Решение № 1831 от 22.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1831 гр. Бургас, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20262120101442 по описа за 2026 година

Искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от Ю. Й. Р., с ЕГН: **********, ***, против “ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, с ЕИК: 812114069, седалище и адрес на управление: гр. Бургас.

Ищецът твърди, че е работил при ответника по безсрочен трудов договор № ***/22.12.

2006г., на различни длъжности, последно, съобразно Допълнително споразумение № *** от 04.02.2025г., като “***“ в Отдел “Вътрешен контрол и управление на риска“ на дружеството.

Твърди и че със Заповед № 2 от 29.01. 2026г., във връзка и с Предизвестие № 2 от същата дата, на ОТУ, трудовото му правоотношение е било прекратено, на основание чл.328, ал.2 от КТ – поради сключен на 17.11.2025г. договор за управление, считано от 01.02.2026г. Излага съображения, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в случая не са налице предпоставките за приложението на сочена-та от работодателя разпоредба, а именно – че особеният търговски управител не е управи-тел по смисъла на ТЗ и липсва договор за управление на предприятие по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ, както и че длъжността, която е заемал не е ръководна. Сочи също и че процесна-та заповед не е мотивирана. На следващо място – че особеният търговски управител не раз-полага с работодателска власт по смисъла на КТ. И най-накрая – че липсва ново назначение на освободената длъжност и реорганизацията на отдела има фиктивен характер. Моли Съда да постанови решение, с което да отмени уволнението му като незаконосъобразно, както и да го възстанови на заеманата преди същото длъжност. Претендира обезщетение за време-то, през което е останал без работа – в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца, общо 31 1

262.40 евро, ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете. Счита, че уволнението е законосъобразно, доколкото в случая са налице всички, предвидени в разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ, предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Моли Съда да отхвърли претенциите.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество – по без-срочен трудов договор № *** от 22.12.2006г., на различни длъжности, последно – съобразно Допълнително споразумение № *** от 04.02.2025г., като “***“ в Отдел “Вътрешен контрол и управление на риска“.

Със Заповед № 2 от 29.01.2026г., във връзка и с Предизвестие № 2 от същата дата, на особения търговски управител на дружеството – Р. С., трудовото правоотношение между страните е било прекратено, на основание чл.328, ал.2 от КТ – поради сключен на 17.

11.2025г. договор за управление, считано от 01.02.2026г.

Съгласно чл.328, ал.2 от КТ, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

Приложимостта на специалното прекратително основание по чл.328, ал.2 от КТ изисква кумулативното проявление на следните четири материалноправни предпоставки, установени в константната съдебна практика: обективно съществуване на нов договор за управление на предприятието, по който е започнало реално изпълнение; уволненият служител да е заемал длъжност, която попада в приложното поле на легалното понятие ”ръководство на предприятието“ по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ към момента на прекратяването; прекратителното волеизявление да е извършено от легитимен носител на работодателската власт – новия управител или овластено от него лице, и субективното право да е упражнено в рамки-те на законоустановения 9-месечен преклузивен срок, считано от момента на вписването на договора за управление в Търговския регистър.

Неоснователни са възраженията на ищеца, че ОТУ на ответното дружеството не раз-полага с работодателска власт.

С Решение № 796 от 14.11.2025г. на Министерския съвет Р. П. С. е наз-начен за особен търговски управител “ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, а на министъра на икономиката и индустрията е възложено да сключи договор за управление с него и да заяви незабавно в ТР всички обстоятелства, подлежащи на вписване, съответно – на промяна или заличаване. В изпълнение на същото и на основание чл.27б, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, на горната дата е сключен съответен договор, вписан в ТР на 17.11.2026г.

Съгласно чл.1, възложителят възлага, а ОТУ приема да поеме оперативното управление и представителството на дружеството в рамките на определения обхват от правомощия, в съответствие с ТЗ, глава 4а от ЗАРИДСНПНП и всички други приложими нормативни актове.

В чл.2 е посочено, че целта на възлагането включва, без да се изчерпва: с упражняване на ефективно, законосъобразно и непрекъснато управление върху стратегически значимите активи на дружеството; предприемането на необходимите управленски, организационни и контролни мерки за привеждане и поддържане на дейността на дружеството в съответствие с приложимите международни санкционни режими и действащата национална правна уред2 ба; защита на интересите на дружеството и на обществения интерес, включително за осигуряване на условия за непрекъснато, устойчиво и правно съответстващо осъществяване на производствените, търговските и логистичните дейности.

Срокът на договора съвпада с периода, през който ОТУ е назначен от МС и е вписан в ТР – чл.3.

Съгласно чл.4, ОТУ има всички правомощия на управител по смисъла на ТЗ, доколкото не са ограничени с Договора, с Решението на МС за назначаването му или от Закона.

В чл.5 е предвидено, че ОТУ има право да представлява дружеството самостоятелно пред всички държавни, общински, съдебни и частни органи; да сключва, изменя и прекратява договори от всякакъв характер, необходими за дейността; да организира, ръководи и контролира стопанската дейност; да управлява парични потоци, вземания и задължения; да издава пълномощни и вътрешни разпореждания; да назначава, преназначава и освобождава служители и външни консултанти; да предприема всички правни и фактически действия за защита интересите на дружеството.

От датата на вписването му в ТР, ОТУ упражнява всички управленски и корпоративни права, включително правото на глас на акционерите, както и правото да извършва промени в органите на управление на дружеството и да назначава прокурист в дъщерните дружества, в рамките и при условията на приложимото законодателство – чл.6.

В чл.7 е уговорено, че ОТУ предприема всички, необходими действия за отстраняване на констатирани нарушения, за запазването и защита на имуществото на дружеството и за осигуряване на условия за непрекъснато и законосъобразно осъществяване на производствените, търговските и логистичните дейности, като действа с грижата на добър търговец.

