Решение № 126 от 25.03.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. С., 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20245500900534 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.430 от ТЗ.

В исковата молба ищецът „О.“ АД посочва, че на 14.07.2022г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по вписвания е вписана промяна на наименованието на Р.** ЕАД на К.** ЕАД.

Посочва, че на 10.04.2023г. в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Агенцията по вписвания е вписана промяна чрез вливане на К.** (**) ЕАД в О. АД.

Сочи, че с Договор за потребителски кредит № 1904172530265930 от 24.04.2019 г. Р. (**) ЕАД е предоставило на Р.С.Ш., ЕГН ********** кредитополучател и длъжник и И. И. М., ЕГН ********** - съдлъжник, банков кредит в размер на 41800 лева /четиридесет и една хиляди и осемстотин лева/, като кредитът е изцяло усвоен, а крайният срок на издължаване, съгласно чл. 5.1. е 10.05.2029г.

Посочва, че съгласно договора, кредитополучателят и съдлъжникът се задължили да го издължават в срокове и условия, подробно описани в разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от договора за кредит. В чл.8, чл. 9, чл. 10 от 1 договора за кредит са посочени и случаите, при които банката има право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжника, да обяви задълженията му, произтичащи от настоящия договор, за предсрочно изискуеми и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг.

Твърди, че по кредита има неплатени общо 8 (осем) месечни погасителни вноски с общ размер от 2 728.60 лева (две хиляди седемстотин двадесет и осем лева и шестдесет стотинки).

Посочва, че поради неплащането им и неиздължаването им в срок, с падеж, както следва: 10.11.2022г.; 10.12.2022г.; 10.01.2023г.; 10.02.2023г.;

10.03.2023г.; 10.04.2023г.; 10.05.2023г.; 10.06.2023г. и на основание чл. 8.1. и чл. 9.2. от Договор за потребителски кредит №1904172530265930 от 24.04.2019г., кредитополучателят /съдлъжникът просрочил плащане на която и да е вноска по договора за повече от 31 (тридесет и един) дни, от дължимото плащане, поради което кредитът, ползван от Р.С.Ш. и И. И. М. е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на 29.06.2023г.

Посочва, че в съответствие с т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Банката е уведомила кредитополучателя Р.С.Ш. за предсрочната изискуемост с уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение ИЗХ-001-21479/04.05.2023г., получено лично на 29.06.2024г. и от съдлъжника И. И. М. с Уведомително писмо - покана за доброволно изпълнение ИЗХ- 00 1-21480/04.05.2023г., получено на 29.06.2023г., видно от приложените уведомително писмо и разписка. Предсрочната изискуемост е произвела действие и кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 29.06.2023г., с получаване на поканата за доброволно изпълнение от задължените лица.

Излага, че на 25.08.2023г. е подадено заявление по 417 от ГПК в Районен съд К., с което е поискано издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците Р.С.Ш., с ЕГН ********** кредитополучател и И. И. М., ЕГН ********** - съдлъжник. По подаденото заявление P C К. издал Заповед за незабавно изпълнение № 1129 от 29.08.2023г., Разпореждане № 4113 от 02.11.2023г. и Изпълнителен лист № 1384 от 04.12.2023г. по ч. гр. д. № 1983/2023г. срещу ответника, като го осъдил да заплати на банката следните суми:

29 266.75 лева - представляваща главница по Договор за потребителски 2 кредит № 1904172530265930 от 24.04.2019 г.;

802.91 лева - редовна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2022г. до 28.06.2023г. вкл;

124.21 лева - обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 10.12.2022г. до 28.06.2023г. вкл.;

561.28 лева -обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 29.06.2023г. до 24.08.2023г. вкл.; законна лихва върху просрочената главница от 25.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението;

616.78 лева - разноски за платена държавна такса;

150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Посочва, че след получаването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е образувано срещу горепосочените длъжници, изпълнително дело № 20248700400239 по описа на ЧСИ И.С., peг. № 8740 с район на действие - ОС С..

Сочи, че препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е връчена от ЧСИ И.С. на длъжника И. И. М., при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е основание за даване на посочените в чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК указания до заявителя. Със съобщение от 27.08.2024г. на Районен съд - К., получено в Банката съответно на 10.09.2024г., ищецът е уведомен, че Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.

1983/2023г. е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като е указано на ищеца, че в едномесечен срок трябва да предяви иск относно установяване на вземането си от длъжника, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение. Сочи се, че препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е връчена от ЧСИ И.С. на длъжника Р.С.Ш., при условията на чл. 46 от ГПК на 22.05.2024г. /прилагат се доказателства за връчването и - ПДИ с Изх. № 10181/08.05.2024г./ и издадената Заповед за изпълнение е влязла в сила по отношение на длъжника Р.С.Ш..

Предвид гореизложеното, моли съда да признае за установено, че И. И.

