Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 02.02.2024, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно гражданско дело 401/2023
Вид
Решение № 9
Подписан
02.02.2024
В сила
02.02.2024
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№9 гр. В., 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

С.Ж.С.

Г.П.Й. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от А.М.П. Въззивно гражданско дело № 20231300500401 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Л. А. Д. със заявен съдебен адрес: гр.С., ул.’’Христо Белчев” № 14, чрез адв.-пълномощник Н. А. от АК В. против Решение № 427/25.05.2023г., постановено по гр.д.№ 2132/2022г. по описа на Районен съд-В..

С обжалваното решение РС-В. е осъдил жалбоподателя Л. А. Д. да заплати на ищеца М. Ц. Д. от гр. В., сумата от 5000,00лв./пет хиляди лева/, представляваща невърната сума по договор за заем от месец септември 2019 г., ведно със законната лихва считана от 12.10.2022г. до окончателното издължаване, както и сумата от 602.50 лева - направени разноски по първоинстанционното производството.

Твърди се във въззивната жалба от жалбоподателя, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Поддържа се, че ВРС нарушил чл.236 ал.2 от ГПК. В мотивите на обжалваното решение ВРС не бил обсъдил и преценил нито едно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, представени от него. Не бил обосновал фактическите си констатации и въз основа на какво формирал правния извод за наличие на договор за заем и неизпълнение от негова страна. Първоинстанционният съд не бил обсъдил наведените от него възражения, а декларативно приел, че здравословното му състояние и произхода на сумата по твърдения заем били ирелевантни.

1

Излага се, че с ОИМ е навел възражения и поддържал релевантни за спора обстоятелства, които ВРС не обсъдил, че: от 2014 г., включително и през септември 2019 г. бил във влошено здравословно състояние - не можел самостоятелно да се грижи за себе си, включително и сам да пътува от с.Връв до гр.В., да отиде сам в магазина на ищеца и да брои сам пари; дали ищецът е имал „ лични „ спестени 5000 лева; имал ли е нужда от пари на заем, но ВРС изобщо не обсъжда този мотив.

Поддържа се, че ВРС отказал да събере поисканите писмени декларации - ГДД на ищеца за исковия период.

Поддържа се, че било допуснато нарушение и на чл.146 ал.1 т.1 от ГПК. В тази насока излага, че в доклада по делото ВРС не бил посочил обстоятелствата, които произтичат от направените възражения против иска с отговора на исковата молба. С ОИМ възразил, че не e взeл процесната сума, няма сключен договор за заем с ищеца. Изложил факти за влошеното му здравословно състояние, с оглед твърдението му, че не е сключен договор за заем. ВРС му разпределил доказателствената тежест за доказване на факти, които не е твърдял, а именно плащане по договора.

Излага се още, че ВРС нарушил и чл.172 от ГПК. Посочва, че без първоинстанционният съд да се е позовал изрично на показанията на свидетелите на ищеца възприел твърдяната от тях фактическа обстановка. Изрично бил навел довод за тяхната заинтересованост от изхода на делото в полза на ищеца.

Поддържа се, че поради допуснатите процесуални нарушения ВРС неправилно приложил и материалния закон - чл.240 ал.1 от ЗЗД и чл.79 ал.1 от ЗЗД, като приел, че между страните бил сключен договора за заем. Излага се, че по делото било установено неоснователността на иска по чл.240 ал.1 от ЗЗД.

Посочва се, че свидетелите на ищеца били заинтересовани от изхода на делото в негова полза – единият работник, другият приятел, поради което дадените от тях показания били необективни и следвало да се преценят съобразно чл.172 от ГПК. Излага, че показанията на тези свидетели противоречали на събраните по делото писмени доказателства за здравословното му състояние, които били официални документи по смисъла на чл.179 ГПК и имали задължителна материална доказателствена сила за съда.