С Решение от 17.11.2025г. на основание чл.27в, ал.4 от ЗАРИДСНПНП Р. С., в качеството си на лице, което упражнява в пълен обем правото на глас на акционерите, е оправомощил корпоративния секретар на ”ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД В. Я. В. да сключи от името на дружеството договор за възлагане на управлението с ОТУ.

По делото е представен сключеният на същата дата такъв, с предмет – предвид санкциите, наложени от САЩ, Великобритания и ЕС на ПАО ЛУКОЙЛ – Руска федерация и дъщерните му дружества, затрудняващи функционирането на ”ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, назначеният от МС на Р България ОТУ се ангажира да поддържа стабилност, предвидимост и сигурност при осъществяване предмета на дейност на последното и да информира ресорната институция своевременно и прозрачно за всички последващи действия, свързани с регулаторната рамка и осигуряването на сигурни доставки на гориво за българския и международните пазари. Изрично е посочено, че доверителят поема ангажимент 1. да сформира свой екип, с цел – недопускане на обструкции злонамерени действия и вмешателство в оперативното управление на ”ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД и при преценена необходимост – освобождаване на управляващия и официално представляващ дружеството Председател на УС, включително, но и не само прекратяване на трудовите правоотношения с длъжност-ни лица от ключовия ръководен персонал и други длъжностни лица с ръководни и контролиращи функции, които са били назначени на работа по съгласувателни процедури с ПАО ЛУКОЙЛ – Руска федерация, изменения в съставите на УС и НС, както и 2. за оптимизира-не системата на управление и вътрешен контрол, и преизграждането им от функциониране по корпоративните правил и принципи на ПАО ЛУКОЙЛ – Руска федерация към работа в условията на международни санкции и контрол от страна на Държавата, и прекъсване на контактите с компанията-майка и други санкционирани дружества под неин контрол. В до-говора подробно са описани правата и задълженията на доверителя и довереника, включително последният да сключва, изменя и прекратява трудови и други договори /граждански/ с работници и служители на дружеството или с други ФЛ, и да определя възнаграждения по тях. Определено е възнаграждението на довереника, социалните гаранции и компенсации. Посочено е, че договорът влиза в сила, считано от 17.11.2025г. – датата на вписване на ОТУ в ТР.

3

Въз основа на обсъдените по-горе писмени доказателства, във връзка и с разпоредбите на чл.27б, ал.1 и чл.27в, ал.1 и ал.4 от ЗАРИДСНПНП може да бъде направен обоснован извод, че ОТУ притежава пълен обем работодателска компетентност по смисъла на чл.10, ал.1 от КТ, вр.с § 1, т.1 от ДР на КТ. Трудовото правоотношение съществува между служителя и самото акционерно дружество, но волята на субекта-работодател се изразява от неговия законен представител. В случая, публичноправният договор с министъра на икономиката и индустрията изрично делегира на ОТУ правото да освобождава служители, а последващият договор за управление, сключен валидно чрез корпоративния секретар на ”ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, въз основа на правомощията по чл.27в, ал.4 от специалния закон, доразвива тази власт с изричен мандат за сформиране на нов екип и прекратяване на правоотношенията с ключовия ръководен персонал. Тъй като тези действия съставляват част от обикновеното оперативно управление по чл.27в, ал.10 от ЗАРИДСНПНП Р. С. се явява надлежен и законно легитимиран субект, упражняващ работодателската власт от името на ответното дружество към датата на уволнението на ищеца.

Съдът намира за неоснователно и второто възражение на ищеца – че разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ не е приложима, тъй като договорът на ОТУ няма характер на класически договор за управление по Търговския закон, както и поради липсата на одобрен 6-месечен подробен план за действие по чл.27б, ал.5 от ЗАРИДСНПНП и на конкретна бизнеспрограма с икономически показатели, по следните съображения:

На първо място, неоснователен е доводът, че специфичният характер на управлението по специалния закон изключва приложното поле на чл.328, ал.2 от КТ. В цитираната норма законодателят е използвал общото родово понятие ”договор за управление на предприятието“, без да поставя ограничение или изискване същият да бъде структуриран единствено и само по правилата на ТЗ. Разпоредбата на чл.27б, ал.5 от ЗАРИДСНПНП изрично и буквално дефинира акта, с който се възлагат правомощията на ОТУ, като ”договор за управление“.

Тъй като по силата на чл.27в, ал.1, т.1 и ал.4 от същия закон с този договор се прехвърля целият обем от оперативно управление и корпоративни права над предприятието, същият на-пълно покрива дефиницията на КТ за промяна в управлението, даваща право на подбор на нов ръководен екип.

На второ място, по отношение на възражението за липса на утвърдена ”бизнес програма с конкретна бизнес задача“ /предмет на образуваното Тълкувателно дело № 2 / 2026г. на ОСГК на ВКС/, настоящият съдебен състав счита, че законосъобразността на прекратяване-то на трудовото правоотношение на процесното основание изобщо не е обусловена от нали-чието на стопанска програма с икономически задачи, показатели за рентабилност, производителност или оборот. В текста на чл.328, ал.2 от КТ такова материалноправно изискване не е въведено от законодателя, а съдът не разполага с правомощието да правораздава по целесъобразност, да дописва закона или изкуствено да вменява допълнителни критерии за валидност на уволнението, които липсват в нормативния текст. Поставените пред мениджмънта стопански или управленски цели имат отношение единствено към вътрешните облигационни връзки между собственика на капитала и управителя, но не съставляват елемент от правопораждащия състав на прекратяването на трудовия договор по КТ.