Решение № 88 от 16.07.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Дулово, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20233410100351 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.135 ЗЗД, подадена от Застрахователно акционерно дружество „*** - Застраховане“ АД („****), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*******, представлявано заедно от ******изпълнителни директори, против Д. Д. Е., ЕГН **********, с адрес: ******** Ю. М. Е., с ЕГН **********, с адрес: ********, и Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *********, да се обяви за недействителна спрямо „******“ АД прехвърлителна сделка, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том ****, рег. № ****, дело № ****** г., по описа на нотариус *****, с район на действие - Районен съд - ****, сключена между Д.

Д. Е., Ю. М. Е. и Н. Д. Д., по отношение на 1/2 идеална част от следното имущество:

- НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, съставляващо по регулационния план на ****, одобрен със Заповед **** г., УПИ *** — общ. /*** за общински/, в кв. **, с площ 1 480 кв. м.

/хиляда четиристотин и осемдесет квадратни метра/, при граници: улица, *** — общ., зелена площ извън регулация;

- НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО МЯСТО, съставляващо по регулационния план на ****, одобрен със Заповед ****г., УПИ ***—общ. ***/, в кв. **, с площ 1 335 кв. м. /хиляда триста тридесет и пет квадратни метра/, при граници: улица, УПИ *** - общ., УПИ ***-общ.

В посочения нотариален акт двата имота са дарени от първите двама ответници (съпрузи) – дарители Д. Е. и Ю. Е., в полза на третата ответница – тяхната дъщеря Н. Д. Д.

(по съпруг А.) – дарител. Ищецът твърди, че процесният договор за дарение уврежда неговите права като кредитор на ответника Дж. Е., поради което иска обявяване на относителната му недействителност (отмяна) в горепосочената част.

1

Обстоятелствата, на които ищецът основава иска, са следните:

На *** г. в ***, ответникът Д. Е., управлявайки лично лек автомобил „***“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение (чл. 20, ал. 1 и 2, чл. 21, ал. 1, чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) и причинил пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост блъснал пешеходец – Т.Р.Ш.. В резултат на това пострадалият пешеходец починал на **** г., а водачът Дж. Е. напуснал местопроизшествието без да изчака органите на реда. За тези деяния срещу Дж. Е. било образувано наказателно дело. С влязла в сила присъда № **** г. по НОХД № *** г. на Окръжен съд – Силистра подсъдимият Д. Е. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК (причиняване по непредпазливост на смърт при ПТП, след което деецът е избягал).

Ищецът *** излага, че за управлявания от ответника автомобил е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ (полица № ****, валидна от **** г. до **** г.). Поради настъпилото застрахователно събитие – смъртта на пешеходеца Ш., неговите родители (Р. Ш. Ю. и М. А. Ю.) предявили към застрахователя извънсъдебни претенции за обезщетение за неимуществени вреди. Била образувана щета № ****. Ищецът твърди, че на *** г. доброволно е изплатил на всеки от родителите по 80 000 лв., или общо 160 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им. С плащането на обезщетенията застрахователят-ищец е встъпил (суброгирал се) в правата на удовлетворените увредени лица срещу делинквента Дж. Е., до размера на платената сума. В резултат за ищеца е възникнало регресно вземане срещу виновния водач, станало изискуемо след изплащане на сумите (***).

Ищецът посочва, че междувременно ответникът Дж. Е., знаейки за предстоящата си имуществена отговорност поради причиненото ПТП, се е разпоредил с принадлежащото му недвижимо имущество в ущърб на кредитора. Конкретно, на **** г. (датата по нотариален акт) – след възникване на деликтното задължение (*** г.) и след постановяване на осъдителната присъда (*** г.), Дж. Е. и съпругата му Ю. Е. дарили на своята дъщеря Н. Д. двата описани по-горе имота в *** Твърди се, че с тази разпоредителна сделка длъжникът съзнателно е намалил имуществото си и е затруднил удовлетворяването на кредитора от него. В резултат ищецът остава без възможност да насочи принудително изпълнение върху дарените имоти, които са извадени от патримониума на длъжника. Именно това увреждане на кредитора е основание за предявения Павлов иск.