Излага се, че бил доказал наведените възражения, че: здравословното му състояние през месец септември 2019 година не му позволявало да дойде самостоятелно от с.Връв до град В. в магазина на ищеца, както и лично да преброи пари; не е имал нужда от парични средства, за да търси заем от трети лица, тъй като е имал доходи и спестявания; разходите за лечението му били поети от НЗОК; не осъществявал търговска дейност и нямал разходи в тая връзка; ищецът не разполагал с парични средства и не бил в състояние да предостави сумата от 5000 лева,

Поддържа се, че на осн.чл.154 ал.1 от ГПК ищецът не бил доказал твърдението, че разполагал със сумата от 5000лв. ’’лични спестявания”. Твърди, че ищецът осъществявал търговска дейност като ЕТ”*****.” с ЕИК *******, фирмата не била регистрирана по ДДС, 2 поради което прави извод, че не можел да отдели твърдяната сума от 5000 лева и да я даде в заем. Излага, се че ВРС е отхвърлил искането му да задължи ищеца да представи годишните данъчни декларации за 2017 и 2018 година.

Иска се от съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение с последица постановяване на решение от въззивната инстанция, по силата на което да бъде отхвърлен предявеният от ищеца иск, като неоснователен. Отправя доказателствено искане съдът да задължи ответната по жалбата страна да представи годишни данъчни декларации от ЕТ „****.” за 2017 и 2018 година на основание чл.266 ал. от ГПК. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК от ответната по жалбата страна М. Ц. Д., чрез адв.-пълномощника Т. К. е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с който по същество оспорва жалбата, по подробно изложени съображения. Прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски за производството.

В хода на въззивното производство, въззивника и ответник по предявения иск Л. А.

Д. е починала - на 25.11.2023г., видно от приложеното удостоверение за наследници №011523/30.11.2023г. на С.О.. С молба вх.№183/18.01.2024г. Е. Л.ва Д.а и А. Л.в Д. – деца на починалия жалбоподател и негови законни наследници са заявили искане да бъдат конституирани в процеса като жалбоподатели. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 23.01.2024 г. по настоящото дело, в.гр.д.№401/2023г. на ОС-В., съдът е конституирал като жалбоподатели по делото Е. Л.ва Д.а с ЕГН:********** и А. Л.в Д. с ЕГН: ********** в качеството на наследници на починалия Л. А. Д..

В о.с.з. правоприемниците, представлявани от адв. Н.А. са заявили, че поддържат въззивната жалба и оспорват отговора на въззивната жалба на насрещната страна.

Въззиваемата страна М. Ц. Д., представляван от адв.Т.К. оспорва жалбата и поддържа депозирания отговор на същата.

Пред въззивната инстанция не са допуснати доказателства. С определение от о.с.з. на 23.01.2024 г. по настоящото дело съдът е оставил без уважение искането във въззивната жалба на жалбоподателя, да задължи въззиваемия /ищеца/ М. Ц. Д. да представи исканите годишни данъчни декларации за 2017г. и 2018г. на ЕТ "*****.“, като неотносими към спора.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

3

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. Ц. Д. против Л. А. Д. с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 предложение 1 ЗЗД за осъждане на ответника Л. А. Д. да заплати на ищеца сумата от 5 000,00лева, представляваща невърната сума по договор за заем от месец септември 2019 г.,ведно със законната лихва, считана от предявяване на иска до окончателното издължаване.

Обстоятелства на които се основава предявения иск на ищеца са: През месец септември 2019 г. с ответника Л. А. Д. сключили устен договор за заем, по силата на който договор ищецът, като заемодател, предоставил на ответника, като заемател, сумата от 5 000,00лв., като уговорили краен срок за погасяване на заема до края на месец октомври 2019 г. Заемната сума била предадена на ответника в гр.В. в помещение №264 по номерацията на общинския пазар в присъствието на двама свидетели, пред които заемателят заявил, че ще върне получената заемна сума от 5000лв. до 31.10.2019г. Ответникът Л.Д. не върнал предоставената му от ищеца заемна сума от 5000лв. Направил е доказателствени искания за допускане на двама свидетели. Претендирал и разноски по производството.

Ответникът Л. А. Д. чрез процесуален представител адв. Н. А. е депозирал отговор на исковата молба с които е оспорила предявения иск. Навел е възражение отричащо правопораждащия факт, а именно липса на договор за заем между страните и неполучаване на заемната сума. В тази насока навел твърдения, че: през м.09.2019г. бил във влошено здравословно състояние, което не му позволявало сам да пътува и управлява автомобил от с.Връв, обл.В., където живеел, до търговския обект на ищеца в гр.В.; не можел да брои пари и не е получил пари от ищеца; разполагал с достатъчно парични средства и нямал нужда от заемни такива; ищецът нямал спестявания в размер на 5000лв., т.к осъществявал търговска дейност като едноличен търговец и не бил регистриран по ДДС. Представил е писмени доказателства: 1.Експертно решение № 0773/27.04.2009г. на ТЕЛК към II МБАЛ С.;

2.Удостоверение № 04/23.07.2014 г. на община Брегово за настоящ адрес; 3.Амбулаторен лист N001725/20.08.2019 г. и изследване в МЦД“Б.“-В. от 20.08.2019 г. ; 4.Епикриза от 13.10.2019 г. от МБАЛ „С.П." АД В.; 5.Епикриза от 04.12.2019 г. отУМБАЛ „Ц.Й." С.;

6.разпореждане на НОИ ТП С. град от 01.07.2019 г. ; 7.Извлечение от банкова сметка на ответника в Пощенска банка АД; 8.Удостоверение за актуално правно състояние на ЕТ "*****.“ с ЕИК *******; 9. Извлечение от регистрите на НАП за липса на регистрация по ЗДДС на ЕТ "*****.“; 10.Извлечение от регистрите на НОИ за потребителския разход от 2010- 2019 на едно лице; 11.Епикризи от 11.05.2018г.от УБМБАЛ“С.И.Р.“ЕАД-С.;

12. Епикризи от УБМБАЛ“С.И.Р.“ЕАД-С. за болничен престой от 13.04.2018г. до 16.04.2018г.

Направил е доказателствени искания за допускане на двама свидетели. Искане ищецът да бъде задължен да представи копие от годишни данъчни декларации за 2017 и 2018г., за доказване на твърдението, че ищецът не е имал парични средства за даване на заем. Претендирал е разноски по производството.

4

По делото пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства.

Свидетелят Н.С.А. заявява, че работи във фирмата на ищеца М. Д. ЕТ „*****.“, като продавач на цветя в „Обект № 264“, находящ се в Общински пазар гр. В.. Познава ответника Л. Д., двамата с ищеца били в приятелски взаимоотношения. Ответникът също имал обект в общинския пазар с дъщеря му. Посочва, че предния ден преди даването на парите, видяла Л.

Д. и ищеца да разговарят пред цветарския магазин, където работи. Ищецът влязъл в магазина и свидетелката го попитала дали ще записват нещо допълнително към заявката на Д., при което ищецът отговорил, че този път нямало заявка, а Д. искал пари. Ищецът казал, че с ответника са приятели, имал му доверие и ще му даде парите. На следващия ден в магазина дошъл свид.В.Х., за да вземе стълба. Докато ищецът и свид.Х. разговаряли за стълбата, в магазина влязъл ответника Л. Д.. Ищецът извадил парите от джоба си, сложил ги на масата и казал на Д. да си преброи парите. Свидетелката заявява, че лично видяла как ответника Д. взел парите, махнал ластичката от тях и започнал да брои, след което казал, че са 5 000.00 лева и ще върне парите най-много до месец, или най-късно до края на месец октомври и благодарил на ищеца. Посочва, че това се случило около средата на месец септември 2019 г. Свидетелката посочва, че не е видяла ответника Д. да има затруднения при броенето на парите, не са му треперели ръцете. Ответникът се движел самостоятелно, влязъл спокойно в магазина, без да накуцва и не е имал бастун. След няколко месеца разбрала, че ответникът не е върнал парите на ищеца. За последно видяла Л. Д. през 2022 в общинския пазар, където дъщеря му имала магазин. Посочва, че ответникът слязъл нормално от колата и влязъл с дъщеря си в техния магазин, като ходел до дъщеря си, без последната да го подпира.