Решение № 626 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100509367 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 10758/05.06.2024 г., постановено по гр. д. № 38762/2023 г. по описа на СРС, 74 състав, са уважени частично обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът С. С. С. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 791,42 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „С********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 113,31 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г. върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия, сумата в размер на 70,84 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 10105/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като са отхвърлени иска за обезщетение за забава върху вземането за главница за стойност на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 113,31 лева до пълния предявен размер от 115,78 лева, както и иска за сумата в размер на 12,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г.

Решение № 10758/05.06.2024 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът С. С. С. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД иска за обезщетение за забава върху вземането за главница за стойност на доставена топлинна 1 енергия за разликата над уважения размер от 113,31 лева до пълния предявен размер от 115,78 лева, както и иска за сумата в размер на 12,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника С.

С. С., с доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни съображения, че СРС не е съобразил извършени плащания от страна на жалбоподателя по конкретни фактури, издадени от въззиваемия.

Твърди се, че в случая не е налице забава на длъжника, а първата инстанция неправилно е приложила института на погасителната давност. Поддържа се, че е налице забава на кредитора, като не са събрани доказателства тази забава да е преустановена. Излагат се съображения, че СРС не е взел отношение по възраженията на жалбоподателя във връзка с претенцията на „Топлофикация София” ЕАД за дялово разпределение.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана.

Въззиваемият моли съдът да остави без уважение въззивната жалба.

Третото лице помагач – „Директ” ЕООД, не взима становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ответникът е неоснователна по следните съображения:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че С. С. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД заплащането на сумата в размер на 791,42 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„С********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 115,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2023 г. върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия, сумата в размер на 70,84 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 12,07 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 14.02.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 10105/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя 2 от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът дали ответникът е заплатил претендираните от него суми.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания в условието на т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъжда дали ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода до процесния имот, в какви количества, дали ответникът има качеството потребител на топлинна енергия доколкото тези факти са безспорни между страните.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. По делото са приети писмени доказателства (нотариални актове за придобиване на правото на собственост от ответника чрез дарение от майка й) за правото на собственост на ответника върху апартамент № 70 с аб. № ********, находящ се в гр. София, ж.к. „********. Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик – по аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а ответникът – да заплаща нейната стойност.

Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, дори ако даден потребител спре подаването на топлинна енергия към отоплителните уреди в имота си, той остава клиент за енергията, излъчвана от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди според цитираната правна норма, е достатъчно да се установи, че то е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. В настоящия случай имотът се намира в сграда, в която ищецът осъществява продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което, съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ, собственикът на процесния имот има качеството на потребител на доставяната топлинна енергия.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза, въззивният съд приема за установено, че извършените от С. С. С. плащания, удостоверени с фискални бонове от 06.10.2022 г., са правилно осчетоводени и съотнесени към съответните фактури, посочени като основание за 3 плащане, като с тях са погасени именно задълженията за процесния период в рамките на посочените във фактурите начисления.

На първо място, от неоспореното от страните заключение на вещото лице, изготвено след проверка както на доказателствата по делото, така и на счетоводните записвания и информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД, недвусмислено се установява конкретното отнасяне на плащанията – сумата 132,96 лв. е отразена като платена по фактура № 1019490524/31.07.2022 г. (главница) за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2022 г., именно чрез касов бон от 06.10.2022 г., а сумата 9,28 лв. е отразена като платена по фактура № 1022609777/03.09.2022 г. (годишно изравняване по главния отчет) за периода 01.02.2022 г. – 30.04.2022 г., като вещото лице изрично е констатирало тези плащания като постъпили и отчетени по партидата на аб. № ******** за топлоснабдения имот. Тези констатации са вътрешно непротиворечиви, подкрепени са от счетоводните регистри на доставчика и кореспондират с твърденията за извършено плащане по конкретно индивидуализирани фактури. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., когато длъжникът има няколко самостоятелни и определени по основание и размер задължения към един и същ кредитор, а извършеното плащане е достатъчно да погаси изцяло едно или няколко от тях, и длъжникът не е заявил кое задължение погасява, законът предвижда последователност – погасява се изцяло най-обременителното задължение, а при еднаква обременителност – най-старото, а при еднаква обременителност и едновременно възникване – съразмерно. В мотивите на тълкувателния акт е изяснено, че това правило е установено в интерес на длъжника и намира приложение при еднородни задължения, включително парични, при наличие на няколко главни и самостоятелни дълга. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е възпроизведена и в чл. 33, ал. 6 от публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД, които, като общи условия по смисъла на чл. 150 ЗЕ, уреждат реда на погасяване при недостатъчно изпълнение: при две и повече дължими суми, ако клиентът не е заявил кое задължение погасява, се погасява най-обременителното, при еднаква обременителност – най-старото, а при едновременно възникване – съразмерно. В конкретния спор по делото е установено от експертизата, че плащанията от 06.10.2022 г. са отчетени по конкретно индивидуализирани фактури и именно за тях са послужили като погасително основание. Въпросните суми от 06.10.2022 г. са отчетени като реално постъпили и насочени към конкретни фактури за част от задълженията по процесния период, без да се установяват други плащания от същата дата, които да са отнесени некоректно или към непроцесни задължения. По изложените съображения се налага изводът, че не е налице основание да се приеме кредиторът да е нарушил цитираните по-горе правни норми при съотнасяне на плащанията за погасяване на конкретните суми.