Ищецът изрично сочи, че към момента на извършване на дарението неговото вземане вече е съществувало – макар и да не е било още изискуемо и ликвидно. Основанието на вземането (деликтът от *** г.) е възникнало преди атакуваната сделка, поради което правният интерес от иска е налице. Позовава се на практиката на ВКС, че не е от значение дали вземането е било изискуемо или установено към момента на увреждащото действие – достатъчно е то да е възникнало по това време. Посочва се, че знанието за увреждане у длъжника е налице щом като с негово действие патримониумът му намалява след възникване на дълга. Дарението е безвъзмездна сделка, поради което законът не изисква доказване на знание у третото лице (приобретател) – достатъчно е длъжникът да е знаел за 2 увреждането. В случая, според ищеца, и тримата ответници са действали с намерение да увредят кредитора, като са цели изваждане на имуществото на длъжника от обсега на принудително изпълнение. Изтъква се, че по силата на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за близките лица, знанието у ответниците Ю. Е. (съпруга) и Н. Д. (дъщеря) се предполага до доказване на противното. Ето защо ищецът моли съдът да уважи иска и да обяви описаната договор за дарение за относително недействителен спрямо него, в посочената 1/2 ид. част, като присъди и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н. Д. Д. (А.). Тя оспорва иска като неоснователен и недопустим. Твърди, че прехвърлените недвижими имоти в ***не са били дарени безвъзмездно, а срещу поето задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите. Заявява, че родителите (ответниците Дж. и Ю. Е.) били в хронично лошо здравословно състояние и се нуждаели от постоянни грижи, поради което прехвърлили имота при условие, че ответницата Н. Д. ще им осигурява издръжка и грижи.

Изтъква, че баща в момента изтърпява наказание лишаване от свобода (по горепосочената присъда). Поради това счита, че реално сделката не е дарение, а възмездна такава (договор за издръжка), и липсва увреждащият animus – имотите не са изведени от патримониума на семейството, а са прехвърлени на дъщерята, която поела грижата за родители си. В подкрепа на твърденията си ответницата представя писмени доказателства, в това число: копие на експертно решение на ТЕЛК № ****** г. (за медицинското състояние на Ю. Е.) и копия от четири броя платежни нареждания от *** г., ***** г. и *** г., изд. от „Централна кооперативна банка“ АД. Според нея тези платежни документи удостоверяват направени преводи, свързани с прехвърленото имущество (напр. данъци, поддръжка), които опровергават изцяло тезата за увреждане на кредитора.

Другите двама ответници – Д. Е. и Ю. Е. – в срока по чл. 131 ГПК не подават писмен отговор и не изразяват становище. В съдебно заседание ответникът Дж. Е. (доставен под конвой) заявява, че оспорва иска, но не ангажира доказателства. Ответницата Ю. Е. също оспорва иска, като заявява, че се присъединява към изложеното в отговора на дъщеря .

Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че ответникът Д. Е. е причинител на процесното пътнотранспортно произшествие от *** г., за което е влязла в сила осъдителна присъда (виж по-горе). Не е спорно също, че по това време автомобилът на ответника е бил застрахован с валидна гражданска отговорност в дружеството-ищец, както и че след смъртта на пострадалия пешеходец неговите родители са получили от застрахователя общо 160 000 лв. за обезщетяване на вредите им. От представените писмени доказателства (застрахователна полица, щета № ****, платежни документи) се установява по несъмнен начин, че ищецът *** е изплатил доброволно на *** г. обезщетенията на двамата правоимащи наследници на жертвата. С това плащане по силата на закона (чл. 223, ал. 2 КЗ, чл. 45 ЗЗД) застрахователят е встъпил в правата на увредените лица срещу делинквента, т.е. придобил е качеството на кредитор на ответника Дж. Е. за сумата 160 000 лв. Това вземане произтича от непозволено 3 увреждане (деликт) и е възникнало на датата на инцидента – *** г., макар да е било условно и да е преминало в изискуемо състояние едва след реалното плащане на обезщетението.