М., с ЕГН ********** - кредитополучател, на основание Договор за потребителски кредит № 1904172530265930 от 24.04.2019 г. дължи на „О.” следните суми:

3

29 266.75 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 1904172530265930 от 24.04.2019 г.;

802.91 лева - редовна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2022г. до 28.06.2023г. вкл;

124.21 лева - обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от 10.12.2022г. до 28.06.2023г. вкл.;

561.28 лева -обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 29.06.2023г. до 24.08.2023г. вкл.; законна лихва върху просрочената главница, считано от 25.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 1129 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК от 29.08.2023г., постановена по ч.гр. д. №1983/2023г. на Районен съд К..

Моли да бъдат присъдени разноските по настоящото дело - 703.89 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Предвид приетата задължителна съдебна практика, застъпена в т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., моли съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. И. М., чрез особения представител, с който счита исковете за недопустими.

Посочва, че в договора за банков потребителски кредит №1904172530265930 /24.04.2019г. / като кредитополучател е визиран Р.С.Ш., а ответникът И. И. М. е сочен за съдлъжник.

В молбата се излага, че кредиторът ще има възможност да изисква от длъжниците си цялото вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници. / чл. 122 ЗЗД / Съгласно Решение №24/03.04.2013г. по гр. д. № 998 / 2011г. на 1 ТО на ВКС е изразено становище, че съгл. чл.121 ЗЗД, солидарност между двамата длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Посочено е, че такава може да възникне, когато длъжниците са съдлъжници, а също и при договор за поръчителство. Солидарната отговорност възниква и при договор за поръчителство - чл. 141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговаря пред 4 кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост. Сочи съдържанието на чл. 1 от цитирания договор.

Твърди, че съгласно договора, кредитополучател е само Р.С.Ш., но не и ответника, но той отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението, т. е. за връщане на паричната сума, без да е кредитополучател, което го определя като поръчител по договора. Счита, че в случая намира приложение уредбата за поръчителството, респ. чл.147, ал.1 от ЗЗД, според която поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в рамките на шест месеца. Според цитираната разпоредба, отговорността на поръчителя съществува в срок от шест месеца от падежа на главното задължение. Срокът е краен и преклузивен и отпада, ако кредиторът не е предявил иск срещу главния длъжник. /Тълкувателно решение № 4/2013г./ 18.06.2014г. по тълк. дело №4 / 201Зг. на ОСГТК на ВКС /. В този случай липсват доказателства за предявяване на иск /подаване на заявление по чл. 417 от ГПК от ищеца като кредитор против ответника като поръчител /солидарен длъжник/ в шестмесечния срок от настъпване изискуемостта на цялото задължение, т. е. искът е предявен след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок. В тази насока посочва, че ответникът има качеството на поръчител и искът спрямо него е недопустим с оглед настъпилата преклузия.

Излага, че алтернативно, ако се приеме, че искът е допустим, то моли да се приеме, че същият е неоснователен.

По основателността на иска, счита същия за неоснователен.

Оспорва изцяло иска и моли да бъде отхвърлен.

Излага становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават.

Посочва, че ответникът е сключил на 24.04.2019г. договор за банков потребителски кредит № 1904172530265930 в размер на 41 800.00 лв., с краен срок на погасяване - 10.05.2029г.

Оспорва изцяло предявения иск и изразява становище по установителния иск по чл.422 ГПК за признаване по отношение на ответника, че дължи на банката - кредитор следните суми:

-29 266.75 лв., представляваща главница по договор за банков 5 потребителски кредит № 1904172530265930;

-802.91 лв. - редовна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2022г. до 28.06.2023г.

-124.21 лв. - обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за период от 10.12. 2022г.-до 28.06.2023г.

-561.28 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочна изискуема главница за периода от 29.06.2023г - до 24.08.2023г.

-законна лихва върху просрочената главница от 25.08.2023г. до окончателното заплащане на задължението.

Счита, че визираните суми не са дължими от ответника в настоящото производство. Излага, че сключеният договор за потребителски кредит №1904172530265930 е нищожен на основание чл. 11 , ал. 1 ,т. 10 във вр. с чл.

22 от ЗПК.

Посочва, че договорът е недействителен, поради нарушение на императивните изисквания на ЗПК, именно- чл. 19, ал. 1 от ЗПК, поради неточно изчисляване на ГПР и липса на яснота какви точно компоненти са включени в него и как е формиран, неточно изчислен и ГЛП, което също рефлектира върху ГПР, поради което договорът е недействителен поради противоречие с чл. 11. ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Според особения представител на ответника, липсва яснота за периодите и процедурите за промяна на лихвения процент по кредита нарушение на чл. 11. ал.1 г.9 и 9а ЗПК. Посоченият лихвен процент на ден, както и годишен лихвен процент не е ясно какво точно съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР, който е в размерна 5.75% , фиксиран в чл. 4.4.1 от договора. Отделно от това били предвидени допълнителни услуги. По този начин ответникът е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 , ал. I , т. 10 ЗПК следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ответникът следва да направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава 6 задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11. ал. 1 . т. 10 ЗПК.