Решение № 552 от 16.03.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3139/2020
- Вид
- Решение № 552
- Подписан
- 16.03.2021
- В сила
- 16.03.2021
- Състав
- Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Други актове по делото
- Протокол № 137 от 25.01.2021 · Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
- Протокол № 448 от 19.02.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.293, ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 552 гр. Варна , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Жана И. Маркова
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20203100503139 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 789/07.02.2020г., подадена от „Бест Файненс“ ООД, ЕИК 204671803, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.Манастирски Ливади, к-с Бокар, бл. 35, ап. партер, срещу решение №371/04.12.2019г., постановено по гр.д. № 1155/2019г. на Районен съд – Провадия, II състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу К. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ********, кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено на основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК съществуването на вземането на „БЕСТ ФАЙНЕНС“ ООД, спрямо К. Д. Д., за което е издадена Заповед № 593/13.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 873/2019г. на ПРС за суми в размер на 230,16 лева (двеста и тридесет лева и шестнадесет стотинки), главница, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между страните договор за потребителски кредит “BestCredit на вноски“ № 3000091/16.05.2018 г.; в размер на 84,66 лв.
1
(осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) представляваща лихва за забава; в размер на 840,00 лв. (осемстотин и четиридесет лева) представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител; в размер 67,15 лв. (шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки) представляваща наказателна лихва; в размер на 1419,46 лв.(хиляда четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща разходи за събиране; в размер на 10,90 лв. (десет лева и деветдесет стотинки), представляваща разходи за изпращане на документи; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.06.2019 г. до изплащането на вземането.
В жалбата се излага каква е процедурата при сключване на договори за предоставяне на кредит от разстояние с въззивното дружество. Навежда се оплакване, че копие от договора е представено по делото, но не е обсъдено от съда. Счита се за неправилен изводът, че ответникът не дължи лихва, неустойки и разноски, тъй като такива не били уговорени между страните.
Излага се, че съгласно чл.2 от договора, кредитополучателят връща кредита на 13 равни вноски, чиито падежи са уговорени в погасителен план. Съгласно уговорките, се дължи и лихва. Страните са се съгласили и че при неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител, ще се дължи неустойка. Съгласно договора, се дължи законна лихва за всеки ден забава.
Съгласно чл.8.2.7, при забава, кредиторът има право да предприеме действия по събиране на вземането, като разноските за това са за сметка на кредитополучателя. Не се споделя изводът на съда, че неустойката не отговаря на присъщите за неустоечното обезщетение функции. Поддържа се, че интересът на насрещната страна е защитен. Обръща се внимание, че по отношение на процесния договор се прилагат специалните разпоредби на ЗПФУР и само по себе си неспазването на изискванията на чл.8 ЗПФУР не води автоматично до недействителност на договора с оглед правото, предвидено в чл.15 ЗПФУР. Навеждат се оплаквания, че съдът не е изпълнил задълженията си по ГПК. Поддържа се, че след като другата страна не е поискала документа на ел. носител, преписът на договора на хартиен носител е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Излага се, че защитата на потребителите не следва да нарушава принципите на справедливост и равенство в процеса. Поддържа се, че 2 клаузите на процесния договор не са неравноправни. Сочи се, че независимо от заявеното от ответника оспорване на иска, съдът е следвало да прояви активност и да го попита оспорва ли конкретните фактически твърдения на ищеца. При липса на спор относно конкретни обстоятелства, решението се поддържа да е в разрез с диспозитивното начало. Жалбоподателят се позовава на чл.293, ал.3 ТЗ, считайки че кредитополучателят не може да се позовава на недействителност на договора за кредит доколкото от поведението му може да се заключи, че не е оспорил действителността и предоставената информация от кредитора. Моли се за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в производствата разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от К. Д. Д..
Постъпила е и частна жалба вх. №260119/27.08.2020г. от „Бест Файненс“ ООД срещу Определение №636/23.07.2020г. по гр.д. № 1155/2019г. на Районен съд – Провадия, II състав, с което на осн. чл.77 ГПК е осъден частният жалбоподател да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер от 173.12лв.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, като необосновано в тежест на жалбоподателя са възложени разноски. Сочи се, че производството не е приключило с влязъл в сила акт, поради което произнасянето е преждевременно. Счита се, че съдът не е отчел обстоятелството, че по заповедното производство е внесена държавна такса, която следва да бъде приспадната, както и че неправилно е възприето, че са предявени шест иска. Поддържа се, че следва да се съобрази общият материален интерес на претенциите. Счита се, че пропускът на съда не следва да обоснове неблагоприятни последици за ищеца. Моли се за обезсилване на определението, в евентуалност за отмяната му.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.
По постъпилата частна жалба съставът на въззивния съд констатира, че постановеното определение по чл.77 ГПК не е от категорията преграждащи определения, или за които е предвидена изрична обжалваемост.
