Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2463 от 04.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1587/2023
Вид
Определение № 2463
Подписан
04.10.2023
В сила
04.10.2023
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Тихомир Руменов Рачев, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 382 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2463 гр. Бургас, 04.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501587 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 41 3, ал.2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по повод частна жалба с вх. № 15768/15.09.2023 г. на БОС от "ФРОНТЕКС интернешънъл" ЕАД, против разпореждане № 7277 от 07.07.2023 г. по ч. гр. д. № 4099/2023 г. на Районен-съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Р. В. А. от гр.*** за заплащане на сумата 440,12 лв.представляваща част от главница-за застрахователни премии, 150,49 лева договорна/ възнаградителна лихва за времето от 05.10.20009г. до 04.06.2010г. и 2696,42 лева обезщетение за забава за периода от 16.10.2009 до 12.04.2023г./с изключение на периода 13.03.2020-13.07.2020 г./ Разпореждането се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва се извода на районния съд, че при сключване на договора за застраховка като част от договора за потребителски кредит са налице нарушения на императивни норми на ЗПК и ЗЗП.

Като неправилен се определя извода на съда, договорната лихва и обезщетението за забава не се дължали по реда и в размера, уговорен между страните с договора за кредит. Договорната лихва се дължала в уговорения 1 размер върху предоставената на кредитополучателя главница, която включвала както суми за лично ползване, така и суми за заплащане на задължение за застрахователна премия. Обезщетението за забава пък се изчислявало върху просрочената, непогасена в срок главница.

Иска се отмяна на разпореждането и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

Пред Районен съд-Бургас е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Фронтекс интернешънъл „ЕАД издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Р. В. А. от гр.*** за заплащане на сумата 2127,62 лв.дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит от 28.01.2009 г. под № PLUS -01334339 .;сумата 150,49 лв. – договорна лихва за периода от 05.10.2009 г. до 04.06.2010.2023 г. , 2696,42 лв. - лихва за забава ,начислена за периода от 06.10.2009 г. до 12.04.2023г./с изключение на периода 13.03.2020-13.07.2020 г./ г. и законната лихва върху главницата,считано от 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането ,както и 149,51 лв. – деловодни разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с приложенията към него.

БРС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1687,50 лв., представляваща главница, дължима по Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.07.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумите 50,71лв.разноски по делото за ДТ, съразмерно с уважената част от заявлението и 16,96 лв. - юрисконсултско възнаграждение. В останалата част заявлението е отхвърлено с обжалваното разпореждане № 7277, инкорпорирано в Заповед № 1993 от 07.07.2023г.

2

В мотивите си съдът е изложил ,че вземането е основано на договор за потребителски кредит ,който е недействителен съгл. чл. 7 вр.чл.14 ал. 1 и 2 от ЗПК/отм./,съгл. който закон общата стойност на кредита са всички разходи по кредита ,вкл.лихвите ,които потребителят трябва да заплати .Т.нар.“надбавка ,представляваща печалба на кредитора ,уговорена в чл. 3 от договора ,е възнаграждение за ползване на кредита ,т.е. договорна лихва ,но не фигурира в общите разходи на потребителя,макар стойността й да е пряко свързана с кредита и да се отразява пропорционално на стойността на годишния процент на разходите ,респ. общите разходи по кредита –настоящи или бъдещи,като годишен процент от общия размер на предоставения кредит –чл.21 от ЗПК/отм./.Неяснотата и вътрешното противоречие на графата с параметри поставя в невъзможност потребителя да разбере начина ,по който са формулирани разходите и тяхната величина .

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора с добрите нрави.

В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /везаменето на което е прехвърлено на частния жалбоподател с договор за продажба на вземани от 08.07.2014 г./ е отпуснал потребителски кредит в размер на 3000 лв., със срок за погасяване 05.05.2010г, при равни месечни погасителни вноски в размер на 251,88 лв. всяка, с ГПР – 40,29% и общ размер на задължението – 4030,11лв. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл.3 от договора за кредит, общият размер на главницата по кредита включва сумата от 3000 лв., 3 застрахователна премия в размер на 180 лв. по застраховка „Защита на кредита“,надбавки ,покриващи разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка ,съставляваща печалба на кредитора , която е включена в главницата, която е в общ размер 4030,11 лв.

В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК дефинира понятието „Общ разход по кредита за потребителя” като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по_специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“. В договора за потребителски кредит следва да бъдат посочени основните параметри, които са послужили за изчисляване на ГПР.

Целта на уредбата е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.

В представения договор за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ като абсолютна процентна стойност -40,29 %, но от съдържанието му и от данните по делото не може да се установи дали при изчисляването му е включена уговорената застрахователна премия. Това е от съществено значение за определяне на ГПР, тъй като би довело до различен от посочения размер на ГПР. В Решение на съда (СЕС) от 21 април 2016г. по дело С377/14 е прието, че член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 4

2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Посочено е още, че не би могло общият размер на кредита по смисъла на член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 да включва която и да било от сумите, предназначени за изпълнение на задълженията, поети във връзка със съответния кредит, като административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на понисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита.

В случая от представените по делото договор за потребителски кредит и приложенията към него, прави впечатление, че застрахователната премия е включена към главницата, като видно и от твърденията на жалбоподателя договорната лихва се дължи върху предоставената от кредитополучателя главница, включваща както суми за лично ползване, така и такива за заплащане на задълженията по застрахователната премия. Тези обстоятелства, както и фактът, че липсва ясно и точно посочване в договора за потребителски кредит на компонентите, довели до формиране на договорния ГПР, пораждат съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси, като бъде осигурена в пълна степен информираност на потребителя относно съществените условия на предлаганите от кредитора продукти, като по този начин бъде постигната целта, посочена от законодателя в чл.2 от ЗПК. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин - в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на конкретния ГПР, както и начинът за това. В случая 5 това не е сторено, поради което уговорената клауза за застрахователна премия е недействителна съгласно чл.143, ал.1, т.19 и 20 от ЗЗП.

По отношение на претенцията за договорна лихва и обезщетение за забава, съдът намира, че за тях също не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , поради което крайните изводи на заповедния съд са правилни и законосъобразни.

В заповедното производство съдът няма възможност да прецени дали вземането съществува, тоест произнасянето на съда не касае основателността на претенцията /с уредените в чл.411, ал.1 изключение - напр. в случаите, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител/. В рамките на това производство, съдът няма възможност да изследва и да преценява основателността на претенцията както по основание, така и по размер. Тези въпроси следва да бъдат разрешени в исково производство в случай на оспорване на вземането от страна на длъжника.