Решение № 2430 от 15.06.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2430 гр. В., 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20223110109531 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ц. Ч. Т. /конституирани в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК с Определение № 14425/21.10.2025 г. срещу Г. И. Р. и Д.

И. В. /конституирани в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото на Г. Т. Р./, Г.

И. Р., Д. И. В., Р. Д. И., Д. Д. С., Р. И. Р. и А. В. Н. /конституирани в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото на И. Р. И./, И. Д. К. и Х. Д. Д. /конституирани в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото на Д. Р. И./, с която са предявени субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част, с площ 1 200 кв.м., очертана с червен цвят на Скица № 15690465-22.06.2022 г., от Поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в **********, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1873/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот е от 03.04.2012 година, с адрес на имота: гр. В., район „А.“, местност „П.“, целият с площ 1 500 кв. м., трайно предназначение на територията - горска, начин на трайно ползване - Широколистна гора, отдел/подотдел - 314/н 1, вид на гората/вид на подотдела - тополови/издънкови насаждения, номер по предходен план: 770001, при съседи на целия имот: поземлени имоти с идентификатори *******, *********, *********, при съседи на частта: ПИ с идентификатор ********* и останалата част от *****.

Твърди се в исковата молба, както и в последвалата уточнителна молба, че С. И. С.

/баща на първоначалната ищца/ закупил от Г. Д. О. /брат на наследодателя на ответниците:

Д. Д. Н./, с неформален писмен договор от 1959 г. 3,5 дка земеделска земя, представляваща: недвижим имот с площ 1 200 кв. метра, находящ се в землището на гр. В., кв. „Г.”, заедно с построената върху това място постройка при цена 3 500 лева. Сочи, че процесното място, към датата на извършване на договора за доброволна делба, било неурегулирано и с граници: наследниците на И. П., наследници на В. К. и от две страни – пътеки. Твърди се, че 1 към датата на подписване на неформалния писмен договор за придобИ.е на имота от 1959 г., предмет на настоящия иск, С. С. заплатил на Г. О. сумата от 500 лева, представляваща предплата. Твърди се, че от съдържанието на горепосочения договор било видно, че продавачът се е задължил до 30 октомври 1959 г. да представи документ за собственост на продаваната земя във формата на нотариален акт, а купувачът да заплати остатъкът от уговорената цена на придобИ.е – 3 000 лв. До 30 октомври 1959 г., а и след това, продавачът не успял да се снабди с документ за собственост. Изложени са твърдения, че бащата на ищцата доплатил цена в размер на 1 500 лева и впоследствие завладял 1,5 дка от първоначално договорената площ от 3.5 дка от процесния имот. Твърди се, че през пролетта на 1960 г. С. С. изгР.л съществуваща и към настоящия момент едноетажна масивна постройка от камък, тухли и бетонна плоча в имота, предмет на настоящия иск.

Предвид изложеното, ищцата счита, че от 1959 г. до смъртта на С. С., през 1983 година, същият е осъществявал явна фактическа власт върху процесното място и постройката в него. Поддържа, че владението на праводателя на ищцата върху процесния имот било поС.но, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, като пред всички било демонстрирано, че лицето владее имота като свой. Твърди се, че владението на процесния имот продължило за срок по - дълъг от предвидения в закона десетгодишен такъв. Сочи, че на 16.10.1984 г. ищцата и другите законни наследници на С. С.: О. Н. С. и А. С. С. се снабдили с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 162, том XII, дело № 4907/1984 г. Твърди се, че с Договор за доброволна делба от 15.03.1985 г., вписана в книгите за вписвания при СРС, наследствените имоти, останали след смъртта на бащата на ищцата С. С., били поделени между неговите законни наследници, като в дял на последната бил поставен недвижимия имот, предмет на иска по делото. Твърди се, че имотът бил деклариран пред Община В. и от години дължимите за него данък за недвижим имот и такса за битови отпадъци били заплащани. Твърди се, че през 2021 г., при опит от страна на ищцата да се снабди със скица СГКК - гр. В. на процесния имот, същата установила, че нито Нотариалният акт за придобИ.е на същия по давност и наследство от 1984 г., нито Договорът за доброволна делба от 15.03.1985 г. били отразени в кадастралната карта. След като предприела действия по извършване на геодезическо заснемане, С. С. установила, че имотът попада в поземлен имот с идентификатор ***** , находящ се в гр. В., район „А.“, местност „П.“, с площ на целия имот 1 500 кв. м., трайно предназначение на територията горска, начин на трайно ползване - Широколистна гора, отдел/подотдел - 314/н1, с площ 1 500 кв.м., вид на гората/вид на подотдела - тополови/издънкови насаждения, номер по предходен план: 770001. Излага твърдения, че след продажбата на имота през 1959 г. наследниците на бившия собственик Д. Н. подали в Поземлена комисия - гр. В. заявление същият да им бъде възстановен. На следващо място, с Решение № 48 от 08.11.2000 г. на ПК В. искането им било уважено, респективно, имотът възстановен. Твърди се от ищцата, че имотът, предмет на настоящия иск, е идентичен с имота, възстановен на ответниците.

