Решение № 329 от 17.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000503028 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Р.

Ю. Р. от гр.Крън, чрез адв.Я. Д. от САК, насочена против Решение № 78/26.05.2025 г., постановено по т.д. № 241/2023 г. по описа на ОС Благоевград в отхвърлителната му част, с която са отхвърлени предявените от въззивницата против „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД искове с правно основание чл.431, ал.1 КЗ, както следва: 1/ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 10.08.2023 г., около 11.40 часа по път III-1903, реализирано между лек автомобил „Нисан“, модел „Х-Трейл“, рег. № *** управляван от М. А. Р. и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „1224 Атего“, рег.

№ ***, управляван от А. Н. М., над сумата от 6 272 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.09.2023 г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал.

1, т. 5 от К3) до окончателно изплащане на сумата до претендирания размер от 8 960 лв.; 2/ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило на 10.08.2023 г., около 11.40 часа по път III-1903, реализирано между лек автомобил „Нисан“, модел „Х-Трейл“, рег. № *** управляван от М. А. Р. и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „1224 Атего“, рег. № ***, управляван от А. Н. М., над сумата от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.09.2023 г.

(датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от К3) до окончателно изплащане на сумата до претендирания размер от 250 000 лв.

В останалата му уважителна част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, респ. – не е предмет на настоящето въззивно производство.

Във въззивната жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение в отхвърлителните му части, поради неправилно приложение на относимия към казуса материален закон в нормите му на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, довело и до необоснованост, както и поради нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото доказателства касателно въпросът относно съпричиняването на вредата, вкл. поради необоснованост.

1

По подробно изложени доводи в подкрепа на всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и по съществото на спора се постанови пълно уважаване на предявените в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени веди.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на ОС Благоевград.

Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваните му отхвърлителни части, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Атакуваното решение на ОС Благоевград е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителни части, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени в условието на обективно съединяване осъдителни искове.

Същото е влязло в сила в частите му, с които е присъдено обезщетение за причинените на въззивницата неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и обезщетение за причинени имуществени такива в размер на 6 272 лв.

Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Р. Ю. Р. срещу "ДЗИ Общо застраховане", която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата М. А. Р. и застрахователя - въззиваем, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на пострадания, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното виновно поведение.

По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция въпроси относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивницата Р. неимуществени и имуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента, застрахован по застраховка „ГО“ при застрахователя-въззиваем, пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. са допуснати и изслушани медицинска и комплексна автотехническа и медицинска експертизи, при чийто самостоятелен анализ настоящия решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:

Анализът на неоспорените от страните писмени доказателства и също неоспорените комплексна автотехническа и медицинска експертизи установява по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП на 10.08.2023 г., както следва: На посочената дата около 11,40 ч., в светлата част от денонощието, по мокра асфалтова настилка, по главен п ъ т III-1903 в участъка в посока от с.Елешница към главен път II-19 се е движил л.а.м.“Нисан“, модел Х-Траей, с рег. № ***, управляван от М. А. Р., със скорост около 79 км/ч. Освен водача на автомобила в последния като пътник на задната лява седалка пътувала и Р. Р..

В същото време и по същия път в обратната посока към село Елешница се движил товарен автомобил „Мерцедес Атего“, управляван от А. Н., със скорост от 56 км/ч.

Въпреки пряката видимост и почти правия участък от пътя пред него към последващ десен завой водачът на л.а.м.“Нисан“ навлязъл в участъка на завоя с посочената по-горе 2 скорост, загубил сцепление с пътя и поднесъл, като за да не допусне странично занасяне водачът Р. отклонил автомобила, чрез кормилната уредба, наляво към насрещната лента за движение и между него и товарния автомобил настъпил челен кос удар с частично припокриване на левите предни половини на двата автомобила, след което лекия автомобил се е отклонил наляво и се е установил в покой, след като се е завъртял в обратната посока на движение.

Според автотехническата експертиза причините, довели до настъпването на описаното ПТП не са от технически характер, а от субективен такъв, и са в пряка причинна връзка с действията А. Р. при управлението на л.а.м.“Нисан“ по мокра асфалтова настилка в участък на десен завой с бързо намаляващ критичен радиус на траекторията на трасето от пътя и отклоняване на автомобила в посока наляво към насрещната лента за движение.

Водачът Р. не предприел ефективно намаляване на скоростта на автомобила и безопасно преминаване на завоя или пълно спиране на мястото на удара при наличие на техническа възможност за това, за да не допусне причиненото от високата скорост странично занасяне на автомобила.

