Решение № 4010 от 07.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4010 гр. Пловдив, 07.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20235330104322 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. А. П., ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди сключване на договор за паричен заем кредирект № ....от 23.06.2022 г., по който клаузата за дължимост на неустойка по чл. 6.2 - за непредоставено обезпечение била нищожна. Моли се за прогласяването й за такава и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В оспорената клауза на чл. 6.2 от договора, е предвидено задължение на потребителя за плащане на неустойка от 807,39 лева, при неизпълнение на задължението по чл.6.1 за предоставяне на обезпечения в тридневен срок от подписване на договора – поръчител или банкова гаранция, отговарящи на условията по ОУ.

Съдът намира, че въведеното задължение за поръчителство, както и дължимост на неустойка при неизпълнение, се основават на нищожна клауза.

1

Изначалното предвиждане на неустойка, която да се кумулира към погасителните вноски, води до извод, че тя представлява единствено скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена към погасителните вноски, тя всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена; съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на заетата сума.

Размерът на неустойката надвишава предоставения заем от 600 лв. представлява 134,57 % спрямо главницата. Предвидено е предварително, че ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска.

Видно е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава драстично принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това 2 надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с над двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.

При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този факт.

Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.

Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и доказан, при което следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.

80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ.

Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на минимума от 480 лева с ДДС /предвид док. за регистрация/, който следва да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. А. П., ЕГН ********** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че клаузата на чл. 6.2 от сключения помежду им договор за паричен заем кредирект № ... от 23.06.2022 г., уреждаща задължение за плащане на неустойка, е нищожна.

3

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 да плати на А. А. П., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на а.т М. В. М., с адрес: ...., сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева/ - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца А. А. П. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4