Поради тежкия характер на престъплението и предвид размера на причинените вреди, още към **** г. (когато е бил висящ наказателният процес) за ответника Дж. Е. е съществувала реална опасност да понесе значителна имуществена отговорност. Именно поради това, според ищеца, ответникът и неговото семейство предприемат действия по разпореждане с имуществото му, целящи да осуетят едно бъдещо изпълнение.

От доказателствата се установява, че ответниците Д. и Ю. Е. към релевантния период са били съпрузи, живеещи на семейни начала. Процесните два поземлени имота в ***(УПИ ***-общ. и УПИ ***-общ. в кв. **) са придобити в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) по време на брака им. На **** г. двамата съпрузи, в качеството си на съсобственици, дарили имотите на своята дъщеря – ответницата Н. Д. (А.). Това се установява от нотариален акт № *** г., представен като писмено доказателство. Същият акт изрично е озаглавен „Договор за дарение“ и не съдържа клаузи, налагащи каквато и да е насрещна престация или задължение за издръжка от страна на надарената. За прехвърлителите (Ю. и Дж. Е.) е запазено само правото да ползват дарените имоти до живот (узуфрукт). По делото няма доказателства за привидност или симулация на дарението – не е представен друг скрит договор, нито пък е налице нотариален акт за прехвърляне срещу гледане. Следователно, съдът приема, че процесната сделка е безвъзмездна (дарение), а не възмездна такава.

Вярно е, че от представените от ответниците доказателства се установява влошено здравословно състояние на дарителката Ю. Е. (видно от ТЕЛК решението) и извършване на някои плащания през 2023 г. във връзка с имотите (напр. платен данък недвижими имоти, електроснабдяване и др.). Тези обстоятелства обаче не променят характера на сделката.

Грижата, която дъщерята е поела към родителите си, има морален, а не договорно правен характер – тя не е формализирана като насрещно задължение в нотариалния акт. Ето защо дарението не може да се разглежда като договор срещу гледане, а следва да се квалифицира според официално изразената воля на страните – именно като безвъзмездна сделка.

Предвид горното, съдът приема за безспорно установено следното:

Ищецът е кредитор на ответника Дж. Е. на основание деликт, с вземане в размер 160 000 лв. (платени от застрахователя суми), възникнало преди извършване на процесната разпоредителна сделка. Ответникът-длъжник, заедно със съпругата си, след като е узнал за настъпилото ПТП и потенциалните сериозни последици, се е разпоредил с част от своето имущество – два поземлени имота, съставляващи значителна част от имуществото му към онзи момент. Тази сделка е довела до намаляване на имуществената маса на длъжника, от която ищецът би могъл да се удовлетвори принудително. Следователно е налице увреждащо действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД – длъжникът Дж. Е. е увредил кредитора си, като с дарението е направил невъзможно принудителното събиране на вземането от прехвърлените имоти.

4

По отношение на знанието за увреждане съдът намира, че длъжникът несъмнено е съзнавал отрицателния ефект от своето действие. Към датата на дарението (*** г.) наказателният процес срещу него вече е приключил с осъдителна присъда, макар тя все още да не е била изпълнена по отношение на гражданските последици. Дж. Е. е знаел, че при всички случаи роднините на загиналия (или застрахователят) ще насочат претенции за обезщетение срещу него. Поради това съдът приема за доказано субективното намерение за увреждане у длъжника – с извършването на дарението след възникване на дълга, той умишлено е намалил имуществото си, за да затрудни удовлетворението на бъдещия кредитор.