Решение № 6598 от 03.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6598 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100100327 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл. 497 КЗ.

Ищецът А. А. А. твърди, че на 29.08.2023 г. в гр. София е пътувал в л.а.

„Тойота“ с рег. № ********, управляван от Ц.Н.. При движение на автомобила по бул. „Христо Ботев“ в посока ВМА той спрял в колона от автомобили. В следващия момент, поради недостатъчен контрол върху автомобила и неспазване на необходимата дистанция, последвал удар с движещия се отзад л.а. „Киа“ с рег. № ********, управляван от П. К.. В резултат на инцидента ищецът получил травматично увреждане – дислокация на остеосинтезни елементи по повод предходно извършена на 28.08.2023 г. операция на фрактура на лява ключица. Наложило се да се извърши нова оперативна намеса, съпътствана от нови болки и страдания в горен ляв крайник и цялото тяло. Разходите за лечение на ищеца били в размер на 3900 лв. Преживеният стрес се отразил изключително негативно на психическото и емоционално състояние на ищеца – той се затворил в себе си, ограничил до минимум контактите си с околните, изпитвал смущения в съня. Гражданската отговорност на водача на л.а. „Киа“ с рег. № ******** към датата на 1 процесния инцидент била застрахована в ответното дружество. На 02.12.2023 г. ищецът предявил претенция по чл. 380 КЗ пред ответното дружество, но било отказано изплащане на обезщетение. По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответната страна, на основание чл. 432 КЗ, да му заплати обезщетение за претърпени в резултат на процесния инцидент неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., 2400 лв. (уточнителна молба от 19.11.2024 г.) – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2023 г. (датата на отказа) до окончателното изплащане.

В отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва предявения иск. Посочва, че претърпените от ищеца увреждания не са отразени в съставения двустранен протокол за ПТП, наред с това ищецът е следвало да бъде настанен за болнично лечение в периода 28.08.2023 г. – 31.08.2023 г. без данни за освобождаването му от лечебното заведение. Прави възражение за съпричиняване поради непоставен предпазен колан от страна на пострадалия. Оспорва претендираното обезщетение като несъответстващо на критериите за справедливост според чл. 52 ЗЗД. Възразява, че представените документи за разходи за лечение нямат връзка с процесния инцидент. Оспорва продължителността на оздравителния процес, евентуално същата е свързана с неспазване на лекарски предписания. Моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Б., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез адв. Н., оспорва иска.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Не се спори, че към 29.08.2023 г. задължителната гражданска отговорност на водача на л.а. „Киа“ с рег. № ******** е застрахована от ответното дружество.

За установяване механизма на ПТП по делото са приети Двустранен констативен протокол за ПТП от 29.08.2023 г. и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ц.Н.. В Протокола е отразено настъпило на 29.08.2023 г., 13:50 часа в гр. София, бул. „Христо Ботев“, в района на кръстовището с ул.

„Ив. Рилски“, срещу № 12 ПТП между л.а. „Тойота“ с рег. № ********, управляван от Ц.Н. и л.а. „Киа“ с рег. № ********, управляван от П. С..

Според показанията на свидетелката Ц.Н., във фактическо съжителство с 2 ищеца, на 29.08.2023 г. е управлявала л.а. „Тойота“ в гр. София по бул. „Хр.

Ботев“ с посока на движение към ВМА. Свидетелката сочи, че с ищеца пътували от болница „Св. Панталеймон“ към ВМА, тъй като предходния ден ищецът бил опериран и трябвало в 14:00 часа д-р Г. от ВМА да „намести ортезата“, за да бъде ръката в правилна форма. Помни, че ищецът седял на задна седалка, но не помни от коя страна. Спряла автомобила след колона от чакащи на светофар автомобили и усетила удар отзад. Погледнала през стъклото и видяла, че ищецът лежи между седалките, паднал. Не знае дали е бил с поставен предпазен колан. Ищецът се оплакал от силни болки, седнал встрани на тротоара. Тъй като бързали за уговорения час с д-р Г. с водача на другия автомобил разменили контакти и впоследствие попълнили протокол за ПТП. При консултацията д-р Г. не могъл да констатира травма поради оток след операцията. След известно време се виждало и с просто око, че „нещо стърчи и не е наред“. Направили консултация и след рентген била констатирана разместена планка. Ищецът претърпял още две операции.

