Присъда № 240 от 27.09.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 240, постановена на 27.09.2023 г. по НЧХД № 1124 по описа на Районен съд – Варна за 2022 г.

Производството по НЧХД № 1124 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна е образувано по частна тъжба на Н. Б. А., с ЕГН: **********, с адрес:

***, депозирана чрез нейния процесуален представител адв. М. Г. от АК – Варна срещу подс. С. Я. Ш., с ЕГН: **********, с адрес: *** с твърдения за извършени от подсъдимия престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.

С протоколно определение от 28.09.2022 г., постановено по НЧХД № 1124 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство два обективно кумулативно съединени граждански иска, предявени от частния тъжител Н. Б. А. срещу подс. С. Я. Ш., както следва:

- за заплащане на парична сума в размер на 10000.00 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 17.11.2019 г., до окончателно заплащане на сумата.

- за заплащане на парична сума в размер на 10000.00 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 17.11.2019 г. до окончателно заплащане на сумата.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 27.09.2023 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 1124 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, процесуалният представител на частния тъжител А. – адв. М. Г. от АК – Варна поддържа повдигнатите обвинения спрямо подс. Ш., намирайки, че в хода на съдебното следствие са се потвърдили и доказали твърденията, наведени в частната тъжба, за извършени спрямо неговата подзащитна престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и моли съда да постанови осъдителна спрямо подсъдимия присъда и по двете повдигнати обвинения. Адв. Г. отправя молба за уважаване в цялост на предявените граждански искове и претендира присъждане на сторените от неговата подзащитна съдебно – 1 деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

По време на съдебните прения по време на проведеното на 27.09.2023 г. открито съдебно заседание по НЧХД № 1124 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, частният тъжител Н. Б. А. изразява своите опасения и страх от поведението на подс. Ш., като навежда твърдения, че и до ден днешен се чувства унизена и обидена от поведението, и действията на бившия си съпруг в следобедните часове на 17.11.2019 г. Частният тъжител поставя акцент в своята пледоария върху обстоятелството, че самата тя е обществено позната личност, която се ползва със солидна репутация в обществото, поради което и Д.ията, насочени срещу нейната телесна неприкосновеност и срещу нейния авторитет са с още по – висока степен на обществена опасност. Частният тъжител А. също моли за постановяване на осъдителна спрямо подс. Ш. присъда и по двете повдигнати обвинения и респ. уважаване в цялост на предявените срещу подсъдимия граждански искове, както и присъждане на сторените разноски.

Упълномощеният защитник на подс. Ш. – адв. П. В. от АК – Варна моли за оневиняване на неговия подзащитен по двете възведени с частната тъжба обвинения, мотивирайки се, че липсват каквито и да е било доказателства установяващи престъпно и съставомерно поведение на неговия подзащитен на датата 17.11.2019 г. Адв. В. прави обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като обосновава извод, че липсват каквито и да е било доказателства, че неговият подзащитен е упражнил физическа сила спрямо частната тъжителка, както и липсват доказателства, че я е обиждал с обидни думи, още по – малко тези, конкретно описани в частната тъжба.

Подс. Ш. се придържа към позицията на своя защитник адв. В., като в своята пледоария в дадения ход на съдебните прения, обръща внимание на съда, че именно тъжителката А. е фигурата, която постоянно и непрекъснато говори за длъжността, която той изпълнява, а именно „Кмет на община Девня“, което според него е абсолютно ирелевантно обстоятелство в конкретното настоящо съдебно производство и по – скоро цели да го злепостави и дискредитира в обществото.

В продоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. Ш. моли да бъде оправдан по 2 възведените обвинения, въз основа на аргументите, посочени от адв. П. В. в неговата пледоария в хода на съдебните прения.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Към датата 17.11.2019 г. частната тъжителка Н. Б. А., с ЕГН:

********** и подс. С. Я. Ш., с ЕГН: ********** са били бивши съпрузи, доколкото с влязло в сила на 24.04.2019 г. решение, постановено по гр. дело № 15 612 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, бракът им е бил прекратен.

Частната тъжителка А. и подс. Ш. имали уговорка да се срещнат в следобедните часове на 17.11.2019 г. на паркинга на търговски комплекс „Пикадили парк“, находящ се на бул. „Княз Борис I“ в гр. Варна.

Около 15:00 часа на 17.11.2019 г. подс. Ш. пристигнал на мястото на срещата, заедно със св. А.Р. Ш., която се возила на предната пасажерска седалка в управлявания от подс. Ш. автомобил и заедно с дъщеря си от брака си с частната тъжителка А., като в същото време на паркинга на търговския обект пристигнала и частната тъжителка А. с управлявания от нея лек автомобил.

Частната тъжителка А. слязла от своя автомобил и се приближила към автомобила на подс. Ш., като междувременно подс. Ш. слязъл от превозното средство, което управлявал и отворил задната врата на автомобила си.

След това частната тъжителка А. се върнала в своя автомобил и седнала на шофьорското място, като към нея се приближил подс. Ш., който застанал на около един метър разстояние от автомобила на частната тъжителка, като двамата разговаряли на висок тон, без обаче някой от тях да упражнява физическа агресия или насилие към другия.

Същевременно до частната тъжителка А. и подс. Ш. се приближил св.

Е.Д.Е., който чул, че двамата разговарят на висок тон, като им предложил двамата да се поуспокоят, след което се отдалечил от тях.

