Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 29.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Наказателно дело за възобновяване 326/2023
Вид
Решение № 198
Подписан
29.05.2023
В сила
29.05.2023
Състав
Пламен Дацов, Димитър Фикиин, Светла Букова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАК.АЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора Д. К.. А.

Като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Наказателно дело за възобновяване № 20231000600326 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл.420, ал.1, вр. чл. 422, ал. 1, т.

5 НПК.. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 736/2022 г. на Районен съд – Монтана.

В искането се излагат съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. - основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал.1, т.5 НПК..

Посоченото в искането на Главния прокурор нарушение намира израз в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК., тъй като районният съд бил допуснал нарушение на закона, одобрявайки сключеното между прокуратурата и защитата на привлеченото към наказателна отговорност лице споразумение, с което за престъплението по чл. 3436, ал. 3 НК., в нарушение на чл. 49, ал.2 НК., било определено наказание на подсъдимия „лишаване от право да управлява МПС“ за срок, по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода. Излага се довода, че при тълкуване на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК. следвал извода, че наказанието „лишаване от права“ не може да бъде наложено за срок, по-кратък от определеното основно наказание „лишаване от свобода“. В този смисъл била константната и задължителна практика на съдилищата 1

/Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на Република България, Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК., Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д.№ 580/2008 г. на ВК.С, НК., II НО, Решение № 10/18.01 2010 г по н.д.№ 671/2009 г. на ВК.С, НК., III НО и т.н./.

Прокурорът счита, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. и е основание по чл. 422, ал. 1, т 5 НПК. за възобновяване на наказателното дело.

С депозираното искане се претендира възобновяване на нохд № 736/2022 г. на Районен съд – Монтана, отмяна на постановеното определение № 9/18.01.2023 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в частта относно престъплението по чл.343б, ал. 3 НК. и относно приложението на чл. 23, ал. 2 НК. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебно заседание пред Софийски апелативен съд, прокурорът от САП поддържа искането на Главния прокурор на Република България, по изложените в него съображения и моли да бъде уважено.

Осъденото лице В. К.. С., редовно призован и съответно уведомен, че може да бъде представляван от адвока, не се явява и не се представлява.

Софийски апелативен съд, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането твърдения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 1 от НПК. и в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. спрямо влязъл в сила, подлежащ на възобновяване по чл. 419 от НПК. съдебен акт.

Разгледано по същество, същото е основателно.

Производството по нохд № 736/2022 г. на Районен съд - Монтана, е протекло по реда на Глава 29 от НПК.. С определение № 9 от 18.01.2023 г., влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, сключено между прокурор от Районна прокуратура - Монтана и защитника на подсъдимия В. К.. С., по силата на което подсъдимият С. е признат за виновен за извършени на 01.07.2021 г. в землището на гр. Монтана, гр. Берковица и гр. Вършец престъпления по:

1. чл. 343б, ал. 3 НК., за което престъпление при условията на чл. 54 НК. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК. е отложено за срок от три години, както и „глоба“ в полза на държавата в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като на основание чл. 343г, вр. чл.343 б, ал. 3 и чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. на подсъдимия С. е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година.

2. чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК., за което престъпление при условията на чл. 54 НК. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК., за срок от три години, както и „глоба“ в полза на държавата в 2 размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

3. чл. 270, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК., за което при условията на чл. 54 НК. му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК., за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 1 НК. на подсъдимия е определено едно общо, най-тежко наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК., за срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 2 НК. К.ъм таК.а определеното общо, най-тежко наказание е присъединено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година.

На основание чл. 23, ал. 3 НК. К.ъм така определеното общо, най-тежко наказание е присъединено наказанието „глоба“ в полза на държавата в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

Настоящият състав, като съобрази горепосочените процесуални действия, намира, че действително от страна на първоинстанционният съд е било допуснато посоченото нарушение на процесуалните правила. Решаването на делото със споразумение не освобождава съда от задължението да се ръководи от принципа на законоустановеност на наказанието. Макар и законът да не поставя изискване за изрично излагане на съображения, с които съдът да се обоснове при одобряването на споразумението по чл. 382, ал. 7 от НПК., той е длъжен да се ръководи от закона при одобряване на постигнатото от страните съгласие относно вида и размера на наказанието/наказанията, които обвиняемият следва да понесе.

В конкретния случай първостепенният съд е допуснал претендираното от Главния прокурор нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК., тъй като на основание чл. 343г, вр. чл.343б, ал. 3 и чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. е определено наказание на подсъдимия „лишаване от право да управлява МПС“ за срок, пократък от срока на наложеното на основание чл. 343б, ал. 3 НК. наказание „лишаване от свобода“. При тълкуване разпоредбата на чл. 49, ал. 2 НК. , а и съобразно константната и задължителна практика на съдилищата, посочена и в искането на Главния прокурор, се налага изводът, че наказанието „лишаване от права“ не може да бъде наложено за срок, помалък от определеното основно наказание „лишаване от свобода“.

Като е одобрил така предложения проект за споразумение в санкционната му част относно престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК., съдът е допуснал нарушение и на процесуалните правила, тъй като е бил длъжен да упражни правомощието си по чл. 382, ал. 7 от НПК. и да предложи на страните промени в него.

В заключение следва да се посочи, че неправилно са били приложени правилата на наказанието и неправилно е било одобрено въпросното споразумение, поради което е основателно поддържаното в искането на Главния прокурор твърдение за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.. Това дава основание за допускане възобновяване на делото и за отмяна на атакуваното определение на Районен съд - Монтана за одобряване на споразумение за 3 решаване на делото в частта относно престъплението по чл.343б, ал. 3 НК. и относно приложението на чл. 23, ал. 2 НК. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК., Софийски апелативен съд, след като установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 736/2022 г. по описа на Районен съд – Монтана.

ОТМЕНЯ определение № 9/18.01.2023 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото, сключено между прокурор от Районна прокуратура - Монтана и защитника на обвиняемия В. К.. С., в частта му относно престъплението по чл.343б, ал. 3 НК. и приложението на чл. 23, ал. 2 НК. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Монтана.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4