Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 21.12.2022, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 645/2021
Вид
Решение № 121
Подписан
21.12.2022
В сила
02.06.2023
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

  • чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 17, ал. 1, т. 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 35, ал. 1, т. 3 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Царево, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. Т. Танев при участието на секретаря Антония Д. Димитрова като разгледа докладваното от М. Т. Танев Административно наказателно дело № 20212180200645 по описа за 2021 година

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Г. Г., ЕГН **********, против наказателно постановление № 02-03 от 29.01.2021 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол” Черно море, гр. Бургас, с което за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА и по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА, на М. Г. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 56, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите и административно наказание „глоба” в размер на 4000,00 лв. на основание чл.

74, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите.

Редовно призован жалбоподателят се явява лично с упълномощен защитник. Поддържа жалбата и моли съдът да я уважи, като отмени НП в частта, в която не е влязло в сила.

Процесуален представител неоснователност на жалбата. на

АНО, взема становище за

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и устни доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

1

На 08.09.2020 год. в 03,15 часа, след постъпил оперативен сигнал, в ГПУ- Царево, на рибарското пристанище в гр. Приморско, обл. Бургаска, е била извършена проверка на моторна лодка- *****, с наименование „****“.

При проверката, в лодката е бил установен жалбоподателя, както и са били открити 103,70 кг. бяла пясъчна мида и дънно, драгиращо устройство „драга“.

След като било прието, че жалбоподателя е извършвал улов на була мида с незаконно устройство, актосъставителя издал срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с бл. номер № 0008463, в който установеното нарушение било описано ясно, точно и изчерпателно.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, в което деянието е описано по идентичен с АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА и по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА и санкционирано по чл. 56, ал. 1 и чл. 74, ал.

1 от Закон за рибарството и аквакултурите.

Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателствапоказанията на разпитаните свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите- служители на ГП и ИАРА като логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът няма никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията им, както и в добросъвестността на тези свидетели, при изпълнението на служебните им задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на тези свидетели и кредитира същите като истинни.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

2

Настоящото производство е от административно- наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено виновно.

Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служител на ИАРА, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ гр. Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към ИАРА, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

На първо място, от приложените по делото писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е притежавал валидно разрешение за извършване на стопански риболов с № ***********г и валидно до 31.12.2020 г. удостоверение за улов на риба и други водни организми /миди, скариди/, т.е. не е извършил вмененото му нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА.

На следващо място, АНО- чиято е доказателствената тежест- по никой начин не доказа, че жалбоподателя е извършвал улов на бяла пясъчна мида със забранено средство- драга. По делото не се ангажираха достоверни доказателства, които по категоричен начин да установят, че е било извършвано наблюдение, че е била следена лодката във водата, че жалбоподателя извършва улов на бяла мида със соченото средство.

Действително, безспорно в лодката е било налично забранено средство за 3 улов на бяла мида, но това е съвсем друго нарушение. При така установеното, за съда се налага извода, че АНО не доказа по никой начин, жалбоподателя да е извършил вмененото му нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА.

По изложените мотиви, за съда се налага извода, че НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло. В случая, деянието не може да се преквалифицира от съда, тъй като преквалификацията ще доведе до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02-03 от 29.01.2021 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол” Черно море, гр. Бургас, с което за извършено нарушение по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗРА и по чл. 35, ал. 1, т. 3 от ЗРА, на М. Г. Г., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500,00 лв. на основание чл. 56, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите и административно наказание „глоба” в размер на 4000,00 лв. на основание чл. 74, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Рибарство и контрол“ да заплатят на М. Г.

Г., ЕГН **********, сумата от 600,00 лева за разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4