Решение № 432 от 02.12.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Благоевград, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20241210201105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от Д. В. Д., с ЕГН ********** , с адрес: гр. С*******, кв.Д*******, ул.”В********** и съдебен адрес гр.Д*******, ул.”М******** против Наказателно постановление № 23-1116-001545 от 05.07.2023 г., издадено от Началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 10 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, сочи се, че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и явна несправедливост на наложеното административно наказание. Излагат се доводи за липсата на вина, както и за нарушение на чл.34 от ЗАНН.Иска се отмяна на НП.

В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество излага доводи за отмяна на процесното НП, като сочи че в случая липсва умисъл за извършване на нарушение. Алтернативно се иска изменение на процесния акт. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност на разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 13.04.2022 г., св.В. и М., изпълнявали служебните си задължения в гр.

Благоевград, когато около 23.40ч. спрели автомобил О*******, с рег. № *******, който се движил в посока от „СБА” към бензиностанция „ОМВ”. Полицейските служители извършили проверка на водача и установили, че това е жалбоподателя. Била извършена проверка чрез РСОД и ОДЧ, като се установило, че автомобилът не е регистриран по 1 съответния ред, същия бил с прекратена регистрация по служебен ред от дата 08.04.2022 г.. по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистриране. Полицейските служители извикали за съдействие служители на „КАТ”, като на място пристигнал св.К., същия бил запознат със случая. Констатираното било прието от проверяващите като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което св. К. в присъствието на св.В. и М. съставил АУАН № 454573 на жалбоподателя. Актът бил подписан без възражения. Междувременно случаят бил докладван и образувана прокурорска преписка № 5431/2023 г. в хода, на която било установено, че на процесната дата Д. управлявал автомобила. Било установено още, че автомобилът бил собственост на А. Й., който я продал на А. К., и тъй като не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността, на 08.04.2022г.. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

След преценка на събраните доказателства с постановление от 28.06.2023 г. прокурор от РП-Благоевград, преценил, че извършеното не покрива признаците на престъпление по НК, поради липсата на субективен елемент за извършване на деяние, както и че дори и при съставомерно поведение е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което прекратил преписката и изпратил материалите на административнонаказващия орган за преценка наличието на административно нарушение.

Въз основа на това постановление и съставения АУАН, началник-група към ОДМВР – Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното Наказателно постановление № 23-1116-001545 от 05.07.2023 г., с което на жалбоподателя на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 10 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, както и на основание Наредба № Із2539 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели К., В. и М., които при разпита си установяват обстоятелства, свързани с извършената проверка, констатираното по време на същата. Чрез показанията на тези свидетели се установява и процедурата по съставяне на АУАН.

В подкрепа установеното от фактическа страна са и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за нарушител/водач., заверено копие на постановление за отказ да се образува досъдебното производство от 28.06.2023г., както и доказателствата, съдържащи се в приобщената по делото прокурорска преписка. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелите, по отношение извършената проверка и установеното при нея, като същите кореспондират със събраните писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и обстоятелствата около извършената проверка се изясняват посредством показанията на посочените свидетели и събраните в хода на проверката писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, за което по делото са представени 2 безспорни доказателства. Наказателното постановление е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, като доводите в обратна насока не се споделят от съда. Видно от приложените доказателства във връзка със случая е била образувана прокурорска преписка в рамките, на която е извършвана проверка за евентуално престъпление по НК, като в този период доколкото срока по чл.34 от ЗАНН е давностен същия спира да тече за ангажиране на административнонаказателна отговорност до произнасяне на прокурор. В конкретния случай постановлението на прокурора е от 28.06.2023г., от която дата започва да тече нов срок по чл.34 от ЗАНН за издаване на НП. Видно от приложеното по преписката, същото е издадено на 05.07.2023г. при спазване на чл.34 от ЗАНН.Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставения акт за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай съдът приема, че акта съдържа всички реквизити, същия е съставен в присъствие на водача, подписан от него, като към момента на съставяне същия не е направила възражения по редовността му.

Поради което констатациите в него правилно са послужили за издаване на атакуваното НП.

Ето защо настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, поради което и възраженията в обратна насока съдът намира за неоснователни.

Настоящият съдебен състав намира, че в атакуваното НП е посочено като извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване на съответните предложение 1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото по делото е установено, че жалбоподателят е управлявал ППС, което не е било регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението е описано и посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било неяснота, а оттам и нарушение на правото на защита на наказаното лице. Релевантните за обективната съставомерност признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.

Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт, а изтъкнатите от защитата се опровергават от приложените по делото НП и АУАН.

По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът намира следното.

Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на 13.04.2022 г. Д. е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред , това е установено, след като същия е проверен от полицейските служители.

Това се установява от показанията на св. В. и М., както и събраните писмени доказателства.

Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по управление на моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел 3 забрана да се управлява нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.

При преценка на субективната страна на административното нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния, прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират новия собственик за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение).

В случая обаче жалбоподателя е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката жалбоподателя не е бил собственик на управлявания от него автомобил , тъй като не е имала сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144 ал.2 ЗДвП. Управлявания от него автомобил въпреки служебно прекратената регистрация бил с регистрационни номера и притежавал съответните документи .Към момента на твърдяното нарушение 13.04.2022 г. Д. не е бил юридически собственик на автомобила по смисъла на тази разпоредба, поради което е нямал задължение в двумесечен срок от придобиването да регистрира на свое име закупения автомобил. По делото се установява, че той не фигурира и като страна в собственически правоотношения. Събраните доказателства сочат, че автомобила съгласно справка е на Йорданов, който съгласно сключен договор я продал на Кожухаров, като липсват доказателства собственика да е уведомил жалбоподателя, че автомобила е със служебно прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на регистрация на регистрирано ППС на собственик , който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство в месечният срок по чл.145 ал.2 ЗДвП . Очевидно собственика не е изпълнил това си задължение , поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията на 08.04.2022 г. , без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила към 13.04.2022 г. жалбоподател . Към момента на проверката автомобила е бил с поставени регистрационни номера , като Д. не е уведомяван от собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани .Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод , че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла - арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността. Подобна теза прокурора е застъпил и в постановлението за отказ да образува ДП на 28.06.2023 година. При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.