Решение № 879 от 28.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330119039 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от ******г., подадени от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против Р. К. Й., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл.

198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 464, 27 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 07.03.2016г.- 09.05.2023г. за имот, находящ се в гр. П., ул.*** № * и сумата от 116 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 30.06.2016г.30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 28.06.2023г./ до окончателното й заплащане и които суми представляват ¼ част от тези, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4358 от 29.06.2023г., по ч.гр.д. № 9488/ 23г., по описа на Районен съд- Пловдив, V- ти гр. с-в. (претенцията на ищеца е формулирана съобразно отразеното в подадената от него уточняваща молба с вх. № ******/ ******г.- л. 22 от делото).

Твърди се, че ответницата е наследник (дъщеря) на починалата Н. А. Ж.. Последната е била собственик на процесния водоснабден недвижим имот, находящ се на адрес гр. П., ул.*** № *. В качеството си на наследник на починалото лице и доколкото наследява съответна част от горепосочения недвижим имот, се твърди ответницата да е и потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ. За периода 07.03.2016г.- 09.05.2023г. в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, е генерирала задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 464, 27 лв. (съответстващ на наследствената й квота). За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 116 лв. за периода 30.06.2016г.- 30.04.2023г. Ответникът фигурирал в базата данни 1 на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Сочи се, че за процесния имот не е налице поставено годно измервателно средство, поради което са начислявани суми служебно като за двама обитатели (общо 10куб.м. на месечна база). Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва изцяло исковете по основание и размер.

Възразява се, че ответникът няма качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги, тъй като не е собственик или ползвател на имота. Възразява се, че ответникът не е уведомен надлежно за липсата на поставен водомер. Оспорва отразеното в издадените за процесния период фактури, като се излагат твърдения и че същите не са съставяни редовно.

Възразява се и срещу представените с исковата молба карнетни листове. Сочи се, че същите са водени нередовно и реквизитите им са непълни. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, 2 направено от субекта, сочен като техен издател. Справката за неплатени задължения и фактурите не установяват, че лицето посочено в тях действително притежава качеството на „потребител“ на ВиК услуги, съответно, че е титуляр на вещното право на собственост или е ползвател на процесния имот.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество / л. 10 - 13/, в които е обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които обаче в по- голямата си част не носят подпис срещу съответните показания, а в малкото графи, в които подпис има, то е неясно кое е лицето, което го е положил. Отделно от това, сами по себе си карнетните листове не удостоверяват възникването на правоотношение, тъй като се съставят и водят едностранно от ищцовото дружество.

В кориците на заповедното производство фигурира и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ- 09/ 11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството й на собственик/ ползвател на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.*** № *, тоест че ответникът е страна по твърдяното правоотношение.

Поддържаната от ищеца теза е, че лицето Н. А. Ж., ЕГН **********, фигурираща в карнетните листове като титуляр на партидата, е била собственик на процесния водоснабден имот. След като Ж. е починала на ******г. (видно от удостоверение за наследници на л. 96 от делото), то се поддържа и че ответницата Й. като един от нейните наследници (дъщеря) е придобила ¼ идеална част от имота, съответно отговаря за ¼ част от генерираните задължения за ВиК услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2014 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съответно на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или ползва имота на облигационно такова.

Именно лицето, притежаващо някое е посочените качества е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване (било то вещно или облигационно) по отношение на процесния имот. Следователно, не би могло да се приеме, че ответникът (като сочен потребител) е страна по твърдяното облигационно правоотношение, възникнало с ищцовото дружество при Общи условия и с предмет доставяне (консумиране ) на питейна и отвеждане на канална вода.

За установяване на горното обстоятелство, по искане на ищеца, е изискана информация от Община Пловдив, относно подадените данъчни декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за процесния недвижим имот, находящ се на гр. П., ул.*** № *. В изпълнение на указанията на съда, е постъпило писмо от Община Пловдив, ведно с което се представят два 3 броя декларации подадени по реда на чл. 14 ЗМДТ от лицата В. Й. М. и Ю. И. А. (л. 83- 93).

Не са налице подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот, както от ответницата, така и от нейния наследодател (починалата на ******г. Н. А. Ж.). По делото не е представен и какъвто и да било друг документ, от който би могло да се изведе заключение, че ответницата е собственик или ползвател на имота, находящ се на административен адрес гр. П., ул.*** № * (по делото дори няма представено и заявление за откриване на партида, което да е подадено от ответницата или нейния наследодател Ж.).

При изрично възложена с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът не установи възникването на правоотношение между него и ответника с предмет доставяне (консумиране ) на питейна и отвеждане на канална вода. Съобразно изложеното, предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.

Тъй като вземането за заплащане на мораторна лихва е акцесорно, след като не се установи възникването на главно парично задължение, то следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на обезщетение за забава.

Предвид гореизложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени.

По разноските:

При този изход на делото, в полза на ответника се следват разноски на основание чл.

78, ал. 3 ГПК. В рамките на настоящото производство ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което и съдът не дължи допълнително обсъждане на този въпрос.