Свидетелката сочи, че след инцидента ищецът променил начина си на живот, преди това бил отдаден на спорт, занимавал се с ендуро мотокрос. По професия ремонтирал мотоциклети. След инцидента не можел да спортува и да работи, пропуснал няколко важни състезания, на които очаквал да покаже спортните си умения. Около половин година нощем не можел да спи. Трудно се обслужвал сам поради ограничени движения на лявата ръка. Притеснявал се, че няма да може да се върне на същата работа. До ден днешен спял само по гръб.

По делото е приета и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. П. А.. Експертът приема за най-вероятен следния механизъм на ПТП: на 29.08.2023 г., около 13:30 часа, в гр. София, по бул. "Хр. Ботев" № 112, в участъка от ул. „Иван Рилски“ към кръстовището „Петтте кюшета“ в дясната лента се е движил л.а. л.а. „Тойота Ярис" с peг. № ********, управляван от Ц.М.Н. със скорост 30 – 40 км/ч. Приближавайки кръстовището с „Петте кюшета“ е имало колона от спрени на червен сигнал автомобили, затова водачът Недялкова е предприела, най-вероятно, служебно спиране. Преди да достигне последния автомобил от колоната л.а. Тойота Ярис“ е ударен от движещия се след него л.а. „КИА Спортидж" с № ********, управлява от П. К. С. с неустановена скорост, най-вероятно също около 40 км/ч. Според вещото лице основните причините за настъпване на удар отзад 3 са или отвличане на вниманието и ненаблюдаване пътя напред, или движение със малка надлъжна дистанция зад движещия се отред автомобил, като втората причина е по-вероятна. Т.е. водачът на л.а. „Киа“ най-вероятно се е движил с надлъжна дистанция по-малко от безопасната, с което се е лишил от възможността да спре преди да застигне и удари намиращия се пред него спиращ л.а. „Тойота“. Водачът на л.а. Тойота Ярис е пасивен участник, намиращ се в неподвижно състояние, без възможност да маневрира, поради което не е имал възможност да предотврати удара и ПТП.

От удара л.а. „Тойота“ е отблъснат напред, придобивайки ускорение от ударната сила, като се е спрял на неустановено място. От удара пътуващите в л.а. „Тойота“ пътници политат назад и се удрят/притискат в тапицерията на облегалките на седалките си, а главите в подглавниците, които посрещат телата и главите им и омекотяват сблъсъка с тях. Така ги предпазват от генерираните първи ударни инерционни сили. Поради еластичността на облегалките и подгравниците и еластичността на окачването на колелата на автомобила, телата на водача и пътника на задната седалка са отблъснати и политат напред от така наречения камшичен удар. При закопчан колан, той ще задържи телата да не излитат напред, като спира движението им напред и ги предпазва да не се ударят в интериора на автомобила пред тях. Ако пътникът на задната седалка, най-вероятно задна лява, не е закопчал колана си и не се е държал, в случая със здравата си ръка може да изпадне от седалката и да се удари.

В съдебно заседание експертът допълва, че предпазният колан би задържал пътника и не би се получило падане между седалките.

