Решение № 285 от 30.09.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Бургас, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Търговско дело № 20242100900280 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК и е образувано по искова молба на НАП с адрес гр. София, ***, представлявана от изпълнителния директор Р. С., против ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ с ЕИК 205152366 – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление в гр.

Бургас, ***, при участието на синдика Д. З. М.-И., с която се претендира постановяване на решение, с което бъде прието за установено, че съществува вземане на НАП срещу длъжника ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ – в несъстоятелност в общ размер на 1 931,66 лв., представляващо публично вземане за задължителни осигурителни вноски, дължими по посочени в исковата молба декларации обр. № 6, подадени от длъжника за периода м.12.2023 г. – м.04.2024 г. вкл.

Ищецът твърди, че с Решение № 383/08.10.2019 г. по т.д. № 123/2019 г. на БОС е обявена неплатежоспособността на ответника ЕТ „ОРИОН – В. Н.“, с начална дата 05.01.2019 г., и е открито производство по несъстоятелност на търговеца. С молба от 03.06.2024 г. НАП предявила публични вземания в общ размер на 2 263,29 лв., представляващи задължения за осигурителни вноски, държавни такси и глоби, ведно с лихви за просрочие. В обявения в ТРРЮЛНЦ 1 списък № 2 били включени неприетите от синдика вземания, сред които публични вземания в размер на 1 982,11 лв., от които 1 931,66 лв. за задължителни осигурителни вноски, дължими съгласно подадени от длъжника Д. О.6 за м.12.2023 г. – м.април 2024 г., и лихви в размер на 50,45 лв. В срока по чл. 690, ал.1 ТЗ кредиторът НАП депозирал възражение против списъка с неприети вземания в тази му част, като възражението било частично уважено от съда с Определение № 260329/26.08.2024 г. по т.д. № 123/2019 г. на БОС, вписано в ТРРЮЛНЦ под № 240826152626, като със същото била включена в списъка с приетите вземания сумата от 50,47 лв. – публично вземане за лихви за просрочие върху процесните главници, и било отхвърлено възражението на НАП досежно същите главници, като съдът по несъстоятелността приел, че същите са били погасени чрез плащане на дати 15.04.2024 г. и 17.05.2024 г., т.е. преди датата на предявяването им от кредитора по реда на чл. 688, ал.3 ТЗ, като именно поради извършеното просрочие в плащанията било прието като дължимо вземането за лихви.

Ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 169, ал.4 и ал.5 ДОПК, като сочи, че е упражнил правото си да прихване извършените на двете горепосочени дати плащания към по-стари задължения на длъжника, поради което процесните суми не са погасени и се дължат. В хода на производството не уточнява към кои по-стари задължения е съотнесъл плащанията на длъжника.

С оглед на това, иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че процесните вземания в общ размер на 1 931,66 лв. - главници по декларации обр.№6 за периода м.12.2023 г.-м.04.2024 г. вкл., се дължат от длъжника, с оглед включването им в списъка с приетите вземания.

В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт, който поддържа иска, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Правното основание на предявения установителен иск е чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.

В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ с ЕИК 205152366 – в несъстоятелност, и синдика Д. З. М.-И.. Същите оспорват иска, като сочат, че правилно съдът по несъстоятелността е приел, че вземанията са погасени, тъй като в случая не намират приложение разпоредбите на чл. 169, ал.4 и ал.5 ДОПК, а на чл. 639 ТЗ и чл. 722, ал.1 ТЗ. Не оспорват, че на дати 15.04.2024 г.

2 и 17.05.2024 г. е извършено плащане от синдика, което е в размер, достатъчен да покрие исковата сума от 1 931,66 лв.

