Решение № 178 от 04.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Благоевград, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

ЕмИ. Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20221200500922 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. Ж. Х., Благоевград, ул.“***“№5, вх.А, ет.3, против решение №364/27.06.22г на РСБлагоевград по гр.д.№3145/21г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл.258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение упражняването на родителските права върху детето са предоставени на майката при която е определено и местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения, подробно описан. Отделно от това са отхвърлени като неоснователни предявените искове от бащата по чл.143 СК, вр. с чл.59 СК и по чл.149 СК, с всички произтичащи от това последици.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.

Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции, ведно с разноските пред двете инстанции.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също 1 подробно се аргументира. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила, че процесния казус касае непълнолетно дете Д. И. Х., роден на 29.12.2006г., което към момента на приключване на съдебното дирене в първата инстанция е на 15 години и 5 месеца. Негови родители са страните по делото - И. Ж. Х. и Б. М. М.. Родителите на детето не са сключвали граждански брак, като са живеели на семейни начала в гр. Благоевград, обитавайки жилище в Благоевград,ж.к. „***“, бл. **, ап. 8.

Не е спорно също, че през 2017г. родителите са се разделили, след което майката заедно с детето останали да живеят на горепосочения адрес. В края на ноември 2021г детето Д. след скандал с майка си относно честите му отсъствия от училище се преместил при баща си в жилище, собственост на неговата майка, находящо се в гр. Благоевград, ул. „***“, № 5, вх.А, ет.3, където заживели в едно домакинство с бабата на детето по бащина линия. И в двете жилища, които се обитават от родителите, са със създадени добри битови и хигиенни условия за отглеждането и възпитанието на детето. Не се спори между страните, а и от представения протокол от 15.03.2018г. по гр.д.

№ 166/2018г. по описа на РС-Благоевград, се установява, че със спогодба бащата поел задължението за издръжка на детето, като се е задължил да заплащал издръжка за бъдеще време в размер на 200лв месечно.

По делото е безспорно също, че между родителите са налице силно влошени отношения, водещи до липса на нормална комуникация дори и по въпросите, касаещи детето.

Установява се още, че детето Д. Х. от месец ноември 2021г. е редовен ученик в 9-ти „в“ клас в Национална хуманитарна гимназия (НХГ) „***, преди това учил в Благоевградска професионална гимназия „***“. Поради 2 натрупани неизвинени отсъствия на Д. и нежеланието му да посещава Благоевградската професионална гимназия майката го преместила в Националната хуманитарна гимназия - гр. Благоевград. Последното съвпада се преместването му при бащата. От приетата по делото справка за отсъствия на детето от новото училище НХГ от 26.05.2022г. се установява, че то е отсъствало по неуважителни причини за 59 часа за периода 01.12.2021г16.05.2022г, както и че има отсъствия по уважителни причини за същия период за 60,5 часа. Заради честите му отсъствия от училище на детето през месец март 2022г. е наложено наказание „Забележка“. Заради множеството отсъствия от часове момчето е в процедура по налагане на санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ съгласно чл. 172, ал. 1, т.

1 ЗПУО.

Липсва спор по делото, че от момента на фактическата раздяла между страните по делото през 2017г. до края нa ноември 2021г основните грижи за непълнолетния Д. Х. са поети от майката Б. М..

Според справката за съдимост и бюлетините за съдимост бащата И. Х. е многократно осъждан за извършени от него различни видове престъпления кражба, управление на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС. Бащата е бил осъден с влязла в сила присъда № 1989/28.02.2019г. по н.о.х.д. № 2249/2018г. по описа на РС-Благоевград и за неплащане на определената с одобрената от съда спогодба между родителите по гр.д.

№166/2018г. по описа на РС-Благоевград издръжка на сина си Д. Х. за период от седем месеца:от март 2018г. до септември 2018г.

Майката е трудово ангажирана и работи като помощник-готвач.

Декларира получаването на годишно трудово възнаграждение в размер на 4 500лв. Споделила е пред социалния работник, че с допълнителен извънреден труд може да получава трудово месечно възнаграждение в размер на 1000 лв.

При осигуряването на грижи и храна за детето майката е подпомагана св.Ф.М.

– нейна майка и баба на детето.

Бащата работи онлайн като мебелен консултант, като декларира месечно трудово възнаграждение в размер на 2700 лв.

При изслушването на детето Д. пред БРС по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., същото заявява, че живее при баща си от ноември или декември миналата година, на неговия адрес: град Благоевград ул. „***“ № 5, вх. А, ет. 3, като 3 преди това е живял при майка си Б. в нейния апартамент в град Благоевград, в ж.к. „***“ бл. **, ап. 8. Заявява, че се преместил да живеел при баща му поради проблеми и скандали с майка му. Твърди, че майка му не се интересувала от него, че не ходил на училище и никога не се била интересувала дали учел или не. Споделя, че сега не общувал с майка си, защото когато й се обадел по телефона, тя го обиждала и заплашвала и него, и баща му. Баща му не му пречил и не го спирал да говорил с майка си и да се виждал с нея, но той не искал. Бил й много ядосан, защото не полагала никакви грижи за него, дори и като по-малък, като за него грижите били полагани само от баща му. Заявява, че повече от месец не бил разговарял с майка си, като не му липсвали контактите с нея, както и че не желаел да подобрявал отношенията си с майка си. Иска да остане да живее при баща си.

