Решение № 349 от 09.06.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1881/2025
- Вид
- Решение № 349
- Подписан
- 09.06.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Магдалена Бориславова Младенова-Стоева
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26, ал. 1, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- §13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 349 гр. Враца, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20251420101881 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Й. Х. А., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: ************, против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 2968105/30.04.2024 г., както и че между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 30.04.2024 г., с който поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с ищеца за всички негови задължения по договора за потребителски кредит.
Излагат се съображения, че за да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, то той е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. I, т.7-12 и т.20 и ал. 2, както и на чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК изисквания. На първо място, се сочи, че договорът не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно него в договора за потребителски кредит следвало да е посочен годишният процент на разходите (ГПР) и общо дължимата сума, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, 1 възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Такъв разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР, било и възнаграждението за поръчител. Това било така, доколкото договорът за поръчителство бил свързан с договора за кредит, поради което и предвиденото в него възнаграждение за поръчителя било разход, който бил пряко свързан с договора за кредит. Наред с това, в договора за поръчителство било посочено, че „Кредисимо“ ЕАД събира вноските за възнаграждение за поръчителя. Предвид горното „Кредисимо“ ЕАД следвало да включи възнаграждението за поръчителя в ГПР и в общо дължимата сума по кредита. Това не било сторено, с което била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – не бил посочен ГПР, както и каква е общо дължимата сума по кредита. По същите съображения недействителен бил и договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, доколкото той бил сключен във връзка и с основание договора за потребителски кредит.
На второ място, застраховката представлявала разход по заема, който също следвало да бъде включен в ГПР, което представлявало според практиката на СЕС, още едно основание за прогласяване нищожността на договора.
На трето място, съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски кредит бил недействителен, ако не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора било посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 49.82 %. Липсвала обаче разпоредба за условията за прилагането му.
Липсвало уточнение за базата, върху която се начислявал лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за какъв период се отнася – годишен, месечен или за периода на договора, т.е. не ставало ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не ставало ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлизала на претендирания размер.
Принципно при фиксирана лихва не се прилагало изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми.
Без значение дали лихвеният процент бил фиксиран или променлив, следвало в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не било изпълнено. В договора бил посочен единствено размерът на лихвения процент. Никъде в договора не бил отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер.
В случая не били спазени и изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване па годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В процесния 2 договор никъде не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Договорът за поръчителство бил акцесорен, като единствено основание за сключването му бил договорът за потребителски кредит. Предвид недействителността на договора за потребителски кредит, липсвало и основание за сключването на договор за предоставяне на поръчителство.
На второ място, доколкото „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД били свързани дружества, било налице „скрито“ възнаграждение, което оскъпявало кредита. По този начин се целяло заобикаляне на закона и ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, преследващо неоснователното обогатяване на кредитора и оскъпяване на кредита, доколкото уговореното възнаграждение на поръчителя, представлявало общ разход по кредита по смисъла на пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. От посоченото дотук следвал извод, че договорите за поръчителство и за паричен заем заобикаляли закона, което било основание за недействителност на същите по силата на чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД.
По тези съображения се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 2968105/30.04.2024 г. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 от ответника „Кредисимо“ ЕАД е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит. Твърди се, че главницата е била усвоена в цялост от кредитополучателя – ищец. Не се оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. За предоставената от „АЙ Тръст“ ЕООД услуга ищецът се задължил да заплати възнаграждение, чийто размер и начин на формиране били уговорени в договор, по който „Кредисимо“ ЕАД не било страна. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не било включено като разход при формиране на ГПР по договора. Единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор, била договорната възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране били посочени в Приложение №1 към процесния договор. Други разходи не били дължими и не са включени в размера на ГПР.
Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като ответникът не е посочил коректна стойност на ГПР. Възнаграждението за поръчител не отговаряло на изискванията за „разход“ по смисъла на легалната дефиниция в § 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна, свързана с договора за кредит услуга, не било задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не било в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. На следващо място, размерът на възнаграждението за поръчител не бил известен на ответното дружество към момента на сключване на договора за кредит.
Оспорва се, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към 3 процесния договор Общи условия за предоставяне на кредити (Общи условия), кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.
Видовете обезпечение, които „Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател, приемал, били посочени в цитираната разпоредба и те били (1) банкова гаранция в 10-дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне на поръчител. Кредитоискателят можел и да не предостави обезпечение, като в този случай „Кредисимо“ ЕАД щяло да разгледа заявлението му, щяло да направи оценка на кредитоспособността му и щяло да прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.
Обезпечените и необезпечените кредити, предлагани от дружеството, не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването му.
Твърди се, че договорите за кредит предвиждали изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да си избере необезпечен кредит – т.е. потребителят имал избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. Нямало задължително условие кредитът да е обезпечен.
Дори и кредитоискателят да бил заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той имал правото, закрепено в раздел III, т. 13 от приложимите Общи условия, съгласно което преди подписване на договора първоначално заявените условия на кредита можели да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулирало и клиентът заявявал желаните условия в телефонен разговор с „Кредисимо“ ЕАД. Сочи се, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, което било още един аргумент в насока на твърдението, че предоставянето на поръчител не било задължително условие за отпускане на кредита.
По съображения, подробно изложени по-горе, договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР и нямало нарушение на чл. 19 от ЗПК.
На следващо място се сочи, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключвал след сключването на договор за кредит с „Кредисимо“ ЕАД. „Кредисимо“ ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по един бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не било страна.
Действително „Кредисимо“ ЕАД било едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД. Въпреки това двете дружества били самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „Кредисимо“ ЕАД нямало достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно нямало данни за размера на паричните задължения на 4 кредитополучателя по същия.
Поддържа се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на процесния договор за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължило да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по него.
Разпечатката съдържа 31 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aea7b66b-7fe0-4930-93bd-a1a57439423e