След това подс. Ш. се върнал в своя лек автомобил и се отдалечил в неустановена по делото посока, а частната тъжителка се обадила на баща си св. Б.З.А., който я посъветвал да звънне на телефон 112.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:

3

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на св. Б.З.А., показанията на св. Д. С. З., показанията на св. И. С. С., показанията на св. Е.Д.Е., показанията на св. Р.В.А., показанията на св. А.Р. Ш.; изготвената от д-р. Д. Д. съдебно – медицинска експертиза; видеозапис на видеоклипове

САМ01_20191117150453_608588900.avi,

САМ01_2019111715

1625_608650131.avi,

САМ18_20191117151417_608723108.avi

САМ18_20191117150000_608674404.avi, аудиозапис на файл 194663718. Wav.

, изпратен с писмо с рег. № 105820 – 261/ 25.07.2022 г. от „Районен център 112 – Варна“.

Според съда липсват доказателства на инкриминираната дата 17.11.2019 г. подс. Ш. да е извършил както престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, така и да е осъществил състав на престъпление с правна квалификация чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.

Мотивите на съда за така застъпената позиция са следните:

Според съда показанията на св. Е.Д.Е. са доказателството с най – висока доказателствена стойност, предвид факта, че същият потвърди, че е пряк свидетел на поведението и действията на подс. Ш. и частната тъжителка А. по време на срещата им на паркинга на търговски комплекс „Пикадили Парк“ в гр. Варна в следобедните часове на 17.11. 2019 г. Самият св. А. потвърди пред съда, че „не съм виждал г-н. Ш. да нанася удари на г-жа А., нито тя на него“. Св. А. също така сподели, че не е чувал обидни думи, изречени от страна на подс. Ш., още повече такива насочени към частната тъжителка А. – дори напротив, св. А. сподели, че именно частната тъжителка А. е отправяла на висок глас обиди в женски род, насочени към жена, като според съда с голяма вероятност тези думи са били насочени към св. А.Р. Ш., но малко или много тези думи, изречени от частната тъжителка А. са напълно ирелевантни предвид конкретния предмет на настоящото НЧХД № 1124 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, поради което и съдът не вижда смисъл да ги обсъжда задълбочено. Съдът дава вяра изцяло на показанията на св. А., още повече, че те са безусловно подкрепени от видеозаписите на видеоклипове САМ01_20191117150453_608588900.avi,

САМ01_2019111715

1625_608650131.avi,

САМ18_20191117151417_608723108.avi

,САМ18_20191117150000_608674404.avi, които бяха приобщени към 4 доказателствената съвкупност в хода на съдебното следствие.

Съдът също се запозна с видеозаписи на видеоклипове

САМ01_20191117150453_608588900.avi,

САМ01_2019111715

1625_608650131.avi,

САМ18_20191117151417_608723108.avi

САМ18_20191117150000_608674404.avi, като следва да се подчертае, че от съдържанието на видеозаписите се вижда, че подс. Ш. нито е нанасял някакви удари на частната тъжителка, нито е притискал долните й крайници с вратата на автомобила, който частната тъжителка е управлявала. Напротив – от цитираните видеозаписи се вижда, че подс. Ш. така и не се приближава плътно и непосредствено до частната тъжителка А., а двамата разговарят на разстояние около един метър един от друг – разстояние, което според съда изключва обективно възможността да бъде проявена физическа агресия спрямо частната тъжителка, вкл. подс. Ш. да се пресегне и целенасочено да бутне вратата на автомобила на частната тъжителка, за да удари долните й крайници.

По отношение показанията на св. Д. С. З. и св. И. С. С. принципно съдът няма причина да не ги кредитира. Двамата свидетели са служители на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, като и двамата свидетели потвърдиха, че частната тъжителка А. се е оплакала от проявена физическа агресия спрямо нея именно от своя бивш съпруг и баща на децата й, но и двамата свидетели не са видели някакви следи от физическо насилие по тялото й, а и двамата свидетели не са преки очевидци на срещата между подс. Ш. и частната тъжителка, и в действителност единствено предават думите, които самата частна тъжителка е споделила пред тях.

Съдът би желал да обърне внимание върху показанията на св. Б.З.А. – баща на частната тъжителка А.. Съдът няма причина да се съмнява в показанията му в частта им, че докато е пътувал с автомобила си към гр.

Варна в следобедните часове на 17.11.2019 г. е получил телефонно обаждане от своята дъщеря, която му се е оплакала за проявено физическо насилие спрямо нея от страна на бившия й съпруг подс. Ш., но по отношение другите изнесени от св. А. твърдения, съдът има доста сериозни резерви по отношение тяхната достоверност.

Св. А. неколкократно повтори, че и преди датата 17.11.2019 г. подс. Ш. е проявявал физическа агресия спрямо дъщеря му. Според съда едно подобно 5 твърдение не само, че остава изолирано и недоказано в доказателствената съвкупност, но донякъде противеречи и на елементарната житейска логика.

Св. А. говори за неколкократно упражнявано физическо насилие от страна на подс. Ш. към дъщеря му, като според съда възниква логичния въпрос защо не са сезирани компетентните органи за тези многобройни, според св. А., случаи на упражнена физическа агресия. Дори и съдът да приеме, че доколкото подс.

Ш. и частната тъжителка А. са обществено известни личности и за запазване на техния авторитет в обществото не би било добро решение да се известяват, осветляват проблемите между тях, това би важало за някаква евентуално инцидентна проявя на физическо насилие от страна на подс. Ш., когато по една или друга причина частната тъжителка е решила да замълчи за упражненото физическо насилие срещу нея, но няма абсолютно никаква логична причина, физическото насилие, за което твърдят, както частната тъжителка в своята тъжба, така и св. А., да се повтаря многократно и те винаги, всеки път да си премълчават за него.