Същевременно, същото касае разноските в производството. С Определение 3
№104/09.02.2015г. по ч.т.д. №112 по описа за 2015г. по описа на ВКС, I т.о., е разяснено, че е безпротиворечива практиката, че разноските по чл.77 ГПК трябва да се присъдят със съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на неизпълнение на задължението за внасянето им. В тази си част решението има характер на определение, подобно на хипотезата, когато съдът се произнасяне по искане на страните за разноски по чл.78 ГПК с решението си, като приключващ делото акт в съответната инстанция по см. на чл.81 ГПК, поради което решението може да бъде изменяно в тази част по реда на чл.248 от постановилия го съд. В конкретния случай, независимо, че първоинстанционният съд се е произнесъл с определение след постановяване на решението и определението е самостоятелно, а не част от решението, редът, посочен от ВКС, е идентичен и следва да бъде приложен. В частната жалба са обективирани оплаквания срещу определянето на разноските за държавна такса и техния размер, поради което компетентен да се произнесе по реда на чл.248 ГПК е съдът, постановил определението, а именно РС – Провадия.
Гореизложеното налага прекратяване на настоящото въззивно производство в частта му по частна жалба вх. №260119/27.08.2020г. от „Бест Файненс“ ООД срещу Определение №636/23.07.2020г. по гр.д. № 1155/2019г. на Районен съд – Провадия, II състав и връщане на делото на РС - Провадия за произнасяне по обективираното в частна жалба вх. №260119/27.08.2020г. искане от „Бест Файненс“ ООД за изменение на Определение №636/23.07.2020г. по гр.д. № 1155/2019г. на Районен съд – Провадия по реда на чл.248 ГПК.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
4
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Провадия е образувано по предявени от „Бест Файненс“ ООД, срещу К. Д. Д. искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземания на ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит №3000091/16.05.2018г., за които е издадена Заповед № 593/13.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 873/2019г. на ПРС.
В исковата молба се излага, че ищецът е финансова институция по смисъла на ЗКИ. Дружеството отпускало кредити от разстояние, като кандидатстването ставало чрез молба по телефона или чрез интернет платформата на ищеца. Ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като попълнил регистрационната форма за кандидатстване на 16.05.2018г. Съгласно Общите условия на дружеството, след като попълни Заявката за кандидатстване, Клиентът получава ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от него телефонен номер. Клиентът, кандидатстващ за кредита, потвърждава заявката си като въвежда ПИН кода на заявката, след което следва да натисне бутона „Потвърди”, с натискането на който бутон попълнената заявка се изпраща за разглеждане. В резултат на получената заявка е изпратено съобщение на посочената електронна поща за потвърждение на договор, приложен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). За да подпише/сключи договора, потребителят следва да натисне посочения в електронното съобщение или CMC линк, като след това въведе избраната от него парола за достъп, която представлява електронен подпис на Потребителя. С въвеждането на паролата, Потребителят изразява своето съгласие за сключване на договора, при 5 посочените в него условия. На ответникът е изпратен C M C код за потвърждение на посочения от него телефон, като същият е потвърдил на 16.05.2018г. 11:46 ч. сключване на Договора за кредит в размер на 1100 лв.
Ответникът бил одобрен за отпускане на кредит и на електронната му поща бил изпратен в електронен формат договора за кредит. Ответникът потвърдил, с избиране на изпратения му от "Бест Файненс" ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000091/16.05.2018г. както и получаването на Общите условия, неразделна част от сключения договор и Стандартния европейски формуляр /СЕФ/, и желаната сума му била преведена по избрания от длъжника начин чрез каса на лицензирания оператор на парични преводи Easy Pay с разписка с номер 2000000152101385 от 16.05.2018 11:56 ч.. Кредитът следвало да се върне от ответника на 13 равни двуседмични вноски, като последната падежна дата била на 14.11.2018г. Договорената възнаградителна лихва между страните била в размер на 100,60 лева. При неизпълнение на задължението по Раздел IV от Договора за кредит от длъжника да осигури поръчител, отговарящ на условията на чл. 3 страните са се съгласили, че това ще причини вреди на кредитора и ще се дължи неустойка, като в този случай общо дължима сума по кредита/ главница + лихва+ неустойка/, когато не е осигурен поръчител, възлиза на 2010,60 лв.. Неустойката е в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума на кредита. За периода на договора ответникът не е изпълнил задължението си да осигури поръчител, поради което е начислена неустойка за целия период на договора. Твърди се, че ответникът е погасил следните задължения по кредита: На 07.11.2018 г., - 300 лв., с които са погасени 70 лв. неустойка за периода 30.05.2018г. -13.06.2018 г., 15,94 лв., договорна лихва за периода 30.05.2018 г-13.06.2018 г., 3,68 лв. наказателна лихва за периода 30.05.2018 г-13.06.2018 г, 69,84 лв. от главницата, както и 120 лв. за извършени разходи до 30.05.2018 г. и 20,54 лв. за извършени разходи до 13.06.2018 г. С настъпване на падежа на договора – 14.11.2018г. върху дължимата от ответника сума се начислява и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ответникът дължал и разходи за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземането. В конкретния случай сторените (след отразяване на частичното плащане) оставащите разходи са в размер на 1419,46 лв. (хиляда четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест стотинки) , видно от приложените платежни нареждания за извършено 6 плащане по граждански договор с колектора (в общ размер 1532 лв.), а законната лихва за забава върху просрочените суми за периода 13.06.201815.05.2019 г. възлиза на 67,15 лв. (шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки).
Разпечатката съдържа 33 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aeab23aa-b348-4248-9054-a66c0cb675dd