Решение № 3116 от 05.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3116 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20225330117585 по описа за 2022 година

Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 05.1.2022г., по който била отпусната сумата в размер на 500 лева.

Сумата, която следвало да върне ищцата била в размер на 559,95 лева, с уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 11,99% - лихва в размер на 59,95 лева и годишен процент на разходите в размер на 49,05%.

В договора било уговорено, че изпълнението на задължението следвало да бъде обезпечено от Ф.Б..

Ищцата следвало да заплати на ответното дружество възнаграждение в общ размер на 280,05 лева.

Счита, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, както и че същият е сключен в нарушение на разпоредбата по чл.10, ал.1 от ЗПК. Не била спазена процедурата по ЗПФУР.

На ищцата не била предоставена изискуемата преддоговорна информация, а всички разменени между страните съобщения не отговаряли на изискванията на ЗЕДЕУУ. Счита, че ответникът е приел за сключен договорът с ищцата в нарушение на предвидените императивни правила без ищцата да е изразила валидно съгласие за това. Нарушени били правилата и на чл.11 от ЗПК поради непосочване на размера на отпуснатия заем, както и ГПР по кредита и общата дължима сума, дължима от ищеца. ГПР бил посочен единствено като процент , но без изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че в договора бил посочен грешен размер на ГПР, а действителният такъв бил над максималния праг на ГПР. Счита клаузата в договора, с която е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ф.Б.“ в полза на ответника да е противоречие на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че има нарушение и на разпоредбата на чл.19 от ЗПК поради невключване в ГПР на разходите по заплащане на възнаграждението по сключения договор 1 в размер на 280,05 лева. Счита, че грешно посочения размер на ГПР следва да се приравни на хипотезата за непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК . Грешно посоченият ГПР водел до неправилно посочване на обща сума дължима от ищеца, а това до заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗПК.

Твърди се, че не били посочени условията за издължаване на кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В договора била посочена единствено общата дължима сума по кредита.

Иска се да се признае за установено, че договор за потребителски кредит № *** от 05.1.2022г е нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, и чл. 19, ал.4 ЗПК евентуално, че клаузата на чл.5 от договора въз основа на която е сключен Договор за поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. с чл. 143, ал.1 и чл.

146 ЗЗП.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Счита твърденията в исковата молба за нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП за бланкетни и недоказани. Твърди се, че процедурата по сключване на договор за кредит била изпълнена в съответствие с всички нормативни актове ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Страните били изпълнили всички стъпки свързани с отпускане на кредит през интернет страницата на ответника. При кандидатстването ищецът избрал да се възползва от допълнителна услуга- гаранция, предоставена от Ф.Б.. Изборът на кредитоискателят дали да предостави личен гарант или да избере услуга по предоставяне на гаранция от юридическо лице се вписва и предоставя във форма на СЕФ. Твърди се, че в договора и в преддоговорната информация е посочена главницата, лихвата, както и общия размер на вноската за съответния месец и падежната дата. Твърди се, че ищецът бил наясно още при кандидатстването както за размера на ГПР, така и за всички разходи по кредита свеждащи се единствено до уговорена възнаградителна лихва. Предвидените разходи в СЕФ били включени впоследствие по ясен и разбираем за ищеца начин и в договора за кредит.

Посоченият ГПР в договора за кредит бил в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, и не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а възнаграждението за предоставената от Ф.Б. услуга за гаранция не се включва в размера на ГПР, тъй като не била задължителна за сключването на договора за кредит. Счита за напълно неоснователно твърдението на ищеца, че сключването на договор за гаранция с Ф.Б. имало за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.

Получаването на обезпечение от ответника имало за цел да се гарантира, че дружеството няма да търпи вреди от неплатежоспособността на ищеца. Условията за издължаване на кредита, включително информацията за размера на плащане, броя и падежната дата били посочени в договора за кредит, както и в преддоговорната информация . На всеки един етап от кандидатстването ищецът е могъл да се откаже от искания кредит. Ищецът изрично избрал ползването на услугите на Ф.Б., вместо да посочи личен гарант.

Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното.

По отношение на иска за прогласяване нищожността на потребителски кредит № *** от 05.1.2022г съдът намира следното.

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства / договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 05.1.2022г, преддоговорна информация СЕФ, погасителен план, справка за извършени плащания/ се установява, че ищцата е сключила с ответник „Фератум България“ ЕООД на 05.01.2022г. Договор за предоставяне на потребителски кредит № *** по силата на който бил отпуснат заем в полза на ищцата при следните условия: размер на отпуснатия заем – 500 лева, брой вноски 6, лихва в размер на 2

59,95 лева, лихвен процент 11,99%, ГПР – 49.05% и обща сума за плащане: 559,95 лева като заемът бил обезпечен с поръчителство предоставено от „Ф.Б.“ ЕАД в полза на „Фератум България“ ЕООД съгласно чл. 5 от договора.

Установено е че между ищцата и трето по делото лице - Ф.Б. със седалище в М. е сключен договор за гаранция/поръчителство/ съгласно който срещу възнаграждение в размер на сумата от 280,05 лева се обезпечава изпълнението на задълженията на ищцата по договор за потребителски кредит към ответника;

Съгласно чл.9ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане като процесния договор за кредит е именно потребителски, което и обстоятелство не се оспорва от ответника

Констатира се, че е нарушен чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Изискването на закона е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 05 %, а възнаградителната лихва- 11,99 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 35 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата сума е сборът от стойността на главницата и лихвата, т.е. сумата в размер на 559,95 лева.

Наред с това обаче, заемът е обезпечен с поръчителство, по отделен договор с трето за делото лице, по който се дължи възнаграждение за предоставената услуга в размер на 280,05 лева. Именно в тази връзка двата договора не само, че са свързани, но възнаграждението по единия (за гаранцията), е предвидено да се заплаща с погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за гаранция също ще са приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за гаранция. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за поръчителство, която произтича от чл.

5 от договора за кредит, но размерът й е дължим в друг договор, сключен с трето лице, която така се явява част от договора за заема, като включена в съдържанието му и в погасителния план.

В този смисъл са абсолютно несъстоятелни аргументите в отговора на ответника за това, че двата договора не били свързани, а всеки се явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно от описанието на дължимите по кредита суми се установява точно обратното. Действително според договора клиентът принципно има право на изборсам да си осигури поръчител или пък да използва „Ф.Б.“, с която да сключи договор за гаранция, за което ще дължи допълнително възнаграждение. Това обаче съвсем не означава, че таксата за обезпечение не се дължи във връзка с кредита или пък, че тя не следва да бъде включена като разходи по него, след като именно го оскъпява значително и за потребителя това са допълнителни разходи във връзка с усвоения заем, които той трябва да плати.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на 3 предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК

Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.