Решение № 32 от 19.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Велико Търново, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20234110200810 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД гр. Велико Търново против Наказателно постановление № 702128-F696917 от 10.05.2023 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Вeлико Търново, с което за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. А от Наредба Н13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. чл. 5, ал. 4 от КСО и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на дружеството са наложени две имуществени санкции в размер на по 500.00 /петстотин/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административно наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН № F696917/20.02.2023 г., съставен от ***, заемащ длъжността главен инспектор по 1 приходите в ТД на НАП – гр. Велико Търново, с който е констатирано, че жалбоподателят, в качеството си на осигурител, не бил изпълнил вмененото му по закон задължение да подаде Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице" за периодите от 01.10.2022 г. до 31.10.2022 г. и от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г. в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В конкретния случай декларация образец № 1 за месец октомври на 2022 г. е трябвало да бъде подадена до 25.11.2022 г., а за месец ноември - до 29.12.2022 г. Същите били подадени и заведени както следва:

- за месец октомври - подадена на 27.01.2023 г. и заведена с протокол вх. № 04000233018584/27.01.2023 г.;

- за месец ноември - подадена на 27.01.2023 г. и заведена с протокол вх. № 04000233018742/27.01.2023 г.

Изпратена била покана до лицето с изх. № 1855/06.02.2023 г. за съставяне и връчване на АУАН.

Прието е, че по този начин е нарушен /осъществен/ състава на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. А от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. чл. 5, ал. 4 от КСО.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия дружеството лице, връчен му е надлежно и е подписан с отбелязване, че ще подаде възражения. Такива не се последвали.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за неизпълнение на визираното по - горе задължение и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на жалбоподателя, в качеството му на осигурител, са наложени две имуществени санкции в размер на по 500.00 лева.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на административно наказващия орган да издава НП по чл. 355 КСО.

От представената от въззиваемата страна справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода 01.09.2022 г. до 31.12.2022 г. е видно, че в дружеството има назначено едно лице по трудов договор, за което не са подадени в срок процесните декларации.

Горната фактическа обстановка се потвърждава по един безспорен начин както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от приобщените писмени доказателства.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН 2 задължителни реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.

Грешното посочване в НП на датата на завеждане на декларацията за месец октомври не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на жалбоподателя. Явно е, че се касае за техническа грешка, доколкото са представени категорични доказателства за датата на реалното й завеждане.

Че нарушението предмет на настоящото производство е действително извършено, се установява по един безспорен и категоричен начин от приобщените по делото доказателства. В наказателното постановление правилно е индивидуализиран субекта на констатираното нарушение, описано е и самото неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 4, ал. 1, т. 1, б. А от Наредба Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във вр. чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социалното осигуряване. Според съда, по същество, наказващият орган правилно е приложил материалният закон. Налице е неизпълнение от страна на ЮЛ на задължение, определено от осигурителното законодателство, в качеството му на осигурител, което е основание за ангажиране на отговорността му.

Доколкото в настоящият случай е санкционирано ЮЛ за неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване дейността на търговеца, т.е. да се установи фактът на извършване на нарушението. В този смисъл ирелевантни са и причините довели до допускане на нарушението.

Според съда, към настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административно наказващия орган и съда, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не наложи административно наказание. Касае се за формално по характера си нарушение, такова на така нареченото „просто извършване”, при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно наказателна санкция. В случая са допуснати две отделни нарушения, които с нищо не се отличават от останалите нарушения от същия вид, за да бъдат преценявани като маловажни по смисъла на цитираната разпоредба.

В случая правилно е посочена разпоредбата, която е нарушена и правилно наказващият орган се е позовал на общата санкционна норма на чл. 355, ал. 1 от КСО.

Наложените имуществени санкции са в минималния предвиден от закона размер, което пък от своя страна се явява и най-благоприятно за субекта на нарушението.

По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и 3 законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 702128-F696917 от 10.05.2023 г. на Заместник директора на ТД на НАП гр. Вeлико Търново, с което на „***“ ЕООД гр. Велико Търново на основание чл. 355, ал. 1 от КСО са наложени две имуществени санкции в размер на по 500.00 /петстотин/ лева, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД гр. Велико Търново да заплати на ЦУ на НАП гр. София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4