено превалутиране при постановяване на решението по настоящото дело. Равностойността на 600,00 лева в евро е 306 евро и 77 евроцента.

При два обективно съединени иска, с цена 2 223,00лв. за нищожност на Договор за кредит и за връщане на даденото като надплатено от 1506,24лв. следва да се приложи чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата - при интерес от 1 000,00лв. до 10 000,00лв. се дължи адвокатско възнаграждение от 400,00лв. плюс 10% за горницата над 1 000,00лв. би се дължало възнаграждение от 672,92лв., което е над исканото от 650,00лв.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до фактически и правни изводи, които са различни от тези на първоинстанционния, поради което обжалваното определение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което решението на ПлРС в Частта за разноските се измени - да се осъди „Кеш Пойнт България“ООД, ЕИК *** да заплати на адвоката възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв в размер на 600,00лв. вместо присъдените с решението на ПлРС 400,00лв. за адвокатско възнаграждение, които 600,00 лева следва да бъдат превалутирани поради смяна на националната валута и възлизат на 306 евро и 77 евроцента. За разликата до претендираните 332,34 евро /650лв./ искането е неоснователно и определението, с което е оставено без уважение следва да се потвърди.

Съгласно чл.248 ал.3 във вр. чл.280 ал.2 от ГПК настоящето въззивно определение не ще подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6145/17.12.2025г. по гр.д. № 3214/2025г. на ПлРС в Частта, в която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на адвоката на ищцата за изменение на решението в Частта за разноските относно адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв за разликата между присъдената с решението сума от 204,52 евро /400лв./ и дължимата от 306,77 4 евро /600лв./ като незаконосъобразно и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение на Районен съд Плевен № 1502/11.10.2025г., постановено по гр.д. № 3214/2025г. В ЧАСТТА за разноските за адвокатско възнаграждение на адвокат С. С. Т. от АК Плевен, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗАдв „Кеш Пойнт България“ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на адвокат С. С. Т. от ПлАК, ЕГН **********, личен номер ***, сумата от 306,77 евро /600лв./, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата обжалвана Част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5