Решение № 1172 от 12.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1172 гр. София, 12.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20221110212587 по описа за 2022 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-2200285/02.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“-София, на „/фирма/“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 6500 лева за извършено административно нарушение по чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), изразяващо се в това, че при извършена на 01.06.2022 г. проверка в обект за контрол турски ресторант „Д.“, находящ се в гр. София, ж.к. М, бл., стопанисван от „/фирма/“ ЕООД, е установено, че е приел на работа Д. с ЛНЧ *******, ливански гражданин, на длъжност „фурна“, без разрешение за работа или регистрация в Агенция по заетостта.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице „/фирма/“ ЕООД, с която са иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Твърди се, че е нА.це съществено разминаване между АУАН и НП относно обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. В този смисъл е посочено, че в АУАН е отразено, че Ел Аккауи е заварен в ресторанта, докато в НП – че е заварен да полага труд. Изложено 1 е, че не е описано в какво точно се изразява работата, която е осъществявало лицето, като освен това последният не е владеел български език. Релевирани са доводи, че завареното лице не е работило същия ден в ресторанта, като е дошъл единствено, за да разговаря с управителя дА. може да започне работа.

С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. В условията на евентуалност, от съда се иска да намА. наложената на дружеството имуществена санкция до размера от 2000 лева.

Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че от приобщените в хода на съдебното следствие свидетелски показания не се е установило дА. действително Я. Аккауи е попълнил приложената по делото декларация, като в същата е сгрешена годината на раждането му. Твърди се, че няма доказателства лицето да е полагало труд за период от 6 месеца назад във времето спрямо датата на процесната проверка. С оглед на изложеното от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно или, в условията на алтернативност, да намА. размера на наложената имуществена санкция до 2000 лева предвид липсата на извършени други административни нарушения от жалбоподателя. Претендират се направените по делото разноски.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената жалба, като излага подробни съображения за законосъобразността на обжалваното НП. Твърди се, че не е нА.це хипотезата на чл. 415в, ал. 1 КТ за маловажност на извършеното административно нарушение, доколкото последното не е отстранено след установяването му, а отделно от това дружеството-жалбоподател е извършило и други административни нарушения, констатирани по време на проверката. С оглед на това, от съда се иска да потвърди атакуваното НП, като присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като 2 обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са нА.це основания за неговото изменение в санкционната му част. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Д., ЛНЧ *******, е роден на /дата/ г. в гр. Б., Ливанска република, ливански гражданин.

На 01.06.2022 г. свидетелите С. и Ш., служители на Дирекция „Инспекция по труда“-София, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект: ресторант „Д.“, находящ се в гр. София, ж.к. М, бл., стопанисван от „/фирма/“ ЕООД. На място били раздадени декларации по чл.

68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на арабски език на установените в обекта работници и служители на „/фирма/“ ЕООД. Д. в момента на проверката бил с работни дрехи – престилка, и месил тесто, като той също попълнил декларация, в която посочил, че работи за „/фирма/“ ЕООД от 6 месеца, на длъжност „фурна“ с 4-часов работен ден, с два почивни дни и един час дневна почивка без трудов договор срещу трудово възнаграждение в размер на 500 лева.

При последващата документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда“-София било установено, че „/фирма/“ ЕООД е приел на работа Д. без разрешение за работа или регистрация в Агенция по заетостта. Това обстоятелство било отразено в протокол за извършена проверка, с който били дадени и конкретни предписания на „/фирма/“ ЕООД.

Въз основа на констатациите в протокола за извършена проверка св. С. съставил АУАН № 22-2200285/04.07.2022 г. срещу „/фирма/“ ЕООД за извършено административно нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.

Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция „Инспекция по труда“-София издал НП № 22-2200285/02.09.2022 г, с което за описаното в АУАН административно нарушение на „/фирма/“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 6500 лева.

НП било връчено на представител на „/фирма/“ ЕООД, като в 3 законоустановения 14-дневен срок представител на дружеството подал жалба срещу връченото му НП, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Д., С., Ш. и Ш-Б; Декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ (в оригинал и превод на български език); Протокол за извършена проверка № ПР2217575/04.07.2022 г.; Граждански договор № 2/01.06.2021 г.; справка от Агенция по заетостта и Заповед № З-0157/16.02.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.