Въззивницата Р. Р. е пътувала на задната лява /зад шофьора/ седалка в л.а.м.“Нисан“, като при челния удар в тялото й се е породила значителна инерционна сила с посока напред към предната седалка на автомобила /зоната на контакт на двата автомобила/ и т.к. е пътувала без правилно поставен предпазен колан /с какъвто автомобила е оборудван заводски/ същата е ударила главата и тялото си във вътрешните повърхности и части от купето на автомобила, т.к. коленете й бързо са се опрели в облегалката на предната седалка, като тялото й е полетяло напред и нагоре. Затова и основен и най-тежък е бил ударът, който е причинил тежката черепно-мозъчна травма - той е поел значителната кинетична енергия от удара на тялото. Останалите установени счупвания по тялото се дължат на значително полеки удари в части и повърхности на автомобилното купе.

Гореустановеното от фактическа страна обуславя правилност на изводите на първоинстанционния съд относно причините за настъпване на произшествието и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата Р. за настъпване на вредоносния резултат, с оглед обстоятелството, че същата не е била с поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на произшествието, който, при правилното му поставяне, е щял да доведе до много малко като брой и в цялост - по-нисък интензитет на получените от нея телесни увреждания.

По спорния въпрос основно размера на дължимото се на пострадалата обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди.

За установяване на релевантните за разрешаването му факти пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства /чрез показанията на свидетелката Ч./ и е изслушана медицинска експертиза, а пред въззивната инстанция писмени доказателства.

В показанията си свидетелката Ч. /дъщеря на въззивницата/ сочи, че непосредствено след процесното ПТП майка й е била настанена в спешно /реанимационно/ отделение в болницата и роднините й не са можели да я посещават. Това е станало едва след преместването й в отделението по лицево-чилюстна хирургия, а самата свидетелка я видяла едва след като пострадалата се прибрала у дома. Била в инвалидна количка, доста слаба, изнемощяла, с превързани глава и лице. По лекарско предписание не трябвало да се натоварва и близките й се въздържали от емоции, за да не я разстройват и била в пълен покой. В битово отношение можела да посещава само тоалетна, като дъщерите й я къпели и я обслужвали изцяло за период от около 4-5 месеца, било й забранено да гледа телевизор, да говори по телефон, да води разговори, както и всякакви физически натоварвания. Хранела се само с пасирана храна /в болницата отслабнала с 15 кг/, а когато й махнали скобите от челюстите над месец можела да приема само по-мека храна. Близо два месеца била на постелен режим.

Според свидетелката към момента на депозиране на показанията й остатъчни оплаквания, чисто физически, били виенето на свят, шум в ушите, при среща с много хора и гледане на телевизия й става зле, не прави резки движения, няма вкус и мирис.

Твърди преди инцидента майка й да е била деен човек, с интензивен начин на живот 3 работела като качествен контрол в завод „Арсенал“ в Казанлък - отговорна и специфична работа /с шублери/, обичала да шие гоблени и да прави разходки сред природата. Сега не може да се справя с такъв начин на живот. От дясната страна на челото имала планка, а имала белези, които влияели на самочувствието й.

Въззивната инстанция приема, че преценени през призмата на чл.172 ГПК, поради близките й родствени отношения с въззивницата, показанията на свидетелката Ч. следва да се кредитират, доколкото са плод на личните й възприятия, последователни и логични, вкл. се подкрепят изцяло от анализа на приобщените по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на медицинската експертиза.

Последната е докладвала, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП Р. Р. е получила следните травматични увреждания: 1/ тежка черепно-мозъчна с лицево-челюстна травма; 2/ разкосно-контузна рана по челото в дясно; 3/полифрагментно импресионно счупване на челната кост със счупване на синусите й; 4/ кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка в дясната челна област; 5/ контузия на мозъка - изразена по конвекситета и основата на челните дялове; 5/пневмоцефалия; 6/епилептичен синдром; 7/ многофрагментно счупване на решетъчната кос; 8/счупване на ралника, клиновидната кост със синусите й и свода от черепната основа; 9/ кръвоизлив в черепните синуси; 10/ многофрагметно счупване на носните и ябълчени кости, горночелюстни и носни синуси, повече в ляво; 11/ чупване на 7мо ребро в ляво; 12/леко разместване между 5-ти поясен и 1-ви кръсцов прешлени.