От представената по въззивното дело присъда №52/25.10.2022г. по н.о.х.д.№1413/22г. по описа на РС-Благоевград се установява, че бащата И.

Ж. Х. е осъден за неплащане на определената с одобрената от съда спогодба между родителите по гр.д.№166/2018г. по описа на РС-Благоевград издръжка на сина си Д. Х. за периодите: октомври 2018г - февруари 2019г. и март 2019г-октомври 2021г.

При така установеното РС обосновано е предоставил упражняването на родителските права върху детето на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, а на бащата е определил подробно описания режим на лични контакти. Правилно са отхвърлени и предявените от бащата искове за издръжка по чл.143, вр. с чл.59 и по чл.149 СК. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящата инстанция, тъй като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика. Поради това и по арг. на чл.272 ГПК въззивният състав препраща към първоинстанционните мотиви.

Неоснователни са оплакванията за неправилност на атакувания съдебен акт. Данните по делото сочат, че за първоинстанционния състав е бил водещ най-вече интересът на детето при разрешаването на повдигнатия спор относно упражняването на родителските права и задължения по см. на чл.59, ал.4 СК, към която препраща чл.127, ал.2 СК. По делото не се спори, че родителите са живеели заедно в условията на фактическо съжителство, като от връзката си имат син – детето Д. Х.. Липсва спор и по въпроса, че през 2017г. родителите 4 се разделили, като единствено по отношение на издръжката са постигнали споразумение, одобрено по гр.д.№166/18г. по описа на РС-Благоевград.

Безспорно е също, че след раздялата между страните през 2017г. до края на месец ноември 2021г. основните грижи за непълнолетното дете са полагани от майката Б. М.. На това сочи преценката по отделно и в съвкупност на социалните доклади, свидетелските показания и останалите писмени доказателства. Аргументацията на крайните изводи на РС изключва доводите за формален подход при решаването на спора и се споделя от настоящия състав. Задълбочено са обсъдени всички доказателства по делото, като доказателствената им стойност е преценена в съответствие с изискванията на ГПК. Свидетелските показания са ценени както при установяване на фактическата обстановка, така и при правните изводи.

Според социалните работници материалните условия в жилището на въззиваемата са много добри за отглеждане на детето – жилището, в което живее майката и в което е живяло детето до 21.11.2021г. представлява гарсониера, състояща се от кухня, голяма стая, обособена за спалня, коридор и санитарен възел. Детето притежава самостоятелна стая(вж. свидетелските показания и писмените доказателства). Следователно, жилищните нужди на детето при майката са били трайно удовлетворени и то по начин, подсигуряващ потребностите му за нормално отглеждане в сигурна и стабилна среда за живот. Докато в жилището на бащата (представляващо тавански етаж, състоящ се от кухня и малка спалня) все още не е обособена самостоятелна стая за детето, а същото спи в една стая с баща си, в която има едно единично легло на два етажа, в което жилище живее и бабата на детето по бащина линия.

Освен това, задоволени са му всички здравни, емоционални, социални и образователни потребности – контактува с околните, в т.ч. и връстниците си, като не се установява по делото от раждането на детето до настоящия момент същото да е било изложено на някаква опасност за развитието си от майката.

Не е установено по делото поведение на майката, което да застрашава живота и здравето на детето. По делото са недоказани твърденията на бащата, че майката не се е интересувала от детето, че се е държала агресивно с него и че го е налагала с юмруци по тялото и главата. Напротив – установи се, че именно майката е била по-критичния родител към поведението на сина си 5 относно посещенията на училище,нощните му излизания и употребата на енергийни напитки (вж. св.Ф.М.), поради което съдът намира, че възникналите между майка и син противоречия са именно на тази основа, а не поради дезинтересиране на майката от сина си и неговите проблеми.

Обясненията на детето също сочат, че майката е тази, която се старае да упражнява по-строг контрол по отношение поведението на детето, именно от което то не е доволно.

Докато при бащата, макар да са налице данни за достатъчен родителски капацитет (вж. социалния доклад и свидетелските показания) жилищнобитовите условия и евентуалната помощ на трети лица, не са в такава степен благоприятни за детето, в сравнение с тези на майката. Обстоятелството, че детето и бащата споделят една стая, в която спят на легло на два етажа, не може да обуслови извод за подходящи жилищно-битови условия в жилището на бащата, безспорно необходими за отглеждането и възпитанието на детето.Особено като се има предвид и обстоятелството, че е ученик и се нуждае от сравнително спокойна обстановка за подготовка за учебните занятия. По делото липсват данни и бащата да полага необходимото старание да мотивира сина си да ходи редовно на училище. Напротив - след преместването му при бащата детето многократно е отсъствало от училище, като за кратък период от време е било последователно наказано със „Забележка“ и „Предупреждение за преместване в друго училище“. Очевидно е следователно, че бащата не упражнява необходимия контрол по отношение на детето, което не е в интерес на последното. Отделно от това, проблемен случая се оказва и личният пример на бащата – справката за съдимост сочи за многократните му осъждания за различни престъпления, вкл.и за неплащане на определената по предходно дело издръжка на детето.Така установеното съдебното минало опровергава в нужната степен претенциите на бащата, особено като има предвид, че детето е момче във възраст, в която следва да формира ценностите си и да направи избора си на модел на поведение.