Определение № 441 от 06.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Пазарджик, 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20215200900171 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.374 от ГПК.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба предявена от „Б.И.” АД,

ЕИК ******, представлявано от изпълнителния директор

Л. А. К., със седалище и адрес на управление гр.С., комплекс ***, ул.”С." № **, срещу „Б.М.С.“ АД /н/,с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С. ул.“Ф.“ №*, представлявано от В.К. и Г.С. -заедно, както и от с. И. Л. К. с адрес гр.С., ул.”О.” №**, ап.**, по реда на чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ/ неприето вземане/, в която са изложени обстоятелства, че с молба вх.№ *****г., „Б.И.” АД предяви вземания в производството по несъстоятелност на „Б.м.-С."АД/н/ както следва : 819 072 лв.- главница, представляваща задължение за плащане на цена за доставка на стока (н.п. - 17 064.00 тона), извършена от „Б.И." АД на ****г., с получател „Б.м.-С.” АД. отразена във фактура с № ***** година.

Сочи се, че вземането било станало изискуемо на ****г. - датата на постановяване на определение №***, по т.д. № ****г. на ВКС I т.о., с което окончателно били приключили съдебните производства, като в определение №*** от *****г. по т.д.№****г. на Апелативен съд гр.П. било прието, че вземането е нововъзникнало.

Твърди се, че дължими били и сумата от 29 122,56 лв. – представлявала обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД, върху главницата от 819 072 лв., за периода от ****г. - денят следващ датата на изискуемост до момента на предявяване на вземането - **** година, както и законната лихва, върху главницата от 819 072 лв., за периода от ****г до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът твърди, че синдикът на несъстоятелния търговец не приел вземанията и ги включил в допълнителен списък на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на ****г., като на основание чл.690 от ТЗ ищецът „Б.И.” АД подал срещу неприетите вземания писмено възражение с вх. №**** година.

Съдът по несъстоятелността не уважил направеното възражение с определението си по чл.692 ал.4 от ТЗ.В рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл.694, ал.6 от ТЗ бил предявен положителния установителен иск.

Ищецът е изложил обстоятелства, че вземането произтичало от доставка с получател „Б.м. -С."АД, за която доставка била издадена фактура

№*****г.Фактурираното количество н.п. 17 064 тона е било предадено от продавача ищец – „Б.И.”АД на купувача „Б.м. - С."АД с предавателно-приемателен протокол и 1 заприходено със складова разписка и двете с дата - ***г., като това обстоятелство било отразено в Главна книга на „Б.м.-С.“АД/н/ в сметка Доставчици - „Б.И.”АД за периода ****г.- покупка на суровина 17 064 тона по фактура № *****г.

Първоначално „Б.И." АД, предявило вземането си срещу длъжника, като то ведно с лихвата било включено в Списъка на неприетите вземания, съответно като т.11 и т.12, обявен в ТР на ***г., но с определение №****г. постановено по т.д.№***г.

П з О С ги е включил в списъка на приетите вземания /стр. 42, т.11 и 12 от определението/.

Сочи ищецът, че с решение №****г. по т.д. №***г. ПОС признал гореописаните две вземания за частично несъществуващи, а с Решение №*****г. по т.д.№****г. ПАС изменил решението на ПОС и признал за несъществуващо цялото вземане. Като причина да не се признава съществуването на гореописаните вземания се сочи настъпило прихващане с насрещно вземане по фактура №****г.

Твърди ищецът, че сделката, обективирана във фактура №****г. била обявена за недействителна с влязло в сила решение на ПАС по в.т.д.№****г., а с решение №****г. по т.д.№****г. П. Апелативен съд приемал следното:

