Определение № 401 от 20.03.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 401 гр. Варна, 20.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900494 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Л. Ангелов срещу ЗАД „Алианц България“ АД, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 40,20 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на 13.06.2023 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Шипка“ и ул. „Петър Парчевич“, с участието на л. а. с рег. № ** **** ** и ищеца, в качеството му на пешеходец, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от уведомяване на ответника за извънсъдебната претенция (29.06.2023г.) до окончателното заплащане на сумите.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представените от него писмени доказателства, за задължаване на основание чл. 190 от ГПК ответната страна да представи заверен препис от застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №BG/01/122003570414, с период на покритие от 09.12.2022 г. до 08.12.2023 г., както и заведената по полицата щета, за назначаване на САТЕ, комплексна СМЕ, СПЕ, за събиране на гласни доказателства, за изискване на досъдебно производство № 222/2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна и прок. пр. № 7827/2023 г. по описа на РП-Варна и за служебна справка в НСИ.

С определение № 1750/20.12.2023 г. съдът се е произнесъл по молбата на ищеца за освобождаването му от държавна такса и разноски в производството, като е уважил същата и е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с доказателствата, приложени към нея, да се изпратят на ответника, на основание чл. 367 от ГПК.

В срока по чл. 367 от ГПК, ответникът ЗАД „Алианц“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост на исковата молба, но счита същата за неоснователна. Обективира искане по 1 доказателствата – представя писмени такива, както и искане за издаване на съдебни удостоверения по чл. 186 от ГПК, за допускане до разпит на свидетели и за допускане на въпроси към СМЕ. Прави искане за привличане на трето лице – помагач по делото.

В срока по чл. 372 от ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която поддържа изложеното в първоначалната и изразява становище по направените с отговора на исковата молба оспорвания.

В срока по чл. 373 от ГПК ответното дружество депозира допълнителен отговор на исковата молба, с който поддържа направените оспорвания, възражения и доказателствени искания и изразява становище по представените с допълнителната искова молба доказателства.

По допустимостта на претенциите:

Изложените в исковата молба твърдения обуславят извод за редовна искова молба, обективираща осъдителни искове, предявени от и срещу правосубектни страни с предмет права по застрахователно правоотношение.

Сезиран е родово и местно компетентен съд в хипотезата на чл. 115 ГПК.

Заедно с исковата молба е представена отправена до застрахователя извънсъдебна претенция с дата 27.06.2023 г., за датата на връчване на която обаче липсват доказателства. Предвид представеното уведомление от застрахователя от 03.07.2023 г. за изискване на допълнителни документи, следва извода, че претенцията е била депозирана преди тази дата и 3месечният срок за произнасяне по нея е изтекъл в хода на настоящото производство, с оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на чл.

380 от КЗ.

С оглед на гореизложеното, съдът намира предявените искове за допустими.

По предварителните въпроси:

С отговора на исковата молба ответното дружество е направило искане за привличане на работодателя на ищеца – „ЗМБГ“ АД, ЕИК 200706452, със седалище в гр. София, като трето лице – помагач на страната на ответника.

Допустимостта на привличането на ТЛП е обусловена от наличието на правен интерес от участието на това трето лице в чуждия исков процес /изрично чл.219, ал.1 ГПК Такъв би бил налице когато решението по него би оказало въздействие върху правното положение на ТЛ като същият би бил обвързан от силата на пресъдено нещо или неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна би могло да послужи като повод тя да предяви обратен иск срещу ТЛ или когато е налице опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на ТЛ при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Или, привличането като средство за защита и право на привличащата страна, има за цел да улесни защитата на привличащата страна срещу противната страна, но преди всичко цели при неблагоприятен за нея изход да подчини привлеченото лице на силата на мотивите /чл.223, ал.2 2

ГПК/, за да обезпечи своето правно положение в следващия процес воден между нея и привлеченото лице.

В конкрения случай, съдът като съобрази, че отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ и тази на работодателя по чл. 200 от КТ произтичат от различни правопораждащи фактически състави, като отговорността на работодателя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна, а обезщетение се дължи, независимо от причината за злополуката и липсва общност в задълженията към увредените, то така направеното искане от ответното дружество следва да се остави без уважение.

Предявените искове са с предмет право по застрахователно правоотношение, с оглед на което спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК – „Търговски спорове“.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира представените с исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства, както и представените такива от ответното дружество с отговора на исковата молба, са допустими и относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране.

СЪДЪТ намира, че доколкото с отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на процесното МПС, искането на ищеца за задължаване на ответника да я представи по реда на чл. 190 от ГПК следва да се остави без уважение, като ненужно.

СЪДЪТ намира, че искането на ищеца за задължаване на ответното дружество да представи по реда на чл. 190 от ГПК преписката по заведената при него щета във връзка с предявената извънсъдебна претенция, следва да се уважи, предвид че това обстоятелство е спорно между страните.

