Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 30.05.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 264/2023
Вид
Решение № 277
Подписан
30.05.2024
В сила
30.05.2024
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 55, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 10 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Враца, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.а

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500264 по описа за 2023 година за да се произнесе все предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, чрез своя процесуален представител адв. В. Ф. С. - САК, със съдебен адрес: *** срещу Решение № 39/28.02.2023 г. на PC Мездра, постановено по гр. д. № 566/2021 год. с което е признато за установено по отношение на Ц. Х. Ц., ЕГН **********, че същия дължи изпълнение на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, по издадената по ч. гр. дело № 330/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260158/05.03.2021 г. за сумата от 500.00 лв. главница и сумата от 134.44 лв. лихва за забава за периодите от 14.01.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане и е осъден да заплати разноските в исковото и заповедното производство.

Жалбоподателят поддържа, че решенето е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушения са довели до неговата необоснованост, тъй като фактическите и правните изводи на съда не се подкрепят от събраните доказателства.

1

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приел, че между страните било налице облигационно правоотношение, тъй като по делото не било установено наличието на воля на въззивника-ответник да сключи договора, тъй като не го бил подписал.

Твърди че договорът за кредит бил нищожен, доколкото към него не бил изготвен погасителен план.

Лихвеният процент не бил законосъобразно определен в съответствия с ЗПК, доколкото в договора за кредит бил предвидено лихвата да се определя на ден.

Освен това записаният в договора ГПР от 48,44 % макар формално да отговаря на максималния допустим не е реалния по договора, тъй като в изчисляването не бил включен размера на нищожното вземане за неустойка за непредоставено обезпечение, която представлявала скрита лихва по кредита.

Не било спазено изискването договорът да е изписан на достатъчно едър шрифт.

В процесния договор не била включена задължителната информация, регламентирана в чл. 11, т. 12 от ЗПК - правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване, безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

Излага, че неправилно първоинстанционният съд не е разгледал възражението за нищожност на клаузата за неустойка и от там за действителността на договора.

Позовава се на наличието на неравноправни клаузи за каквито счита разпоредбата на чл. 3 от процесния договор за потребителски кредит в който е предвидено заплащане от потребителя на необоснована неустойка за непредставяне на поръчителство, която е в противоречие с задължението на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора за кредит. Същата неустойка не е свързана пряко с обезщетяване на настъпили вреди, поради което и излиза извън обезпечителната функция на неустойката, а освен това и заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, предвиждаща възможност при забава на длъжника кредиторът да получи обезщетение в размер на законната лихва.

Намира клаузата за определен на договорна лихва в размер на 40.15 % за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че уговорка за размер на договорната лихва над три пъти над размера на законната лихва е нищожна.

Излага, че предвид нищожността на договора за кредит не следва да бъде върната само чистата стойност на кредита доколкото искът е предявен на договорно основание а присъждането на главница на друг основание би довело до промяна на основанието на което е предявен иска, което би довело до постановяване на недопустим съдебен акт.

2

Предвид на изложеното моли да бъде отменено Решение № 39/28.02.2023 г. на PC Мездра, постановено по гр. д. № 566/2021 год. с което е признато за установено по отношение на Ц. Х. Ц., ЕГН **********, че същия дължи изпълнение на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, по издадената по ч. гр. дело № 330/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 260158/05.03.2021 г. за сумата от 500.00 лв. главница и сумата от 134.44 лв. лихва за забава за периодите от 14.01.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане и е осъден да заплати разноските в исковото и заповедното производство.

Няма доказателствени искания.

Претендира разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК ответникът пред РС-Мездра „Изи Финанс“ ЕООД, с ЕИК *** е депозирал отговор чрез юрк. А. С. Г., в който заявява и подробно обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна и моли да бъде оставена без уважение и да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила Решение № 39/28.02.2023 г. на PC Мездра, постановено по гр. д. № 566/2021 год. като правилно и обосновано.

Твърди, че договорът за кредит е сключен, тъй като е подписан между страните и сумата по договора за кредит е преведена на въззивника.

Оспорва размерът на годишните разходи по кредита да е неравноправна клауза.

