Решение № 9264 от 18.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9264 гр. София, 18.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110167034 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба с вх. № 352566/07.12.2023 г., подадена от А. П. Е., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН по отношение на Д. Г. Г., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че ответницата е свекърва на молителката. На адрес в гр. С молителката живее заедно със съпруга си и детето повече от 26 години. С тях в имота живее и свекърва й Д. Г., която ползвала една от стаите, хол, баня с тоалетна и кухнята в имота. В последните доста години ответницата рязко променила отношението си към всички тях в негативна посока. На 10.11.2023г. молителката имала уговорка с Даниел Михов да се видят и да им помогне да преместят една кафе машина от жилището им, намиращо се в гр.

Соф, ап. 16, тъй като съпругът на молителката бил ангажиран по работа в провинцията. Имали среща в 14.00 часа пред блока, в който живеели, за да им помогне. Отвън молителката била с дъщеря си и след като дошъл Даниел Михов, се качили до жилището. В момента, в който влезли, ги посрещнала ответницата. Още на входа ответницата казала „Махайте се от тук, пачаври, курви“. Избутала дъщерята на молителката навън, започнала да удря молителката в гърдите и й казала „рус парцал и боклук, вече и тук ли си 1 водиш любовниците“ и я избутала навън. От това отношение на ответницата молителката потънала от срам и се почувствала унижена и омерзена.

Напуснали веднага апартамента, за да изчакат съпруга на молителката, за да могат да се приберат. От действията и поведението на ответницата молителката била ужасена и потресена за пореден път. Изпитва страх от поведението на ответницата.

В съдебно заседание молителката моли молбата да бъде уважена.

Претендира разноски.

Ответницата оспорва молбата като неоснователна и недоказана.

Претендира разноски.

На 17.01.2024г. е издадена заповед за незабавна защита, като на ответницата е наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните липсва спор, че молителката е снаха на ответницата, респ. последната е нейна свекърва.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не кредитира като годно доказателство, тъй като в същата не е описан по време, място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.

От показанията на св. Даниел Дончев Михов се установява, че на 10.11.2023г. около обяд – следобед в кв. Иван Вазов, имал уговорка с молителката да се срещнат пред дома й, за да помогне за багаж. Уговорката била с молителката и дъщеря й, тъй като съпругът й бил в командировка.

Срещнали се пред входа, качили се в апартамента. Отворила ответницата, която казала на молителката и дъщеря й „парцал“, „боклук“, „руси курви“.

Казала на молителката, че едва ли не си водела любовника там. Имало конфликт между страните, като ответницата бутала и обиждала молителката.

Свидетелят ги помолил да спрат и така този случай приключил. След случката молителката била много разстроена и уплашена.

Съдът кредитира показанията на св. Михов като обективни, непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

Съдът не кредитира показанията на св. Данка Петрова Андонова, тъй 2 като предвид дългогодишните приятелски отношения с ответницата, същите са необективни и недостоверни.

Други, относими към предмета на доказване доказателства, не са представени.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

Молителката твърди извършен акт на домашно насилие на 10.11.2023г., а молбата до съда е подадена на 07.12.2023г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.”

По делото се установява, че ответницата е лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, т. 7 от ЗЗДН лица, респ. последната притежава материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане. По делото се установява, че страните са в родство по сватовство от първа степен.

От събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че на 10.11.2023г. в гр. С, молителката е пострадала от извършен спрямо нея акт на домашно насилие от страна на ответницата, изразяващ се в отправени спрямо нея на следните обидни изрази: „парцал“, „боклук“, „руси курви“. Освен посочените изрази, ответницата бутала молителката. Този извод се подкрепя от показанията на св. Михов, който лично е възприел действията на ответницата. Установи се, че след извършване на акта на домашно насилие, молителката била много разстроена и уплашена. С описаните по – горе действия ответницата е осъществила спрямо молителката акт на домашно 3 физическо и емоционално домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, поради което следва да бъдат наложени мерки за защита.

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/. При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.

В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на извършения акт на домашно насилие, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в достатъчна степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без такъв.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези обстоятелства и здравословното състояние на ответницата, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лева, която ще въздейства поправително на ответницата.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на ответницата, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС, доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от молителя.

4

Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни по делото. Предвид изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на молителката сторените по делото разноски. Същата е доказала такива в размер от 400.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.

По изложените мотиви, Софийски районен съд

РЕШИ:

ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на А. П. Е., ЕГН **********, с адрес ггр като налага следната мярка за защита:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Д. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ...................., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. П. Е., ЕГН **********, с адрес град С

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Г. Г., ЕГН ********** , че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.

21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/.

ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.

НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на Д. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: ггр глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН ********** да заплати на А. П. Е., ЕГН **********, сумата в размер от 400.00 /четиристотин/ лева – разноски в производството.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. Г., ЕГН ********** за присъждане на разноски като неоснователно.

5

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.

Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6