Решение № 647 от 05.12.2025, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 1537/2025
- Вид
- Решение № 647
- Подписан
- 05.12.2025
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- ИСКРЕН БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 647 гр. Монтана, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630101537 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. С., както следва: иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 4069,59 лв. — главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до изплащане на вземането, както и на сумата 25,92 лева - главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 664,37 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 10.06.2024г., както и на сумата 6,30 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.06.2024г.
Ищецът твърди, че отвентикът е собственик на процесния топлоснабден имот, поради което са задължени да заплати стойността й, което не са сторили.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ 1
ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 683/2025г. на РСМ, срещу която е постъпило възражение. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лицепомагач. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Нелбо“ ЕООД, не изразява становище по спора.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По делото е спорно, че имотът е топлоснабден, но видно от представения протокол от общо събрание на етажната собстветност, ответникът е посочил, че има два бр. радиаотри. Отчетът на уредите и дялово разпределение на доставената за него топлинна енергия е било осъществено от „Нелбо Инженеринг“ ООД за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сградаетажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото са обявени за безспорни количеството и цената на претендираните услуги за доставена топлинна енергия и такси за дялово разпределение през исковия период.
2
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото е представено писмо то СО, р-н Младост, от което се установява, че за посоченото жилище, находящо се на адрес: ж.к. "Младост-4", бл.460, вх. 1, ап.44, СО-Район „Младост" ви уверява, че лицето М. А. С. с аб.
№237014 е закупил посоченият имот с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ на 28.10.1993г.
Представено е заявление-декларация, с което ответникът е заявил желание за откриване на партида само на негово име, като е приложена и декларация от другия съсобственик за съгласие, че единствен титуляр на партидата да е Ивайло Велков Георгиев.
При така установения факт на сключен договор между ползващия съсобственик и „Топлофикация София“ ЕАД за доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, чрез откриване на самостоятелна партида за жилището само на името на ползващия го, съдът намира, че в приложение на т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, страна по облигационното правоотношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение с Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР.
По делото не се спори относно изразходваната топлоенергия.
С оглед така събраните доказателства, съдът намира исковата претенция за основателна и доказана, поради което я уважава в цялост.
По разноските:
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по водене на делото, които са в общ размер от 340,64 лева – 145,32 лева по заповедното дело и 195,32 лева в исковото производство:
95,32 лева държавна такса, и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, 3 дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, РС - Монтана
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. С. с ЕГН:**********, дължи на "Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 683/2025. на РСМ, а именно: на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от ЗЕ – сумата 4069,59 лв. — главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до изплащане на вземането, както и на сумата 25,92 лева - главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 664,37 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 10.06.2024г., както и на сумата 6,30 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.06.2024г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. А. С. с ЕГН:**********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ***, сумата 340,64 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС - Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4