Определение № 2084 от 24.08.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2026/2024
- Вид
- Определение № 2084
- Подписан
- 24.08.2024
- В сила
- 24.08.2024
- Състав
- Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75, ал.2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2084 гр. София, 16.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
М. Георгиева
Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000502026 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е частна жалба на И. Т. Ч., чрез процесуални представители против определение № 8664 от 05.06.2024 год., постановено по гр.д.№ 11769/22 год. по описа на СГС, ГО, II-А състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Жалбоподателя релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като твърдят, че не е налице основания за спиране на производството по делото. Моли съда да отмени определението и делото да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответника по жалбата Ю. В. И. депозира отговор, с който оспорва наведените по жалбата доводи и моли за отхвърлянето й.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна.
Производството пред въззивния Софийски градски съд е развито след отмяна на въззивно решение № 7304/30.10.2019 г. по в.гр.д. № № 9995/2017 г. по описа на СГС, с решение № 50079/03.11.2022 г. по гр.д. № 946/2020 г. на ВКС, II г.о. и връщане на делото за ново разглеждане по подадената от ответницата Ю. В. И. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от 10.05.2017 г. по гр.д. № 63414/2016 г. на СРС, 62 състав, с което е допусната делба между И. Т. Ч. и Ю. В. И. при равни квоти от по ½ идеална част 1 върху посочените недвижими имоти – дворно място и построена в него едноетажна къща с мазе. С обжалваното определение съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като пред СРС било висящо дело по предявен иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, решението по което е преюдициално спрямо разглеждания спор за делба на недвижимия имот.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора”. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения.
В настоящия случай, видно от събраните доказателства се установява, че пред СРС е образувано гр.д. № 6389/2024 г. въз основа на искова молба, депозирана от Ю. В. И. срещу И. Т. Ч. и М. П. Ф., с която са предявени иск за нищожност на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 175, том II, рег. № 3952, дело № 320/30.03.2021 г. по описа на нотариус с рег. № *** на НК поради симулация, както и иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на ½ идеална част от процесните делбени имоти, прехвърлена от И. Т. Ч. на М.
П. Ф. с цитирания договор за дарение и с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 179, том II, рег. № 3963, дело № 330/30.03.2021 г. по описа на нотариус с рег. № *** на НК. От представените писмени доказателства се установява, че с посочените правни сделки, сключени в хода на делбеното производство, ищецът И. Т. Ч. е дарил 1/100 ид.ч. от притежаваната от него ½ ид.ч. от делбените имоти на М. П. Ф., а след това е продал останалите 99/100 ид.ч. от половината от имотите на същото лице. С предявените искове пред СРС другият съсобственик и ответник в настоящото производство Ю. В. И. е оспорила тези сделки и цели установяване на привидност на договора за дарение като прикриващ продажба, респ. изкупуване на прехвърлената от ищеца ½ идеална част от имотите и придобИ.е на делбените вещи в изключителна собственост.
Настоящия състав приема, че е налице преюдициалност. Тава е така, тъй като тъй като изискването на чл.75, ал.2 от ЗН е в делбеното производство да участват всички лица, които притежават съответната идеална част от имуществата, предмет на делбата, поради което в производството по чл.33, ал. 2 от ЗС за изкупуване на идеална част от имот, предмет на делбеното производство, е преюдициално по отношение на делото за делба, намиращо се в първата фаза на производството. Правната промяна, която производството по конститутивния иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС има за цел, касае кръга от лица, по отношение на които в първата фаза на делбеното производство следва да се установи 2 наличие на съсобственост, както и притежаваните от тези лица дялове от имуществото, предмет на делбата. При постановяване на решението по допускане на делбата следва да бъдат взети предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение за наличието на съсобственост, лицата между които тази съсобственост съществува и притежаваните от тях дялове от имуществото, предмет на делбата, осъществили се до приключване на устните състезания, вкл. извършените в хода на делбеното производство разпореждания, тъй като неучастието на лице, което притежава идеална част от делбеното имущество, обуславя нищожност на делбата по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН.
Изложеното мотивира и настоящия състав да приеме необходимост от спиране на производството за делба, развиващо се в първа фаза, до приключване на всяко друго исково производство, имащо за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата в отношенията между участващите и в делбеното производство лица, както и на производство, в което са упражнени потестативни права, имащи за цел придобИ.е на право на собственост върху имуществото, предмет на делбата или промяна в квотите в съсобствеността.
Изложените доводи от жалбоподателя в жалбата му в по-голямата си част касаят основателността на предявения конститутивен иск по чл.33, ал.2 от ЗС, което е ирелевантно за настоящето производство.
Изложеното налага извод, че са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК дали основание за спиране на производство пред въззивния съд, като обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8664 от 05.06.2024 год., постановено по гр.д.№ 11769/22 год. по описа на СГС, ГО, II-А състав, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3