,, В действителност с обявяване недействителността на продажбата и отпадане действието на прихващането в патримониума на ищеца (Б.И. АД) отново се е породило вземането, което с решение по т. дело № *** г. по описа на Пз ОС и решение по образуваното по повод обжалването му вкл.. дело № **** г. по описа на П А С е признато за несъществуващо поради погасяване на същото чрез прихващане от *** г. - вземането за неплатена цена по фактура №*** от *** г. в размер на 819 072 лева с включен ДДС. В случая не може да се говори, че въпросът за несъществуването му. реел, този с действителността на прихващането е разрешен със СПН на основание чл.298 от ГПК по причина, че са налице новопостъпили обстоятелства възникнали след приключване на съдебното дирено по в.т.дело №****г., т.е. извън обективните предели на СПН. Те са свързани с обявяване недействителността на продажбата и отпадане действието на прихващането на основание решение №*** от ***г. по в.т.д. № **** г. по описа на ПАС. “ Твърди се също, че с определение №***/****г., постановено по т.д. №****г. на ВКС I т.о., не била допусната до разглеждане подадената касационна жалба, но на стр.4 от него ВКС изразил становището си за правното естество на това вземане:„Или в обобщение извършилият прихващане в изпълнение на задължението си по относително недействителна осн. чл.647 ТЗ сделка, има вземане спрямо несъстоятелния длъжник не на основание чл.648 ТЗ, а на съответното основание за възникване на вземането му, с което е направил прихващане." Сочи се, че с определение №*** от *****г. по в.т.д.№****г. П. Апелативен съд застъпвал тезата, че вземанията са новонастъпили, т.е. породени след датата на открИ.е на производството по несъстоятелност, следователно по отношение на тях следвало да се приложи чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ.Сочи се и определение №****г. по т.д.№***г., с което във връзка с възражението на „Б.И." АД срещу Частична сметка за разпределение №4, обявена в ТРРЮЛНЦ на ***г., съдът по несъстоятелността ясно е посочил: „След приключване на производствата по искове с правно основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ и чл.694, ал.2 т.1 от ТЗ с влезли в законна сила решения, за възразилия кредитор към момента е открита възможността да предяви нововъзникналото си вземане в производството по несъстоятелност по реда на чл.695 от ТЗ и едва след приемането му по реда на чл.692 от ТЗ, същото може да бъде включено от с. в съответната сметка за разпределение, в какъвто смисъл е и приетото от ПАС в неговото определение №***/*****г., постановено по в.ч.т.д. №****г. Това становище очевидно е възприето и от кредитора „Б.И."АД, който на ***г. е депозирал молба по делото, с която е предявил процесното вземане ".

След цитиране на съответните съдебни актове се твърди, че вземането е 2 нововъзникнало и като такова следвало да бъде прието.

Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови решение, с което на основание чл.694 ал.2, т.1 от ТЗ да установи, че предявеното вземане в размер на 819 072 лв. - главница, представляваща задължение за плащане на цена за доставка на стока (н.п. - 17 064.00 тона), извършена от „Б.И." АД на ****г., с получател „Б.м.-С." АД, отразена във фактура с № *****г., 29122,56 лв. - обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД, в размер на законната лихва, за периода от ****г. - /денят следващ датата на изискуемост/- **** г. до момента на предявяване на вземането **** г. и обезщетение за забава на основание чл.86 от ЗЗД, в размер на законната лихва, начислявана върху главницата от 819 072 лв.. дължима за периода от ****г., до окончателното изплащане на главницата, съществува.

Представени са писмени доказателства по опис.

В срок е постъпило писмено становище от с. И. К., с което се оспорва претенцията като неоснователна. Постъпил е и отговор от ответника, чрез адвокат Н.

Т., АК - гр. П., със съдебен адрес: гр. П., район „Ц.“, ул. „Ц.К.” № *, ет. *, като и в двата отговора се съдържат идентични възражения и се правят правни изводи относно спорните обстоятелства.

Твърди се, че след като веднъж по отношение на едно вземане е установено със сила на пресъдено нещо, че то е несъществуващо по отношение на длъжника, с. и кредиторите, докато действа тази сила на пресъдено нещо, не е възможно в други съдебни производства този въпрос да се пререшава.Твърди се, че предмет на т.д.*** г., по описа на ПОС и следващото въззивно решение по т.д. №****г. на ПАС не било за това вземане, а друга претенция на същия ищец.

Сочи се, че в исковата молба се навеждали няколко неверни твърдения:

Първото е, че между двете съдебни производства приключили със сила на пресъдено нещо - това по т.д. ***г. на ПОС и т.д.****г. на ПАС и т.д.***г. на ПОС и т.д.**** г. на ПАС имало идентитет и едва ли не с решението по второто дело се отменяли влезлите в сила решения по т.д. ***г. на ПОС и т.д.****г. на ПАС.

