Решение № 22800 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22800 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110141226 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

12.12.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Мария Драганова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 41226/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „А.б.“ АД срещу „Д.о.з.“ ЕАД, като се твърди, че на 07.06.2023 г. по Републикански път II-64 в посока гр. П. към гр. К. настъпило ПТП с участието на МПС „Пежо 208“, рег. № ..., управлявано от К. Б. Г., МПС „Сеат Кордоба“, рег.

№ ..., управлявано от Т.В.И. и МПС „Ауди А4 Авант“, рег. № ..., управлявано от П.Г.З..

Поддържа, че механизма на ПТП-то бил следния – водачът на МПС „Сеат Кордоба“, рег. № ... решил изненадващо да направи обратен завой, като в следствие на това настъпил удар с и МПС „Ауди А4 Авант“, рег. № ..., а в следствие на това последният поднася и удря движещото се в насрещното платно МПС „Пежо 208“, рег. № ..., като водачът на последното, 1 за да избегне удара извършва маневра в дясно, като настъпва и съприкосновени с мантинелата. Навежда доводи, че МПС „Пежо 208“, рег. № ... е бил собственост на „ееел“ ЕАД, като е бил предоставен на оправомощено лице – К. Б. Г., като за автомобила била сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № . с период на застрахователно покритие 19.06.2022 г. до 18.06.2023 г. Навежда доводи, че с оглед инцидента била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ., като били констатирани вреди по застрахованото МПС и била изплатена сумата от 2245,06 лева на сервиза извършил ремонта на увреденото МПС. Излага съображения, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинкветна и неговия застраховател. Твърди, че вина за процесното ПТП имал водачът на МПС „Сеат Кордоба“, рег. № ..., чиято гражданска отговорност към момента на инцидента била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че ответника е бил поканен да възстанови дължимата сума, но бил заплатил частично сумата от 650,00 лева. Инвокира доводи, че застрахования при ответника водач не бил спазил правилата на ЗДвП, което било установени и обективирано в съставен констативен протокол за ПТП, съставен от надлежните органи. Развива съображения, че с оглед частичното плащане, ответникът бил изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва върху главницата в размер на 180,20 лева за периода от 27.07.2023 г. до 21.07.2025 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенциите се оспорват по основание и размер. Твърди, че не спори за наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на процесния автомобил за процесния период, както и настъпването на ПТП. Поддържа, че не били причинени твърдените вреди в твърдения размер, който бил завишен, поради което с платената сума изцяло било погасено дължимото регресно вземане. Излага подробни съображения за недължимост на регресното вземане с оглед процесното МПС и начина на определяне на заплатеното застрахователно обезщетение. Навежда доводи, че размера на регресната претенция не можел да превишава размера на действителното застрахователно обезщетение, което в случая било в по-малък размер от претендирания. Оспорва дължимостта на ликвидационните разходи. Твърди, че не е изпадал в забава, поради което не дължал мораторна лихва. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало 2 право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) на 07.06.2023 г. по Републикански път II-64 в посока гр. П. към гр. К. настъпило ПТП с участието на МПС „Пежо 208“, рег. № ..., управлявано от К. Б. Г., МПС „Сеат Кордоба“, рег. № ..., управлявано от Т.В.И. и МПС „Ауди А4 Авант“, рег. № ..., управлявано от П.Г.З.; 2) механизма на ПТП-то бил следния – водачът на МПС „Сеат Кордоба“, рег. № ... решил изненадващо да направи обратен завой, като в следствие на това настъпил удар с и МПС „Ауди А4 Авант“, рег. № ..., а в следствие на това последният поднася и удря движещото се в насрещното платно МПС „Пежо 208“, рег. № ..., като водачът на последното, за да избегне удара извършва маневра в дясно, като настъпва и съприкосновени с мантинелата. Навежда доводи, че МПС „Пежо 208“, рег. № ... е бил собственост на „ееел“ ЕАД, като е бил предоставен на оправомощено лице – К. Б. Г., като за автомобила била сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № . с период на застрахователно покритие 19.06.2022 г. до 18.06.2023 г; 3) с оглед инцидента била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № ., като били констатирани вреди по застрахованото МПС и била изплатена сумата от 2245,06 лева на сервиза извършил ремонта на увреденото МПС; 4) вина за процесното ПТП имал водачът на МПС „Сеат Кордоба“, рег. № ..., чиято гражданска отговорност към момента на инцидента била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 5) ответника е бил поканен да възстанови дължимата сума, но бил заплатил частично сумата от 650,00 лева.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Представен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.06.2023 г., като в същият е отразен следният механизъм: на 07.06.2023 г., около 17:00 ч., лек автомобил „Сеат Кордоба“, рег. № ... се движи по Републикански път II-64, където водачът внезапно предприема маневра за обратен завой, при която настъпва ПТП с движещият се в същата посока лек автомобил „Ауди А4 Авант“, рег. № ..., който в следствие на удара се отклонява вляво и настъпва ПТП с насрещно движещият се автомобил „Пежо 208“, рег. № ..., чийто водач се отклонява вдясно, за да избегне челен удар и се ударя в крайпътната мантинела.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.

179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ...; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му 3 задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.“.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. К. Г..

От разпита на св. Г. се установява, че помни за ПТП през 2023 г., което настъпило когато той се прибирал от работния си ден в гр. П., като бил по работа в гр. К..

Свидетелства, че по пътя била станала катастрофа, като два автомобила се били ударили челно и едната кола закачила огледалото на автомобила на свидетеля и го избутала в мантинелата. Установява, че единият автомобил бил „Ауди“, но за другия нямал спомен, като самият той управлявал автомобил „Пежо“. Инцидентът станал непосредствено пред него и той отбил леко в дясно и колата го закачила по огледалото и се бил застъргал в мантинелата. След това била дошла полиция, а той си бил завел щета към застрахователя, който я оправил. Свидетелства, че по неговия автомобил имало увреждания по ляво огледало и от дясната страна калник и двете врати били одрани.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално свидетелят да описва някои детайли според собствените си субективни представи, доколкото е пряк участник в ПТП-то.

Прието е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизма на ПТП-то е следния: на 07.06.2023 г., около 17:00 ч., лек автомобил „Сеат Кордоба“, рег. № ... се движи по Републикански път II-64, където водачът внезапно предприема маневра за обратен завой, при която настъпва ПТП с движещият се в същата посока лек автомобил „Ауди А4 Авант“, рег. № ..., който в следствие на удара се отклонява вляво и настъпва ПТП с насрещно движещият се автомобил „Пежо 208“, рег. № ..., чийто водач се отклонява вдясно, за да избегне челен удар и се ударя в крайпътната мантинела. Експертът е установил, че по делото няма данни точно за участъка на ПТП-то, метеорологичната обстановка, както и такива въз основа на които да се определи скоростта на движение на участниците. Вещото лице е посочило, че вредите установени по автомобил „Пежо 208“, рег. № ... са в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП. Изяснено е, че стойността необходима за възстановяването на увредения лек автомобил на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на сумата от 2092,55 лева. Посочено е, че размерът на обичайните ликвидационни разходи е между 15,00 и 25,00 лева. В о. с. з. от 14.10.2025 г. вещото лице подробно е обяснило как се формират и изчисляват средните пазарни цени, вкл. цената на сервизен час, като изричено е посочено, че в случая дадената цена се доближава не до 4 официалният сервиз, които през 2023 г. е работел на цена от 80,00 лева на час, а в случая същата е 25 лева на час, като дадената цена е средна пазарна, а не такава на официалният доставчик.