В с.з. ответникът ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ с ЕИК 205152366 – в несъстоятелност се представлява от адв. Златев, който претендира отхвърляне на иска, ангажира доказателства и претендира присъждане на възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответните страни по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че с Решение № 383/08.10.2019 г. по т.д. № 123/2019 г. на БОС е обявена неплатежоспособността на ответника ЕТ „ОРИОН – В. Н.“, с начална дата 05.01.2019 г., и е открито производство по несъстоятелност на този търговец. Не се спори също, че с молба от 03.06.2024 г. кредиторът НАП е предявил пред съда по несъстоятелността публични вземания в общ размер на 2 263,29 лв., представляващи задължения за осигурителни вноски за периода м.12.2023 г. – м.04.2024 г. вкл. съгласно подадени по реда на КСО декларации обр.№ 6 с вх.№ 030022403534319, вх.№ 030022403534593, вх.№ 030022403534222, вх.№ 030022403564708, вх.№ 030022403564822 и вх.№ 030022404663594 /представени на л.90-л.95/, държавни такси и глоби, ведно с лихви за просрочие. В обявения в ТРРЮЛНЦ списък № 2 са включени неприетите от синдика вземания, сред които публични вземания в размер на 1 982,11 лв., от които 1 931,66 лв. за задължителни осигурителни вноски, дължими съгласно подадените от длъжника Д. О.6 за м.12.2023 г. – м.април 2024 г., и лихви в размер на 50,45 лв. В срока по чл. 690, ал.1 ТЗ кредиторът НАП депозирал възражение против списъка с неприети вземания в тази му част, като възражението е частично уважено от съда с Определение № 260329/26.08.2024 г. по т.д. № 123/2019 г. на БОС, вписано в ТРРЮЛНЦ под № 240826152626, като със същото е включена в списъка с приетите вземания сумата от 50,47 лв. – публично вземане за лихви за просрочие върху процесните главници, и е отхвърлено възражението на НАП досежно същите главници, като съдът по несъстоятелността е приел, че същите са били погасени чрез плащане на дати 15.04.2024 г. и 17.05.2024 г., т.е. преди датата 3 на предявяването им от кредитора по реда на чл. 688, ал.3 ТЗ, като именно поради извършеното просрочие в плащанията е прието като дължимо вземането за лихви.

Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ, кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал.1, но съдът е оставил възражението му без уважение. Според ал.6, искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал.4 ТЗ и се разглежда от друг състав на съда.

В процесния случай определението на съда по чл. 692, ал.4 ТЗ, с което съдът е разгледал възражението на кредитора НАП и го е уважил частично, е обявено по партида на търговеца в ТРРЮЛНЦ на 26.08.2024 г., а установителният иск е заведен в съда на 09.09.2024 г. по пощата, в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 694, ал.6 ТЗ, от кредитор с правен интерес, поради което същият е допустим.

Разгледан по същество, искът е частично основателен, като съображенията за това са следните:

С Определение № 6/03.01.2025 г., постановено по настоящото дело, с което е изготвен и проектът на доклад, съдът е обявил на страните като безспорни следните факти: че вземанията на НАП в размер на 1 931,66 лв. са възникнали след откриването на производството по несъстоятелност, както и че на 15.04.2024 г. и 17.05.2024 г. е извършено плащане от страна на длъжника, което е в размер, достатъчен да покрие исковата сума от 1 931,66 лв. Като спорни обстоятелства са обявени редът за удовлетворяване на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност и дали в това производство е приложима разпоредбата на чл. 169, ал.4 и ал.5 ДОПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че синдикът на ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ – в несъстоятелност е извършил в хода на производството по несъстоятелност плащания на публични задължения на длъжника на две дати – на 15.04.2024 г. и на 17.05.2024 г. Синдикът е бил задължен да представи по делото процесните платежни нареждания, с които са извършени тези плащания, и същите са приложени на л.64-л.69 от делото. От платежните нареждания е видно, че основанията за извършване на преводите са били 4 постановени определения на съда по несъстоятелността по т.д. № 123/2019 г. на БОС /Определение № 260210/16.05.2024 г. и Определение № 260147/12.04.2024 г./, като със същите е било разрешено на синдика да се разпореди със средства от особената сметка на длъжника, за да се изплати текущото му възнаграждение, както и да се заплатят осигурителните вноски върху възнаграждението, които са дължими от синдика и от осигурителя ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ /л.78 от делото/.