Намира цитираната от въззивника съдебна практика на ВКС за неотносима, доколкото постановена преди приемането на ЗПФУР. Излага, че съдебната практика на ВКС извън тълкувателните решения не е задължителна за съдилищата. Твърди, че при липса на законоустановен максимален размер на договорната лихва преценката следва да бъде индивидуална за всеки отделен договор за кредит като счита че уговореният в процесния договор размер на противоречи на добите нрави.

Въззиваемата страна намира оспорванията, че ГПР на процесния кредит е над 50 % и че уговорената неустойка има характер на скрита лихва за неоснователни.

Твърди, че ГПР бил изчислен в съответствие с изискванията на закона, както и че при изчисляването на ГПР не следва да се включва неустойката, тъй като задължението за заплащане на неустойка възниквало по принцип след сключване на договора, а не към момента на сключването на договора.

Излага, че с оглед пазарния дял на ищеца при предлагане на тази услуги дружеството не следва да бъде определено като по-силна икономически страна и 3 въззивникът е имал възможност да сключи договор за кредит с конкурентно дружество.

Оспорва клаузата на чл. 3 от процесния договор да е неравноправна. Твърди, че за да е икономически ефективна неустойката същата следва да надвишава размера на обезпечението, а в конкретния случай била на поиска стойност поради което и не се явявала прекомерна.

Твърди, че е извършил оценка на кредитоспособността на въззивника.

Поддържа, че е претърпял вреди от неизпълнението на ответника на задълженията му.

Твърди, че уговорената в договора неустойка не била неустойка за забава, поради което и не попадала под ограниченията на чл. 33 от ЗПК, освен това не било претендирано вземане за неустойка, договорът можел да се изпълнява и без клаузата за неустойка, поради което и намира, че нищожност на задължението за заплащане на неустойка не влече недействителност на договора за кредит.

Предвид на изложеното въззивникът счита направените възражения за неоснователни.

При евентуално прогласяване на нищожност на някое от основанията, наведени от ищеца претендира приложението на чл. 23 от ЗПК и присъждане на отпуснатата сума по договора за кредит сума от 500 лв., ведно със обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея считано от датата на получаване на отговора на въззивната жалба до окончателното изплащане на задължението.

Намира, че нормата е приложима след обявяване на нищожността на договора за кредит и смисълът на разпоредбата е избягването на допълнително дело между страните с пр. осн. чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД.

Прави искане за допускане на СТЕ за установяване на сключването на договора за кредит.

Предвид горното намира първоинстанционното решение за правилно и обосновано и напълно съобразено с действащото законодателство и правни принципи като е приложен правилно материалния и процесуалния закон и, моли да бъде постановено Решение № 39/28.02.2023 г. на PC Мездра, постановено по гр. д. № 566/2021 год. като правилно и законосъобразно.

Претендира разноските по делото.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба с вх.№ 7437 от 21.11.23г., с която заявява, че желае да бъде даден ход на делото, както и че е запознат със заключението на експертизата, без да конкретизира за коя от експертизите става 4 дума. Моли да бъде уважена жалбата и да му бъдат присъдени разноски, като прилага списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемият не се представлява. От процесуалния представител е постъпила молба-становище с вх. № 7348 от 17.11.23г., в която заявява, че желае да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, както и че е запознат със заключенията на експертизите и моли да бъдат приети. Посочва, че няма да сочи други доказателства, излага съображения по същество на спора. Към молбата е приложен списък по чл.80 ГПК

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивните жалби, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против Ц. Х. Ц., ЕГН **********, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 330/2021 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 260158/05.03.2021 г. за сумата от 500 лв. главница и сумата от 134.44 лв. лихва за забава за периодите от 14.01.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 08.01.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума считано от 13.01.2021 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски по заповедното и разноски по исковото дело.

В срока по чл. 131 от ГПК, от ответника е постъпил отговор с който оспорва исковете. Твърди, че никога не е подписвал договор за заем с ищеца. Излага подробни съображения, като извън тези за липсата за подписан договор другите са неотносими към предмета на делото.

Първоинстанционният съд е приел за иска с правно основание чл. 422 от ГПК, 5 вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, че е допустим, като предявен в предвидения срок, от и спрямо надлежните страни, считано от съобщаването за постъпилото възражение, при наличие на правен интерес, с оглед постъпилото възражение срещу дължимостта на суми по издадената заповед. Разгледан по същество, същият се явява основателен, по следните съображения: