Решение № 4435 от 06.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4435 гр. Варна, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110116805 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от И. С. А., ЕГН ********** против ЗАД „Б. В. И. г. АД, ЕИК * осъдителен иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 от КЗ за присъждане в полза на ищеца сумата от 20.00 лева, частично от 1.963,16 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, лайсна задна броня, - среда, лайсна задна броня – лява, датчик парктроник заден – 3 бр., термощит заден ляв, лайсна хром задна броня – лява и капак теглич заден на собствения на ищцата лек автомобил марка *, модел *, с рег. № *, причинени в резултат а настъпило на 11.11.2023 г. ПТП на Републикански път * – * по вина на водача на л.а. марка *, модел *, с рег. № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.12.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 11.11.2023 г., около 12:40 ч. на Републикански път * – * по посока от гр. А. към гр. В., срещу магазин „*“, управлявайки собствения си л. а. марка „*“, модел „*“, с рег. № * автомобилът на ищцата бил блъснат от л.а. марка „*“, модел „*“, с рег. № *, управляван от лицето Р. К.. Сочи се, че в участъка на ПТП пътното платно се състои от две пътни ленти, като ищцата се е движела в лявата пътна лента, когато била блъсната отзад от движещият се зад нея лек автомобил марка * * с рег. № *. Водачите на двата автомобила попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП след дадените им от контролните органи указания, в който посочили, че виновен за реализиралото се ПТП е водачът на лек автомобил с рег. № *.

Лекият автомобил, управляван от виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество със срок на действие на застраховката от 14.11.2022 г. до 13.11.2023 г. Ищцата уведомила на 18.12.2023 г. ответника, като последният извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил опис на претенция № 52-04000-00491/23/18.12.2023 г. В описа били посочени следните увредени детайли: облицовка задна броня, лайсна задна броня, - среда, лайсна задна броня – лява, датчик парктроник заден – 3 бр., термощит заден ляв, лайсна 1 хром задна броня – лява и капак теглич заден.

На 21.12.2023 г. ищцата получила превод на сума в размер на 536.84 лева като обезщетение за претърпените имуществени вреди от ответното дружество, като размерът на сумата я изненадал, тъй като същият бил недостатъчен за покрИ.е на щетите.

Твърди се, че от проведеното от ищцата проучване в няколко сервиза се установило, че сумата необходима за възстановяване на щетите възлиза на 2.500 лева.

По същество се моли за уважаване на частичния иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и на адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и по размер. Оспорва се механизмът на настъпване на процесното ПТП, като се твърди, че същият не може да се установи от представените с исковата молба писмени доказателства, както не могат да се установят и участниците и обстоятелствата, свързани с него и конкретното място на пътното платно, където е настъпил удар между двата леки автомобила. Оспорва се представения с исковата молба Двустранен констативен протокол за ПТП по отношение на неговото съдържание и на подписалите го лица. Оспорва се наличието на виновно поведение от страна на водача на л.а. с рег. № * и се посочва, че не са представени доказателства във връзка с неговото противоправно поведение. Ответникът посочва, че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава стойността на претърпените щети, както и че липсва причинно – следствена връзка между реализираното на 11.11.2023 г. ПТП и претендираните в исковата молба вреди. Сочи се, че с оглед на твърденията на ищцата в исковата молба при процесния случай е налице „тотална щета“, като за определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. С отговора се оспорва и претенцията за заплащане на законна лихва за забава, като се посочва, че законна лихва следва да се дължи след представяне на доказателства за дерегистрация на ПТП и че такива нито се твърдят, нито са представени с исковата молба.

Релевирано е възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез адв. А. поддържа предявения иск. На основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК, изменя размера на иска, като го увеличава до сумата в размер от 2 620.71 лева. Моли същият да бъде уважен в изменения и окончателно предявен размер.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между ищеца и ответника, 1./ че между ответника и водача на л. а. марка „*“, модел „*“, с рег. № * е учредено застрахователно правоотношение по полица „ГО на автомобилистите“; 2./ че по време на действие на полицата на 11.11.2023 г. е настъпило застрахователното събитие; 3./ че в полза на ищеца ответникът е заплатил сумата в размер на 536,84 лева, представляваща застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета.

От представеното свидетелство за регистрация част I на л. 4 е видно, че л. а. „* *“, рег.

№ * е собственост на ищцата А..

На л. 5 е ангажиран и съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП от 11.11.2023 г. От същия се констатира и механизма на ПТП, а именно увреденото МПС се е движело на Републикански път * – * по посока от гр. А. към гр. В., срещу магазин „*“ в лявата пътна лента. Застрахованото МПС се е движило по същия път в същата посока зад увреденото МПС. До мото фое застрахованото МПС застига и удря намиращото се пред него МПС на ищеца. За л. а. „* *“ ударът е в задната част на превозното 2 средство. В протокола е отбелязано, че виновен за процесното ПТП е водачът на застрахованото при ответника МПС „* *“, рег. № *.

Видно е от приобщеното опис-заключение по щета на МПС № 52-0400000491/23/18.12.2023 г. за събитието е уведомен застрахователят и след оглед на автомобила от негов представител са описани щетите по увреденото МПС – облицовка задна броня – подмяна; лайсна задна броня – среда – подмяна; лайсна задна броня – лява – подмяна; датчик парктроник заден 3 бр. – подмяна; термощит заден ляв – подмяна; лайсна хром задна броня среда – подмяна; лайсна хром задна броня ляв – подмяна; капак теглич заден – подмяна.

От ангажираната повторна тричленна САвТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, пълна, ясна, обективна и неоспорена от страните, се установява, че уврежданията по л. а. „* *“ са в резултат от пряк контакт между превозни средства, които се движат в една и съща посока, като едното превозно средство застига и удря другото и е възможно да бъдат причинени по степен и вид от процесното ПТП. Общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 3 302.53 лева и включва цената на труда и материалите. Констатира се още от повторната тричленна САвТЕ, че средната пазарна стойност на увреденото МПС възлиза на 10 700.00 лева.

В хода на о.с.з. вещите лица поддържат заключението.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изовди:

Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори горепосочената презумпция за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, включително че интересът на кредитора е напълно удовлетворен с плащането на сумата от 536.84 лева, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на увереденото МПС; че за лек автомобил марка „*“, модел „*“ с peг. № * е сключен с ответното дружество договор за застровка „ГО на автомобилистите“; че на 11.11.2023 г. в гр. В. по време на действие на полицата с участието на застрахованото МПС и л. а. марка „*“, модел „*“, рег. № * е реализирано ПТП; че на 18.12.2023 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана преписка под № 52-0400000491/23/18.12.2023 г.; че на ищеца извънсъдебно е изплатено обезщетение в размер от 586.84 лева.

Настъпването на щетите по процесния лек автомобил „* *", а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик, се установява, както от представения опис по щета, така и от заключението на вещото лице по САвТЕ. От експертното заключение се установява по несъмнен начин и механизма на ПТП, както и това, че процесните щети по автомобила на ищеца са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, което обуславя несъстоятелността на възраженията на ответника в тази насока. Съдът кредитира заключението на вещите лица инж. К., инж. И. и в. л. В. като компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните.

Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е 3 досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните състезания е заплатил сумата в общ размер от 586.84 лева, на основание договора за „ГО на автомобилистите“, с което счита, че интересът на кредитора е напълно удовлетворен.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.