Решение № 1789 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1789 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20261110202229 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 9891818, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на П. С. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева (51,13 евро).

Недоволна от ЕФ е останала П., която го обжалва в срок. В жалбата сочи, че иска да бъде отменен. Оспорва законосъобразността на проведеното административно-наказателно производство и сочи, че нарушението не било извършено от нея, а от друго лице, на което било предадено владението на автомобила, включително с нотариално заверено пълномощно да си прехвърли собствеността. Сочи, че се е установила трайно да живее в Германия. Сочи се, че е изпратила до АНО декларация, в която е посочила, че не е управлявала автомобила и го е сторила по пощата.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява в съдебното заседание. Процесуалният й представител не се явява в съдебното заседание. Представено е писмено становище по същество. Иска отмяна на ЕФ. Разноски не са претендирани нито във въззивната жалба, нито в полученото писмено становище.

1

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска от съда да потвърди издадения фиш като законосъобразен и правилен, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Обективирано е и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 29.10.2024 г. в 20:31 часа, лицето *** е управлявало лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, по бул. „***“ с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“. В района на № 467 автомобилът се е движил със скорост от 123 км/ч при ограничение от 90 км/ч, важащо за движение извън населено място, която се зачита като 119 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето със система за видеоконтрол АТСС CORDON M2, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

След осъществена справка за собствеността на автомобила, се установило, че той принадлежи на жалбоподателя П., поради което бил издаден електронен фиш, с който същата била санкционирана за констатираното нарушение. Същата се е възползвала от възможността да посочи, че друго лице е управлявало автомобила й, в изрична декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Тя посочила, че автомобилът се управлявал от лицето ***, като посочила, че му е продала автомобила, като му дала и пълномощно, с което да си прехвърли собствеността на въпросното МПС.

АНО обаче издал ЕФ на името на собственика П., поради което тя е подала процесната жалба.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: електронен фиш, ведно със снимковия материал; справка за собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш; протокол от техническа проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за използване на АТСС, протокол от обучение на служителя Генади Маринов, декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, както и от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно 2 подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги инстанция по същество. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Поради това не е налице липса на реквизити в обжалвания ЕФ.

Приложен е обаче превратно материалният закон. Това е така, защото АНО е издал процесния ЕФ на собственика на въпросното МПС (П. П.), въпреки че тя е посочила изрично в декларация до СДВР, че лицето *** е било водач на автомобила й в посочените ден и час. В такава ситуация, ЗДвП предвижда, че издаденият ЕФ се анулира, а след това се издава на нов на името на действителния нарушител.

В конкретния случай декларацията е подадена по пощата, като същата е с клеймо от 21.01.2026 г.(виж л. 52), който се явява последният ден от 14дневния срок за предоставянето на такава декларация. Т.е. спазен е преклузивният срок за нейното подаване. Самото подаване на декларацията води до насрещно корелативно задължение за АНО да анулира издадения фиш, при положение, че собственикът на МПС сочи, че друго лице е управлявало автомобила и това друго лице е установено по безспорен начин, както е в конкретния случай.

3

Ето защо, като не е анулирал издадения електронен фиш АНО е допуснал нарушение на материалния закон, което е абсолютно основание за неговата отмяна.

Горните доводи обезсмислят обсъждането на въпроса извършил ли е нарушението жалбоподателя, защото отговорът на този въпрос е ясен и АНО е следвало да осъществи задълженията си, като е следвало да предвиди, че е възможно декларацията да пристигне по пощата и от друга държава, както е станало в процесния случай.

Доколкото не са претендирани разноски от страна на жалбоподателя, съдът намира, че такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕФ серия К, № 9891818, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на П. С. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева (51,13 евро), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4