Отделно от горното, се твърди, че процесното място се ползвало от семейството на ищцата, през летния сезон, повече от 60 години. През 1960 г. С. С. изгР.л тухлена постройка с бетонна плоча, която също се ползвала от семейството на ищцата всяко лято, в продължение на десетки години. Твърди владение на процесния имот, което било непрекъснато, считано от 1960 г. до настоящия момент. Сочи, че нито един от наследниците на Д. Н. /собственик на имота по документи/ не е имал претенции към ищцата, респ., към нейното семейство, досежно гореописаният подробно имот, включително и след 1990 г. - началото на реституцията. Не било налице спиране на владението на имота и след влизане в сила на окончателното /възстановително/ решение на ПК през 2000 г. ПоР. което, ищцата счита, че неправилно Поземлена комисия - В. е възстановила на Д. Н. правото на собственост на процесния имот, описан подробно в приложената към исковата молба скица като широколистна гора с площ 1 500 кв.м., находяща се в гр. В., район „А.”, местността „П.”.

Посоченият недвижим имот, към датата на подаване на заявлението по ЗСПЗЗ и към датата 2 на решението на ПК за възстановяването на правата, не е бил собственост на ответницата Д.

Д. Н.. Сочи, че същият не е следвало да бъде възстановен на праводателя на ответниците, поР. липса на правно основание - реална собственост върху същия на друго лице, както и предвид обстоятелството, че имотът не е влизал в ТКЗС. Твърди, че всичко гореизложено обуславя правния интерес на ищцата за предявяване на иск за собственост по отношение на процесната реална част. Иска от съда присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Р.

И. Р., в който се излага подробно становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Оспорва се твърдението на ищцата за упражнено владение върху реална част от собствения на ответниците недвижим имот в твърдения период. Твърди, че към 1959 г., 1984 г. и 1985 г. собствеността върху процесния имот е била държавна, а не частна. Твърди нищожност на приложените от страна на ищцата актове за собственост поР. противоречие с императивна правна норма. Сочи, че към 1959 г. земята е била отчуждена, тоест е била държавна собственост, като това била и причината, водеща до невъзможност за снабдяване с акт за собственост. Изложени са твърдения, че собственик на недвижимия имот, предмет на иска, бил Д. Н., а не Г. Д., като намерението за закупуване на имот от несобственик, само по себе си, обуславяло извод за нищожност на договора от 1959 г., поР. накърняване на добрите нрави при договаряне между страните. От друга страна, видно от Договора от 1959 г., имотът, предмет на продажбата, бил с площ 3 500 кв.м. А в приложения към исковата молба Констативен нотариален акт имотът бил с площ 1 200 кв.м., тоест 1 200 кв.м. ид. ч. от целия имот с площ 3 500 кв.м. Счита се, че владение на реални части от парцел за какъвто и да е срок не се счита за владение на идеална част от парцела и не би могло да има за последица придобИ.ето по давност на съответната идеална част, какъвто е настоящия случай. Твърди се, че от данните по делото не се опровергавало отразеното в Решение № 48/08.11.2000 г. на ПК – В., че собствеността върху процесния недвижим имот до посочената дата е била на държавата. Липсвали каквито и да е доказателства за трансформация на правото от държавна в частна собственост за: 1959 г., 1964 г. и 1965 г. В приложения към исковата молба констативен нотариален акт не бил вписан нито един документ, от който да се докаже, че имотът е частна собственост. Само фактът на владението с намерение за своене на имота не променял характера на собствеността. Твърди се, че в исковата молба били наведени неверни факти и обстоятелства /плащането на данъци на имота и изграждането на тухлена постройка с бетонна плоча/. Видно било от приложената скица на имота по делото, че трайнота предназначение на територията било: горска, а начинът на трайно ползване: широколистна гора. Нямало данни относно сгР., попадащи върху имота. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси, не се облагали с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен. Твърди, че, от друга страна, видно от представеното пред съда Удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, бил деклариран навес с оградни стени, с площ 26 кв.м., където по твърдения на ищцата били посрещани гости от София цяло лято.

Сочи, че това твърдение на ищцата било житейски неправдоподобно от гледна точка на обстоятелството, че всички, претендиращи да са собственици, роднини и гости би следвало да си живели там, без ток и вода, както и в една стая. Твърди, на следващо място, че имотът не се ползвал и владял, по данни на служители от ДГС - В. и охранители от Почивна станция на Прокуратурата /тези данни били към 1990 г. и след това/, предвид обстоятелството, че целият бил обрасъл с многогодишни, стари и различни дървесни видове и храсти. От всичко гореизложено се достигало до извод, че давност, независимо от намеренията, до 2000 г. не би могла да тече. Твърди, че дори и да се приеме, че имотът е ползван, е изоставен още преди 1990 г. Предвид което в полза на ищцата не би могло да бъде признато право на собственост, придобито на оригинерно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Сочи, че придобИ.е по давност е невъзможно, поР. което и искът следва да бъде отхвърлен 3 от съда. Сочи, че ищцата сама била навела в исковата молба твърдения относно ползването на процесния имот само през лятото, тоест, налице било лишаване от ползване повече от шест месеца. Твърди, че до 2000 г. имотът бил собственост на държавата. Иска от съда присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците Г. И. Р., Д. И. В., Р. Д. И., Д. Д. С., А. В. Н., И. Д. К. и Х. Д. Д. не са депозирали в срока по чл. 131 ГПК отговори на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, като излага съображения за тяхната основателност и доказаност от събраните в производството доказателства. Претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Разпечатката съдържа 22 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aea7b963-d252-43e2-9122-681c16a1bdf0