От приетата по делото Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. К. се отчита, че на 20.08.2023 г. във ВМА – София е извършена първоначална диагностична рентгенография на левия раменен пояс на ищеца, при която се установява наличие на трифрагментна фрактура в средната трета на лявата ключица. На 25.08.2023 г. е проведена контролна рентгенография, при която се установява увеличена дислокация между двата основни фрагмента (медиален и латерален) спрямо предходното изследване — резултат от действието на различни мускулни групи, залавящи се за фрагментите. Постоперативната рентгенография от 29.08.2023 г. показва възстановена анатомия на лявата ключица и наличие на остеосинтезни 4 средства (преконтурирана заключваща плака за ключица и два свободни интерфрагментарни винта). Следващите рентгенографии, извършени на 20.10.2023 г. и 13.11.2023 г., установяват разпад на фиксацията и липса на зарастване на счупването. Констатира се отлагане на нова костна маса по краищата на двата основни фрагмента — процес, който обаче се е оказал недостатъчен за адекватно прикостяване, довел до развитие на хипертрофична псевдартроза (несрастване) на костта. С оглед морфологичните характеристики, фрактурата може да бъде определена като прясна, закрита, трифрагментна, късо коса, с наличие на трети (“butterfly”) фрагмент и дислокация във всички пространствени равнини, със скъсяване на костта с повече от 2 см. Така вещото лице формира извод, че в резултат на пътнотранспортния инцидент от 29.08.2023 г. е настъпил разпад на извършената остеосинтеза по повод фрактура на лявата ключица на лицето А.

А. А., датираща от 20.08.2023 г. Този процес е довел до вторична дислокация на счупването в позицията, в която костта е била преди осъществяване на хирургичната интервенция. В медицинско-биологичен аспект, настъпилото състояние отговаря на квалифициращия критерий “Трайно затруднение в движенията на левия горен крайник” за период, по-голям от 30 дни от момента на получаване на травмата, съгласно чл. 129, ал. 2 от НК. Съобразявайки се с хронологичното развитие на процесите, вещото лице заключава, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на 29.08.2023 г. при ищеца А. А. А. е настъпил дебриколаж (разпад) на извършената предходния ден (28.08.2023 г.) кръвна репозиция и вътрешна фиксация на фрактурата на лявата ключица.

Тъй като инцидентът е станал непосредствено след оперативната интервенция, не е било възможно да се осъществи костно срастване, а получената травма следва да се разглежда като прясна фрактура, усложнена с наличие на остеосинтезни елементи. Според експерта болките и страданията на ищеца са били най-силно изразени след настъпването на дебриколажа на фиксацията на лявата ключица. В конкретния случай тези болки са персистирали почти непрекъснато до извършването на следващите две оперативни интервенции – екстракция на имплантите и реостеосинтеза. Едва след повторното синтезиране на костта, извършено на 23.01.2024 г. във ВМА – София, болките са започнали да намаляват по сила и интензитет, поради започналите оздравителни процеси в организма. От приетата съдебномедицинска експертиза е видно, че обичайният период за пълно 5 костно срастване след оперативно лечение на фрактури на ключица е значително по-кратък в сравнение с неоперативния подход – средно 16,4 седмици при оперативно лечение спрямо 28,4 седмици при консервативно лечение. В конкретния случай обаче се установява, че вследствие на вторичната дислокация на фрактурата на лявата ключица, настъпила в резултат на процесното ПТП от 29.08.2023 г., обичайният срок за възстановяване на ищеца е бил удължен с пет месеца. През този период пострадалият е пребивавал с разглобена остеосинтезна конструкция и разместване на фрагментите, което е възпрепятствало нормалното зарастване на костта поради наличие на микродвижения в зоната на счупването, надвишаващи допустимите граници. В резултат на това е настъпило развитието на хипертрофична псевдоартроза (несрастване) на костта.

При настъпване на процесното ПТП на 29.08.2023 г. ищецът е пътувал на задната седалка в легнало положение. В резултат на внезапен удар в задната част на спрелия автомобил тялото на пострадалия се е изместило напред, като е последвал директен удар между лявото рамо и гърба на шофьорската седалка. Именно този контакт е причинил разпад на извършената предходния ден остеосинтеза на лявата ключица и вторично разместване на фрактурата, като конструкцията не е издържала на интензитета на пренесената кинетична енергия.