От заключението на допуснатата по делото служебно от съда съдебноикономическа експертиза и от заявеното от в.л. В. в с.з. на 18.09.2025 г. става ясно, че общо заплатената от синдика по тези платежни нареждания и във връзка с така постановените разрешения на съда сума на 15.04.2024 г. /в размер на 1 511,96 лв./ и на 17.05.2024 г. /в размер на 426,08 лв./ е в размер на 1 938,03 лв., като задължението на длъжника по процесните декларации обр.6 за периода м.12.2023 г. – м.04.2024 г. вкл. е в размер на общо 2 364,15 лв., като за м.01.2024 г. има подадени две декларации обр.№ 6 за задължение от по 426,08 лв. и вещото лице допуска, че е станало дублиране, т.е. че се дължи само едната сума, поради което след приспадане на това „дублирано“ задължение и отчитането на извършеното плащане в общ размер на 1 938,03 лв. е направило извод, че всички дължими суми за осигурителни вноски за процесния период са били погасени от длъжника, без 0,01 лв. Последната осигурителна вноска, която е била дължима, е била за м.април 2024 г. в размер на 426,08 лв. и с падеж на задължението 25.05.2024 г.

Съдът не кредитира крайния извод на вещото лице, че всички задължения без 0,01 лв. са били погасени. Както и самото вещо лице посочва в с.з. на 18.09.2025 г., ако са подадени няколко декларации обр.№ 6 за един и същи период – в случая за м.01.2024 г., то това може да се дължи на две причини: първата е, че е допусната грешка от задълженото лице и че става въпрос за „дублиране на декларации“, а задължението е едно и също, и втората причина е да има повече от едно осигурено лице при длъжника, т.е. да не се касае за дублиране на декларации. Вещото лице няма данни /а и съдът не разполага с такива доказателства по делото/, че при длъжника има друго осигурено лице, освен синдика, като това обаче не води до автоматичния извод, че декларациите са дублирани – първо, защото е възможно да има друго осигурено лице, за което също да се дължи подаване на декларация обр.№ 6 за 5 м.01.2024 г., и второ – защото при наличие на дублирани данни и некоректно подадена декларация за м.01.2024 г., редът за корекции е строго регламентиран в чл.9 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. По делото нито се твърди, нито се доказва от страна на ответниците, че е подадена коригираща декларация за м.01.2024 г. по реда и в сроковете, указани в чл.9 от наредбата, следователно няма как да се направи извод, че двете декларации обр.№6 за м.01.2024 г. са дублирани. Следователно, длъжникът ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ е имал задължения и по двете декларации за м.01.2024 г. – с вх.№ 030022403534593 и с вх.№ 030022403534222, всяко от по 426,08 лв., т.е. общо задълженията му за осигурителни вноски по декларации обр.№ 6 за периода от м.12.2023 г. до м.04.2024 г. вкл. са били в размер на 2 364,15 лв. така, както е посочено и в таблицата на стр.4 от заключението на СИЕ, колона № 5, като към датата на подаване на молбата от кредитора НАП по чл. 688, ал.3 ТЗ на 03.06.2025 г., същият е погасил част от тях в размер на 1 938,03 лв. Непогасени са останали задължения по декларации обр.№ 6 в размер на 426,12 лв. /2 364,15 лв. - 1 938,03 лв./, като до този размер искът е основателен и следва да се уважи, като се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че НАП има вземане срещу длъжника ЕТ „ОРИОН – В. Н.“ в размер на 426,12 лв. за осигурителни вноски по декларации обр.№ 6, като за горницата над тази сума до претендираната сума от 1 931,66 лв., искът по чл. 694 ТЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Разпечатката съдържа 24 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aea31a0d-84b0-4447-ba84-680b3a0f8b6c