Постановените две различни решения по различни дела не можели взаимно да се изключват. При условие, че ищецът твърдял обратното по - новото съдебно решение по т.д. **** г. на ПАС не можело да отмени или да измени силата на пресъдено нещо, постановена по т.д. №*** г. на ПОС и т.д.№**** г. на ПАС. За да се преодолее тази сила на пресъдено нещо, ищецът имал правната възможност да поиска отмяна на неправилното от двете съдебни решения по реда на чл.303 ал.1 т.4 от ГПК. Докато влязлото в сила решение по т.д.**** г. не бъде отменено по този ред, то е задължително не само за синдик, но и за всички съдилища в страната. Правилно и законосъобразно синдикът и съдът по несъстоятелността са отказали отново да приемат това вземане, което по съдебен ред е установено, че е несъществуващо.

Второто невярно твърдение в исковата молба било, че след влизането в сила на отменителното решение с правно основание чл.647 по т.д. №**** г. на ПАС това вземане било отново възникнало. Синдикът развива тезата, че едно вземане или било възникнало или не е. То не можело да се погасява и след това да възниква отново. Това вземане било възникнало преди открИ.е на производството по несъстоятелност и не можело да възникне отново след двадесет и една години. Единствено при отпадане на силата на пресъдено нещо на решението по т.д.**** г. на ПАС, това вземане можело да се счита за съществуващо, но не и за нововъзникнало.

Третото невярно твърдение на ищеца, било с решение № ****г. постановено по т.д.**** г. на ПАС било прието, че с протокола за прихващане от *** г. насрещното вземане, с което било прихванато вземането по фактура №***/***г. било вземането на ответното дружество по фактура №*** г. Такива съждения в мотивите на това решение липсвали. Никъде в тези мотиви не се споменавало за фактура №*** г. Същото се отнася и до определение №**** г. по т.д.№ *** г. на ВКС, с което не било допуснато 3 касационното обжалване и на тази дата решението по т.д.**** на ПАС е влязло в сила.

Предмет на това дело не е било кое е насрещното вземане, с което е прихванато вземането на ищеца по фактура ***/*** г., а дали е прихванато вземането по тази фактура.

Неоснователно било и позоваването на мотивите на решение №****г. по т.д.****г. на ПАС. Мотивите на едно съдебно решение не били част от самото решение и не се ползвали със сила на пресъдено нещо, нямали задължителна сила за никого.

Било установено, че с представянето на влязлото в сила решение, постановено по търг. дело №

*** по описа за *** г. на Апелативен съд П., е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.м. - С.” АД/н/, с ЕИК **** търговската продажба обективирана във фактура №***г., с която „Б.м. - С.” АД /н/ било продало на ищцовото дружество части от технологична линия: сушилен барабан, валцова мелница и вибросито на цена 820 000лв. с ДДС (684000 лв. без ДДС). По този иск е било образувано първоинстанционно т.д. №***г. на Пазарджишкия окръжен съд, като след отмяна на неговото отхвърлително решение П.ят апелативен съд е уважил иска с решението си по т.д. № **** година, а за дата на влизането му в сила следвало да се приеме - ***г., когато ВКС е постановил определението си, с което не допуска касационно обжалване на акта на въззивната инстанция.

Твърди се, че сделката за продажба на движими вещи - сушилен барабан, валцова мелница и вибро сито, за чието сключване била съставена и подписана фактура №***г., а вещите са били предадени на купувача- ищец по делото, но плащане цената от 820 800 лв. не е било извършено, както той сам признавал. Твърдял, че паричното задължение е било изцяло погасено чрез друг способ - прихващане с негови насрещни вземания, в по-голям размер, до размера на по-малкото. с. оспорва в писменият си отговор обстоятелството, че обявяването на недействителността на продажбата, извършена от несъстоятелния длъжник, за която той е издал данъчна фактура №***г., можело да се третира като нововъзникнал факт по отношение на предходния процес по чл.694 от ТЗ относно вземането, с което ищецът като титуляр е извършил компенсация на задължението си спрямо несъстоятелното дружество по относително недействителната на основание чл.647 от ТЗ сделка. Изложени са подробни съображения, че в мотивите на влязлото в сила решение №*****г., постановено по т.д.