Определение № 1118 от 31.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1118 гр. Ловеч, 31.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500784 по описа за 2024 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против разпореждане № 3073/07.11.2024 г., по ч.гр.д. № 1084/2024 г. на РС Тетевен в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против М. А.

М. и И. М. И. е отхвърлено относно съответните вземания за разликата над размера по издадената заповед за изпълнение до пълния претендиран размер.

В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността на вземането) и върху правомощията на заповедния съд, частният жалбоподател излага оплакване за неправилно приложение на чл. 143 ЗЗП, третирайки съответните уговорки от договора за неравноправни. От частния жалбоподател се прави оплакване и срещу извършеното от съда прихващане със заплатени от длъжника суми. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за отхвърлените по заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (11.11.2024 г.), същият е изтекъл на 18.11.2024 г., а частната жалба е подадена в деня, следващ връчване на разпореждането. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с него е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер 1 на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявлението по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 2691,17 лв. – главница;

1079,35 лв. – договорно възнаграждение; 1000,02 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст; 1249,98 лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси; 30 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията; 500 лв. – такса по Тарифата на заявителя за извънсъдебно събиране на вземанията; 396,46 лв. – лихва за забава и 193,77 лв. – законна лихва.

Състав на районния съд издал заповед за изпълнение № 527/07.11.2024 г. за сумата от 1 679,44 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата, а с разпореждане № 3073/07.11.2024 г., по ч.гр.д. № 1084/2024 г. на РС Тетевен отхвърлил заявлението за следните суми: 1320,56 лв. – главница; 1079,35 лв. – договорно възнаграждение; 1000,02 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст; 1249,98 лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси; 30 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията; 500 лв. – такса по Тарифата на заявителя за извънсъдебно събиране на вземанията;

396,46 лв. – лихва за забава и 193,77 лв. – законна лихва, както и за 109,23 лв.

– разноски и 130 лв. юрисконсултско възнаграждение.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК за вземанията, различни от главницата, районният съд се обосновал, че сключеният договор за кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи, че уговорките, от които се претендират вземанията за услуги и такси са нищожни, че престираното по тях от длъжника е недължимо, с оглед на което е приспаднал същите суми от дължимите на кредитора вземания за главница.

Окръжен съд Ловеч намира за правилен извода на районния съд за нищожност на уговорките в договора, от които се претендира вземането за договорно възнаграждение. Правилно и с оглед съдържанието на сделката районният съд е приел, че към договора следва да се прилага Закона за потребителския кредит (ЗПК). В съответствие със закона и с оглед притежаваното от длъжника качество на потребител съдът е извършил проверка за това дали искането в заявлението не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали то е основавано на неравноправна клауза в договора (чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК). Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. След като в заявлението няма означение на ГПР и не става ясно как е формиран размерът на възнаградителната лихва, за съда не е налице 2 възможност да прецени дали това не съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, т. е. дали не се претендира необосновано високо обезщетение. Законосъобразен изводът на районния съд, че с оглед недействителния характер на договора за потребителски кредит, потребителят не дължи лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). При договорите за потребителския кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (чл.

10а, ал. 2 ЗПК). Заявителят се позовава на уговорка, според която с подписване на споразумението за допълнителни услуги, с предоставяне на последните от кредитодателя се гарантирало спокойствието на кредитополучателя и възможността да се справи с всяка неблагоприятна ситуация. Конкретизацията на тази неблагоприятна ситуация е дадена от заявителя чрез изброяване на различни възможни хипотези, чието проявление е свързано с и се отнася до влошеното икономическо положение на длъжника, неговата забава и неплатежоспособност. Означеното съдържание на допълнителните услуги разкрИ., че те са свързани с управлението на кредита (промяна размера на погасителните вноски и техните падежи, отпускане на допълнителни парични средства без попълване на множество документи и др.), което е забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същото се отнася и за извънсъдебното събиране. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такИ. действия под каквато и да било форма или наименование (такса или комисионна), противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).

Неоснователни са оплакванията в частната жалба, основани на разбирането за договорната свобода и за сключване на договора от длъжника при предоставен му стандартен европейски формуляр, преддоговорна информация с посочени параметри, възприети в съдържанието на ДПК.

Договорната свобода и осведомеността на длъжника от изброените източници относно същественото съдържание на договора, не освобождават съда от задължението му да извърши проверка в обхвата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. При потребителските договори приложението на принципа на свободата на договаряне е ограничен от регламентацията на ЗК и ЗЗП във връзка с въведените законови изисквания относно съдържанието на тези договори, целящи защита на икономически по-слабата страна като потребители.

Неоснователни са оплакванията в частната жалба за допуснато от районния съд напускане на компетентността му в заповедното производство чрез служебно изследване неравноправния характер на някои уговорки в договора и погасяване на произтичащи от тях вземания с предложеното от длъжника изпълнение, доколкото в практиката си СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по 3 договора (решение от 30.06.2022 г., C‑170/21).

По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3073/07.11.2024 г., по ч.гр.д. № 1084/2024 г. на РС Тетевен в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против М. А. М. и И. М. И. е отхвърлено за следните суми: 1320,56 лв. – главница; 1079,35 лв. – договорно възнаграждение; 1000,02 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст; 1249,98 лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси; 30 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземанията; 500 лв. – такса по Тарифата на заявителя за извънсъдебно събиране на вземанията; 396,46 лв. – лихва за забава и 193,77 лв. – законна лихва, както и за 109,23 лв. – разноски и 130 лв. юрисконсултско възнаграждение

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4