Решение № 553 от 28.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. ВЕ.ко Търново, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20244100500616 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№814/20.05.2024г. по гр.дело№205/2024г. ВТРС е: -о съдил Прокуратурата на Република България гр.София бул.„Витоша”№2, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Б. И. Б. с ЕГН**********, с адрес: сумата 7000.00лв. - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.133 пр.II ввр. чл.129 ал.2 от НК по досъдебно производство№82/2020г., по описа на ОСО във ВТОП, за което е признат за невинен с решение по АНД№74/2022г. на РС-Павликени, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 1500.00лв. главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от обвинение в извършване на престъпление по чл.133 пр.II ввр. чл.129 ал.2 от НК по досъдебно производство№82/2020г., по описа на ОСО във ВТОП, за което е признат за невинен с решение по АНД№74/2022г. на РС-Павликени, ведно със законната лихва, считано от 07.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 12.80лв., представляваща направени по делото разноски; -отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата от 7000.00лв. до 25000.00лв.; -осъдил Прокуратурата на Република България гр.София бул.„Витоша”№2, на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. да заплати на адв.Е. С. Д. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Търново , сумата 1450.00лв., представляваща адв.възнаграждение.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх.№11491/31.05.2024г. при ВТРС от Прокуратурата на Република България(чрез прокурор Т.Тотев от ВТРП). Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В срока е постъпил отговор от Б. И. Б.(чрез адв.Е. Ст.Д. от ВТАК).

1

В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба с вх.

№13039/21.06.2024г. от Б. И. Б.(чрез адв.Е. Ст.Д. от ВТАК), която отговаря на изискванията за редовност по чл.263 ал.2 ввр. чл.262 ал.1 от ГПК, процесуално допустима е. Редовно е проведена процедурата по чл.263 ал.3 от ГПК. В срока не е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.№11491/31.05.2024г. при ВТРС от Прокуратурата на Република България(чрез прокурор Т.Тотев от ВТРП) против Решение№814/20.05.2024г. по гр.дело№205/2024г. на ВТРС. Жалбоподателя навежда оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, довЕ. до необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Съдът не бил строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди, поради незаконно обвинение. Когато се твърдяло причиняване и преживяване на стрес и безпокойство, болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. Съдът допуснал нарушения на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствата и допуснал необоснованост на констатациите си. Показанията на допуснатите двама свидетЕ. били обсъдени безкритично като безрезервно била дадена вяра на твърдени факти(без да се отчете фактът на близка роднинска, както и на приятелска връзка с Б. И. Б.). Относно твърденията, че Б. И. Б. имал психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане, въпреки, че в тази връзка не са представени каквито и да било медицински документи, доказващи някакво неврологично, психическо или друго заболяване, макар и временно. Тези констатации на съда били изградени единствено на събраните по делото гласни доказателства. Било е повдигнато обвинение на Б. за едно не тежко престъпление(чл.133 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 1г. или „пробация“, т.е. по-малко от пет години - чл.93 т.7 от НК).

Разумният срок на приключване на наказателното производство по отношение на Б. - от датата на твърдяното привличане като обвиняем - 08.04.2021г. до 13.07.2022г., когато с Решение№55/13.07.2022г. по АНД№74/2022г. на РС-Павликени е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл.133 пр.II ввр. чл.129 ал.2 пр.II алт.II от НК, което решение е потвърдено с Решение№33/07.03.2023г. по ВАНД№416/2022г. на ВТОС била изминала около една година и три месеца. Не е имало разгласяване от страна на прокуратурата на привличането му като обвиняем, като твърденията на Б. за публичност на производството, довело до злепоставянето му пред близки и житЕ. на с.Дъскот, където живеел не били безспорно доказани.

Липсвали доказателства за твърденията му, че поради наложената му мярка за неотклонение „подписка“ не бил реализирал сделка по придобиване собствеността на лек автомобил, който следвало да закупи от чужбина. Тези обстоятелства обуславяли висока завишеност на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Неимуществените вреди нямали парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.

Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. ВТРС правилно отчел, че производството е приключило за относително кратък срок, през който на Б. е наложена най-леката мярка за неотклонение, която не възпрепятствала възможността му да напуска предЕ.те на страната. Не били доказани вредите от изживян стрес и 2 душевни страдания от предприетата срещу Б. наказателна репресия, вкл. страх от осъждане, като счита, че същата не била нарушила нормалния му начин на живот или поне не във висока степен. В случая следвало да се отчете и възрастта на Б., която не се характеризира с неуравновесеност, фактът, че по това наказателно производство не се е явявал повече пъти от необходимото в полицията и съда. Така или иначе Б. не бил доказал претърпени неимуществени вреди в размер на 7000.00лв. Във въззивната жалба(лист 4 от в.гр.дело№616/2024г. на ВТОС) се обжалва и решението на ВТРС в частта относно обезщетението за имуществени вреди от 1500.00лв. Моли съда да отмени отчасти първоинстанционното решение като чувствително се намали присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за адв.възнаграждение, с оглед спазване на принципа на справедливо обезщетение, в т.ч. се намали размерът на разноските.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Б. И. Б.(чрез адв.Е. Ст.Д. от ВТАК). Счита, че решението на ВТОС е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ответника отхвърлена като неоснователна. От страна на Прокуратурата на Р.България имало признание, че са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на прокуратурата, като по същество се оспорва основно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Подробно в молбата са описани всички вреди, които Б. Б. претърпял в резултат на обвиняването му и воденото срещу него наказателно производство, които бяха надлежно доказани от събраните по делото доказателства. Именно майка му и приятелят на Б. Б. са близките, с които той е споделял притесненията и тревогите си, които пряко са наблюдавали как е реагирал той на обвинението и воденото срещу него наказателно производство, как се е променил, той лично, както и начина му на живот. Не намира, че кредитирайки показанията им, ВТРС е допуснал нарушение на процесуалните правила. Доколкото не било задължително да е налице психично заболяване, за да се приемело, че на пострадалия били причинени тревоги и стрес. В случая, това били субективни негативни преживявания на Б., които не могат да се квалифицират като медицинско състояние, т.е. да се постави диагноза, но те били констатирани лично от свидетЕ.те, като съществена промяна в поведението на Б. спрямо нормалното му състояние. Във въззивната жалба се омаловажавали причинените на Б. Б. неимуществени вреди, за да се обоснове искането за намаляване на присъденото обезщетение, като се твърдяло, че обвинението срещу Б. било едно и не било за тежко престъпление. Оспорва твърдението, че присъденото обезщетение за причинените на Б. неимуществени вреди, в размер на 7000.00лв. не било справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Напротив, постановената сума от 7000.00лв. не можело да обезщети всички преки и непосредствени вреди, които Б. Б. претърпял, като справедливостта изисквала обезщетението да бъде присъдено в пълния му предявен размер от 25000.00лв. Ответникът-въззивник имал обективна възможност(поради изначалната липса на доказателства за вина на Б. Б. за настъпване на процесното ПТП), да предотврати обвиняването на доверителя ми, както и значително да съкрати продължителността на наказателното производство. Моли ВТОС да потвърди решението на ВТРС.

Претендира направените разноски за въззивната инстанция. Тъй като Б., на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, получавал безплатна адвокатска помощ, претендира се на основание чл.38 ал.2 от ЗА, да бъде определено адв.възнаграждение за проц.представител, което да бъде заплатено от Прокуратурата на Р.България, в случай, че ответникът-въззивник бъде осъден да заплати разноски по делото.

В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от Б. И. Б.(чрез адв.Е.

Ст.Д. от ВТАК). Обжалва решението на ВТРС в частта с която е отхвърлен предявения от Б. И. Б.

3 иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 7000.00лв. до 25000.00лв. Счита, че решението е неправилно и назаконосъобразно в обжалваната част, като ВТРС не бил взел предвид при постановяването на решението си причинените на Б. неимуществени вреди. Присъденото обезщетение, в размер на 7000.00лв. било справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, доколкото не е съобразено и при определянето му не са взети предвид всички преки и непосредствени последици, които са настъпили за Б. Б. от неоснователното му обвиняване и воденето срещу него на наказателно производство в продължение на почти 3 години.

Моли да бъде отменено решението на ВТРС, в частта с която бил отхвърлен предявения от Б. Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 7000.00лв. до 25000.00лв. и да уважи иска в пълния предявен размер от 25000.00лв. лева. Претендира направените разноски за въззивната инстанция. Тъй като Б., на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, получавал безплатна адвокатска помощ, претендира се на основание чл.38 ал.2 от ЗА, да бъде определено адв.възнаграждение за проц.представител, което да бъде заплатено от Прокуратурата на Р.България, в случай, че Прокуратурата на Р.България бъде осъдена да заплати разноски по делото.

С въззивната жалба и писмения отговор на жалбата, както и с насрещната въззивна жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

ВЕ.котърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съответно, насрещната въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.