Решение № 4718 от 17.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4718 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20231100512345 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение №9558/06.06.2023год. постановено по гр.д.№ 4781/2023год. по описа на СРС ,62 състав са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу П. П. З., ЕГН **********, Н. П. З., ЕГН ********** и Д. П. З., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за следните суми, които се претендират от ответниците в условията на разделност, както следва: П. П. З. – 4/6, Н. П. З. – 1/6 и Д. П. З. – 1/6, а именно: сумата 2 527, 36 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 441, 32 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 03.01.2023 г.; сума т а 25, 80 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г.

– м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 5, 62 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 03.01.2023 г.

Ответниците П. П. З., ЕГН **********, Н. П. З., ЕГН ********** и Д. П. З., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 6, 59 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото, както следва: П. П. З. – 4/6, Н. П. З. – 1/6 и Д. П. З. – 1/6.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца "Топлофикация София" ЕАД - „Техем Сървисис“ ЕООД.

1

Решението е обжалвано от ищеца "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил исковата претенция ,след като било прието като доказателство споразумение между ответника и ищцовото дружество ,с което сумите ставали недължими и ответната страна можела да прекрати изплащането ,поради липса на правно основание. Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението, като моли за уважаване на исковете в цялост, като основателни.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците П. П. З. ,Д. П. З. и Н. П. З. , в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправят искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Заявяват, че са страна по споразумението и спазват задълженията си.

В с.з. се явява ответника П. П. З. ,който заявява ,че към настоящия момент всички задължения по споразумението са платени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от подпомагащата страна „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот е топлоснабден; че ответниците са битови клиенти за топлоснабдения имот : апартамент № 27 находящ се в гр. София, ж.к. ********* аб. № 293278,за който са доставяни количества ТЕ възлизащи на исковите суми за процесния период; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребители на ТЕ в имота – жилищен обект ответниците дължат разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и дялово разпределение, чиято стойност възлиза на исковите суми.

2

Въпреки това, съдът е приел, че с оглед сключеното в хода на процеса между ищеца и един от ответниците споразумение от 21.03.2023 г. непогасената част от задължението, което е поето изцяло само от един от длъжниците със съгласието на ответника не е изискуемо, тъй като не е настъпил падежа за неговото изпълнение.

Решението е правилно.

По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните задължения.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните предпоставки за уважаване претенциите на ищеца спрямо ответниците за вземания за потребена ТЕ и такса за дялово разпределение за исковия период.

Страните не спорят и чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че ответниците са съсобственици на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се явяват битови клиенти на ТЕ за процесния период за този апартамент.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Страните не спорят и се установява чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че задълженията на ответниците възлизат на сумата 2 527, 36 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 441, 32 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 03.01.2023 г.; сумата 25, 80 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2019 г.

– м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 5, 62 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. – 03.01.2023 г.

Страните не спорят и се установява, че в хода на процеса е било сключено на 21.03.2023 г. споразумение между кредитора –ищец и ответника П. П. З., с което последния е приел, със съгласие на кредитора – ищец, да заплати остатъка от дължимите от двамата ответници суми, предмет на спора, както и сторените в настоящето производство /заповедно 3 и исково/ разноски – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

Страните не спорят и чрез изявлението на ищеца направено в с. з. на 01.06.2023г. се установява, че ответника П. П. З. заплаща редовно определените му вноски по споразумението в указаните там срокове като към този момент са заплатени първите три вноски в общ размер от 395,70лв.

Както е посочено в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по т. д. № 650/2008 г. на II т. о., по гр. д. № 2292/2001 г. на V г. о., по т. д. № 27/2012 г. на II т. о., по т. д.

№ 4090/2013 г. на I т. о., по т. д. № 1603/2017 г. на II т. о., по т. д. № 2602/2014 г. на II т. о. и др. /, които се възприемат от настоящия състав, отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Новацията по чл.

107 ЗЗД, разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява, предпоставя кумулативното проявление на три елемента - наличие на действително старо задължение, пораждане на действително ново задължение и воля за подновяване, която трябва да е изразена от страните по ясен и недвусмислен начин и не трябва да се предполага или извежда по тълкувателен път. 3а да е налице обективна новация, новото задължение трябва да се различава от старото по предмета си / например стар дълг в пари се заменя с нов дълг за престиране на вещи/, или по каузата си /например дължима цена по договор за продажба да се оформи като заем/. Обективната новация по чл. 107 ЗЗД винаги предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между старото и новото отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи и да води до поемане със споразумение между длъжника и кредитора на нов дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение и то при изрично и недвусмислено изразено новационно намерение /animus novandi/. Няма новация по чл. 107 ЗЗД, когато страните са изменили само размера на отделните вноски и/или размера на договорната лихва и сроковете за плащане, както е в случая, които не са съществени елементи на облигационното отношение.

Преструктурирането на поетото задължение по първоначален договор, извършено с покъсно сключено споразумение, не съставлява новация.

С оглед изложеното настоящия състав намира, че в случая не е налице обективна новация, доколкото със сключеното между страните споразумение от 21.03.2023 г. е отсрочено и разсрочено задължението на ответниците за заплащане на стойността на потребените услуги за доставена топлоенергия в имота.

Замяната на длъжника обаче за процесните задължения според настоящия състав съставлява субективна новация за тези задължения по см. на чл. 107 ЗЗД. Налице е заместване на длъжниците Н. П. З. и Д. П. З. от длъжника П. П. З. за тези задължения със сключеното споразумение по волята на кредитора – ищец. Съответно, новият длъжник за тези задължения – ответника П. П. З. заменя първоначалния в правоотношението по 4 доставената и потребена в имота ТЕ. Възникналото със стария длъжник задължение се погасява със сключеното споразумение, а на негово място възниква ново правоотношение между ищеца, като кредитор за потребените услуги и новия длъжник (настъпва субективна новация).

При съобразяване извършените в хода на процеса погашения, чрез плащания на разсрочените вноски от длъжника – ответник П. П. З., за които е сключено споразумението, както правилно е посочил СРС е налице погасяване на част от дълга, а за другата част – с ненастъпил падеж не е настъпила изискуемост на вземанията, които са предмет на настоящето производство. Доколкото от страна на въззивника ищец не е посочено, че ответника З. не е заплатил вноските с настъпил падеж към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, то, претенциите на ищеца за признаване съществуването на вземания следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, както правилно е посочил и СРС в своето решение. В една част поради погасяване чрез плащане на вноските с настъпил падеж до 21.05.2023год. и в останалата част за вноските до 21.02.2025год. ,поради ненастъпила изискуемост.