Определение № 1479 от 02.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1479 гр. Пловдив, 30.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20215300502820 по описа за 2021 година Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Г. П. ГР. от гр.Пловдив, чрез адв.Д.Б., АК-Пловдив против Определение № 8624/ 22.10.2021г. постановено по гр.д.№ 16118/ 21г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с., с което е върната исковата молба вх.№ 59699/ 14.10.2021г. на жалбоподателя и прекратено производството по делото. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на следващите се процесуални действия.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустим подлежи на разглеждане по същество.

Ищецът Г. П. ГР. от гр.Пловдив, чрез адв.Д.Б., АК-Пловдив е предявил против ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД- гр.София, представлявано от управителя Р.М. и Т.В. отрицателен установителен иск за признаване в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендирани извънсъдебно от ответника през 2021г. суми в качеството на цесионер по цесионен договор, сключен с „Хеброс банк“ АД, последният кредитор на ищеца по договор за потребителски кредит от 08.02.2005г, като погасени по 1 давност. Районният съд е приел, че доколкото интересът от предявяване на отрицателен установителен иск е винаги конкретен, а не абстрактен, длъжникът не може да обоснове интерес от предявяването на подобен иск от хипотетичната възможност за кредитора на инициира действия по събиране на вземането, когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска, поради което е обосновал правния извод, че правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск липсва. Извършено е позоваване на Решение № 83/ 23.05.2018г. на ВКС по гр.д.№ 3448/ 2017г , ІІІ ГО, ГК.

Въззивният съд не споделя приетия от районния съд правен извод за липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. С исковата молба са посочени от ищеца предприети от ответника в качеството на цесионер по цесионен договор, сключен с „Хеброс банк“ АД, последният кредитор на ищеца по договор за потребителски кредит от 08.02.2005г, извънсъдебни фактически действия през 2021г., чрез които ищецът е бил поканен да заплати сумата по кредита в общ размер 1255 лева , като не получил разяснения относно начина на формиране на посочената сума. Основателни се намират доводите на частния жалбоподател , основани на т.2 от ТР №8/ 2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№8/ 2012г. относно преценката за допустимостта на установителния иск, зависещ не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състояние на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване. Настоящия въззивен състав в тази насока е мотивирал аналогично становище във връзка с допустимостта на предявяването на отрицателен установителен иск по повод недължимост вземания по договори за потребителски кредит, формирайки схващането, че към момента на подаване на исковата молба не е осуетена възможността за предявяване на претенции с цел събиране на вземанията по процесния ДПК, доколкото и да би изразено изявление за липса на намерения в тази насока за в бъдеще, предварителен отказ от права би бил недействителен. Напротив в настоящия случай е налице наведено фактическо обстоятелство за извънсъдебно претендиране на вземания по сключения през 2005г. ДПК, като ОИМ не е постъпил по делото. Основателно се намира и 2 възражението на частния жалбоподател, че след постановеното решение на ВКС, на което е извършено позоваване, е налице последваща съдебна практика, приемаща наличието на правен интерес от предявяване на ОУИ – Определение № 338/ 18.07.2021г. постановено по гр.д.№ 209/ 2018г. по описа на ВКС – ІV ГО, ГК, с което е обосновано становището, че „новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на присъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда / процесуална или извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на иска“. В този смисъл се споделя и приетото в постановеното Определение от 23.01.2020г. по в.ч.гр.д.№ 2907/ 2019г. по описа на ПОС – VІ гр.с.

По така изложените съображения въззивният съд намира частната жалба за основателна, обжалваното определение подлежи на отмяна, като делото ще се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 8624/ 22.10.2021г. постановено по гр.д.№ 16118/ 21г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ гр.с., с което е върната исковата молба вх.№ 59699/ 14.10.2021г. на Г. П. ГР. от гр.Пловдив, чрез адв.Д.Б., АКПловдив и прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3