СЪДЪТ намира, че искането на страните за присъединяване на пр. пр № 7827/2023 год. по описа на РП-Варна следва да се уважи, като наред с нея следва да се присъедини и ДП № 222/2023 г. по описа на ОДМВР – Варна след приключване на разследването на престъпните обстоятелства, удостоверени в протокол за ПТП с пострадало лице.

СЪДЪТ намира, че искането, направено от двете страни за издаване в тяхна полза на съдебно удостоверение за снабдяване с материалите по ДП № 222/2023 г. по описа на ОДМВР – Варна и пр. пр. № 7827/2023 г. по описа на ВОП следва да се остави без уважение, предвид служебното изискване на същите.

СЪДЪТ намира, че направеното от ищеца искане за провеждане на САТЕ следва да се уважи, предвид значението на поставените въпроси за изхода на делото.

СЪДЪТ намира, че следва да се допусне провеждане на СМЕ с поставени от двете страни задачи за установяване значими за изхода на спора обстоятелства, но въпросите следва да бъдат преформулирани от съда с оглед 3 тяхната яснота.

СЪДЪТ намира за допустимо и относимо към спора провеждането на съдебно-психиатрична експертиза.

СЪДЪТ намира, че искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели за установяване на претърпените болки и страдания следва да бъде уважено.

СЪДЪТ преценя, че следва да бъде уважено и искането на застрахователя за разпит на свидетел – водачът на процесния автомобил, за изясняването на факти и обстоятелства, свързани с произшествието, който свидетел, поради направено искане от страната, следва да се допусне при режим на призоваване.

СЪДЪТ намира, че искането на ответника за издаване в полза на ответното дружество на съдебно удостоверение по чл. 186 от ГПК за снабдяване с документи от Териториалното поделение на НОИ – Варна, като неотносимо, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от И. Л. И., ЕГН

**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. „П.“ № ***, срещу ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 и 52 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 40,20 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, вследствие настъпило ПТП на 13.06.2023 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Шипка“ и ул. „Петър Парчевич“, с участието на л. а. с рег. № ** **** **, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от уведомяване на ответника за извънсъдебната претенция (29.06.2023г.) до окончателното заплащане, както и сторените разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Сребърна“ № 16 на работодателя на ищеца – „ЗМБГ“ АД, ЕИК 200706452, със седалище в гр. София, като трето лице – помагач на страната на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, с която се оставя без уважение искането за привличане на трето лице – помагач, подлежи на обжалване с частна жалба през ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок 4 от връчването му на страната.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

В исковата молба се твърди, че на 13.06.2023 г. около 09:25 ч. в гр.

Варна, на кръстовището между ул. „Шипка“ и ул. „Петър Парчевич“, лек автомобил с рег. № ** **** **, управляван от П. Ст. Д., в нарушение на правилата за движение, ударил ищеца, пресичащ в това време пешеходна пътека, като му е причинил средна телесна повреда – дифузна травма на главния мозък, счупване на свода на черепа и фрактура на дясна раменна кост, за което бил приет за лечение в МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна за периода от 13.06.2023 г. до 19.06.2023 г., след което бил изписан за домашно амбулаторно лечение за 30 дни. На място бил съставен протокол за ПТП с пострадало лице, а по случая било образувано досъдебно производство № 222/2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна и пр. пр. № 7827/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Варна. Сочи, че инцидентът е довел до силни негативни психически последици за ищеца, за когото се наложило да се грижат неговите близки, а освен това и към настоящия момент изпитвал силни болки и страдания. Ищецът твърди, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, към което ищецът е отправил писмена претенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, което му е отказано. С оглед на това претендира осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на неправомерното поведение на застрахования водач.

Предявените искова са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 с чл. 52 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД.

В срока по чл. 367 от ГПК , ответникът ЗАД „Алианц България“ АД депозира отговор, в който не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва иска за неимуществени вреди по основание и размер, като счита, че не са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Оспорва се виновно извършено противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на застрахования и настъпилия вредоносен резултат. Оспорва вида и характера на описаните телесни увреждания и причинно-следствената връзка с извършеното ПТП, както и наличието на дълбоко емоционално разстройство и силен психологически стрес. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на вредоносния резултат, изразяващо се в несъобразяване на поведението на пострадалия с пътното платно. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер, като счита, че претендираното обезщетение е прекомерно с оглед принципа на справедливост и практиката на съдилищата. В условията на евентуалност се посочва, че дори и да се 5 приеме, че справедливото обезщетяване възлиза на исканата сума от ищеца, то тази сума следва да бъде редуцирана с приноса на пострадалото лице към настъпването на вредоносния резултат. Излагат се самостоятелни основания за неоснователност на иска за законна лихва, като се посочва и, че поради неизяснеността на основанието на претенцията, то ответникът не е изпаднал в забава. В условията на евентуалност се оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за забава с твърдението, че са били изискани допълнителни документи, както и влязъл в законна сила акт установяващ вината на застрахования в ответното дружество водач.