При направения самостоятелен анА.з на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели С. и Ш., и двамата служители на Дирекция „Инспекция по труда“-София, които са категорични, че при извършената на 01.06.2022 г. проверка в ресторант „Д.“ са заварили няколко лица да работят в кухнята на обекта, едното от които било св. Д.. Свидетелите Л. и ХА.л са категорични, че св. Я. е бил облечен с работно облекло – престилка, като в този момент е приготвял тесто. Фактът, че св. Я. е заварен в процесния обект се установява и от собственоръчно попълнената от последния декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ в оригинал на арабски език (л. 53 от делото) и в превод на български език (л. 20 и л. 61 от делото). От съдържанието на същата е видно, че св. Я. е посочил, че работи в ресторант „Д.“ за „/фирма/“ ЕООД от 6 месеца, на 4-часов работен ден, на длъжност „фурна“, както и че ползва два дни седмична почивка и един час дневна такава. В декларацията св. Я. е посочил и че получава месечно възнаграждение в размер на 500 лева, като няма трудов договор. Съдът кредитира изцяло приложената по делото декларация в оригинал на арабски език и в превод на български език. Следва да се посочи, че свидетелите Л. и ХА.л са категорични, че св. Я. е попълнил сам и собственоръчно пред тях предоставената му декларация на арабски език. Действително, предвид факта, че проверяващите служители не са владеели арабски език, друг служител на „/фирма/“ ЕООД е превел какъв документ се предоставя на св. Я. и какво трябва да попълни в последния. От съществено значение в случая обаче се 4 явява обстоятелството, че независимо от оказаната помощ в превода между заварените лица и служителите на Дирекция „Инспекция по труда“-София, след дадените разяснения всички заварени лица, вкл. св. Я., са попълнили собственоръчно раздадените им декларации по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ. В случая е гарантирана обективност, доколкото предоставените декларации са били на арабски език, какъвто се установи, че св. Я. владее. Показателно за това, че последният е разбирал какво попълва е и фактът, че е посочил отговор на всеки от зададените му въпроси, който логически кореспондира със съответния въпрос.

В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Я., в които последният отрича да е попълвал декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ.

Заявеното от него, че друго лице от арабски произход му превеждал, взел му личните документи и без негово съгласие е попълнил съдържанието на декларацията, като той само я разписал, освен че се оборва от останА.те доказателства по делото, противоречи и на правилата на формалната и житейска логика. На първо място, свидетелите Л. и ХА.л са категорични, че след като служител от търговския обект е разяснил на арабски език на лицата какво следва да попълнят, всяко едно от тях, вкл. и св. Я., собственоръчно без съдействие и чужда помощ е попълнил приложената по делото декларация по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ, което категорично оборва показанията на св. Я. в тази насока. На следващо място, противоречи на правилата на житейската и формална логика обстоятелството св. Я. да не работи в обекта и да е отишъл само да търси работа, както и че непознато за него лице, против неговата воля да е попълвало от негово име данни в предоставения му документ, който той не разбирал, но същевременно с това да подпише същия – факт, който не се оспорва от св. Я.. Оборва се от събраните по делото доказателства и твърдението на св. Я., че в момента на проверката собственикът на ресторанта му показвал каква дейност следва да извършва, но не е работил, доколкото свидетелите Л. и ХА.л са категорични, че Я. е бил облечен с работно облекло – престилка с видими следи от замърсяване от извършваната работа, като в този момент е приготвял тесто в кухнята без до него да е собственикът на ресторанта. С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че показанията на св. Я. са необективни, като целят отпадане на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

5

Съдът не кредитира и показанията на св. Ш-Б, съпруга на управителя на дружеството-жалбоподател, доколкото твърдението й, че св. Я. не е работил в ресторанта към момента на проверката, респ. е разговарял със съпруга й в този момент, се оборва по категоричен начин от показанията на свидетелите Л. и ХА.л, които са категорични, че св. Я. е бил в кухнята със замърсено работно облекло (престилка), като е приготвял тесто. Недостоверността на възпроизведеното от св. Белма може да се обясни с близката й връзка с управителя на „/фирма/“ ЕООД, а именно, че е негова съпруга, и с това, че е управител в търговския обект.

Съдът кредитира изцяло останА.те събрани и приобщени по реда на чл.

283 НПК писмени доказателства, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е нА.це съществено разминаване между действителното фактическо положение и отразеното в декларацията по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗТМТМ относно годината на раждане на св. Я.. Независимо от приложените на л. 20 и чл. 61 от делото преводи на декларацията на български език, в които е посочена вписана дата на раждане 10.02.1974 г. (превод на л. 20 от делото) или 10.08.1974 (превод на л. 61 от делото), съдът счита, че от приложения на л. 53 от делото оригинал на процесната декларация е видно, че е вписана дата на раждане „1976/02/10“, а именно /дата/ г., а не 10.02.1974 г. или 10.08.1974 г., както е посочено в преводите на декларацията. В случая не се касае до превод на арабски букви, а до общоприети в световен мащаб арабски цифри, поради което в тази част не е необходим превод от легА.зиран преводач от арабски език.