Решение № 143 от 23.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Кюстендил, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. К.а

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500623 по описа за 2024 година

В. Г. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., ул. „**********“ № **, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. А. И., обжалва решение № 973 от 16.10.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2585/2023 г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е осъдил В. Г. С. да плати на Л. К. М. сума в размер на 1 000, 00 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие злоупотреба с право чрез депозиране на жалба с вх.

№812102-824 от 16.06.2022 г. до Началника на Гранично полицейско управление - Г. от В. Г.

С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията; респ. В. Г. С. е осъдена да плати на Л. К. М. сума в размер на 897, 84 лв. - разноски в производството пред Районен съд – Кюстендил.

Въззивницата обжалва първоинстанционното съдебно решение в цялост, релевирайки доводи за неговата неправилност, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище за недопустимост на постановения първоинстанционен съдебен акт, доколкото е налице съществено разминаване между петитума на исковата молба, с която се претендира обезщетение за претърпени вреди от „набедяване в извършване на престъпление“, и диспозитива на 1 решението, с което е присъдено обезщетение за вреди от непозволено увреждане „вследствие злоупотреба с право чрез депозиране на жалба до началника на ГПУ“. Възразява срещу доводите на решаващия състав относно умишлено увреждане на правата на ищеца, като счита, че съдът не е обсъдил доводите, наведени от ответницата с отговора на исковата молба, в хода на съдебните прения и писмената защита.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен. Претендират се съдебно-деловодните разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Л.

К. М. чрез процесуалния си представител адв. Т. П. от АК - Кюстендил, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания по подробно изложени съображения.Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на атакуваното решение. Претендират се разноски.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

При констатираната допустимост на жалбата съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Относно релевирания довод за недопустимост на атакувания съдебен акт настоящият съдебен състав приема следното:

Видно от твърденията в исковата молба , ищецът (въззиваем в настоящото производство) твърди, че ответницата постоянно депозира жалби и сигнали срещу него в ГПУ-Г. при ****, където той работи като ************ в 01 група „*************************“, както и до председателя на УС на **** „****“, където същият членува. По подадената от ответницата жалба до председателя на УС на **** „****“, препратена по компетентност на Районна прокуратура – Кюстендил, била образувана преписка № 2378/2023 г. на 14.07.2023 г. и предварително производство, по което ищецът и свидетелите по случая се наложило многократно да дават обяснения. С постановление от 03.11.2023 г. било отказано образуването на наказателно производство срещу ищеца.

Посочва се, че ответницата твърдяла, че на 04.06.2022 г. в присъствието на Т. И. и В.

К. в с. Ц. ищецът отправил към нея заплаха, че ще я убие и я обиждал. От ответницата бил подаден сигнал на тел. 112 като дала същите обяснения на пристигналите в отговор на сигнала служители на гранична полиция. Ответницата подала сигнал срещу действията на ищеца от 04.06.2022 г. до началника на ГПУ-*******, въз основа на който била разпоредена проверка за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на ищеца Л. М., след извършване на която сигналът бил счетен за неоснователен.

В исковата молба се поддържа твърдение, че в резултат на упражнения от 2 ответницата психологически тормоз ищецът изпитал дискомфорт, понижено самочувствие, ограничил контактите си с приятели и се затворил вътре в семейството си. Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което да осъди В. Г. С. да заплати на Л. К. М. сумата от 1 000, 00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от набедяване в извършване на престъпление на 04.06.2022 г. в с. Ц., Общ. Н., изразяващо се в закана за убийство по отношение на нея, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

В писмения си отговор въззивницата оспорва изцяло предявения иск , сочи, че не става ясно за какво се търси обезщетение, като освен това оспорва изложената фактическа обстановка и твърди, че подаденият сигнал е бил с цел защита, а не причиняване на вреди на ищеца.

Приложена е преписката, образувана в Районна прокуратура – Кюстендил, от която е установено, че същата е образувана по препратен от председателя на УС на Сдружение-*** „****“ сигнал от въззивницата, в който сигнал се описват действия, станали на 04.06.2022г.в с.Ц., при което въззиваемият, който празнувал като част от ловна дружинка „****“ в близост до къщата й, я обиждал с нецензурни епитети, като й казал, че ще я убие, и въпреки обясненията й, че всъщност е помолила дете, което е хвърляло пиратки, да не хвърля пиратките в къщата й, М. е продължил заплашително да приближава вратата на двора й, но тя била заключена и той не е могъл да изпълни заканата си да я „бие“. Детето също започнало да изрича клетви спрямо нея „да умре“ и пр., при което С. се обадила на тел.112 и пристигнали гранични полицаи, а тя ги помолила да останат малко, защото я било страх, че кагота си тръгнат, М. ще я нападне физически.В този сигнал се сочело още, че същият текст С. написала в молба вх.№81-21-02/824/16-06-2022г. до ръководството на Гранична полиция К., но й било отговорено, че е направена проверка и е установено, че няма неправомерни действия от страна на служителя. Сочи още, че написаното е адресирано и до Председателя на УС на ***“****“ ( „Сдружението“), тъй като знаела, че той няма да остави нещата така.

В рамките на извършената от КнРП проверка е изискана и адресираната до Началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) -с.Г., обл.К. жалба, от която е видно, че искането на С. във връзка с изнесения случай, е „М. да бъде наказан дисциплинарно“, тъй като уронвал авторитета на институцията, а жалбоподателката се страхува за живота си от него и при извършените проверки е изразено становище за неоснователност на жалбата на С. по повод изнесените от нея данни за „нарушение на служебната дисциплина от м.инспектор Л. К. М.“, за „нарушение на етичните правила за поведение“.

С постановление от 03.11.2023г.на КнРП е отказано да бъде образувано досъдебно производство и е прекратена преписката, като наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице данни от категорията на достатъчните, че по отношение на В. С. да е била отправена каквато и да било закана, вкл. и такава с убийство, която да е била годна да предизвика у нея основателен страх за осъществяването й. Изрично е посочено и, че самата жалбоподателка не е твърдяла, че отправените й заплахи са имали такова въздействие върху нея, а дори и да се приеме, че е била отправена закана, „същата очевидно не е създала 3 внушения за реалистичност , категоричност и осъществимост на такова посегателство“.

В първоинстанционното производство по гр.дело №2585/2023г.на РС – Кюстендил са събрани и гласни доказателства за търпян от ищеца по иска психически дискомфорт , в каквато насока е била изготвена и съдебно-психиатрична експертиза.

Предвид изложеното, въззивният съд приема от правна страна следното:

В конкретния случай съдът намира да посочи, че съгласно диспозитивното начало на гражданския процес, ищецът е този, който решава какъв иск да предяви и съдът е обвързан от изложеното в исковата молба, като в исковата молба, по която се е развило производството пред КнРС, заявеният петитум е за обезщетение от претърпени вреди от деликт- вследствие неправомерно деяние, осъществено от ответницата по иска, посочено като набедяване в извършване на престъпление – закана с убийство.

Ето защо, настоящият състав на възззивния съд счита, че е налице хипотезата на чл.270,ал.3,предл.последно от ГПК- за разглеждане на непредявен иск, т. е в нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, респ. определил е предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава. Както е посочено в Решение № 226 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2010 г., III г. о., ГК, позоваването е чрез искане, формулирано в исковата молба и съдът следи то да е съответно на обстоятелствата, на които се основава, но нито правомощието на въззивния съд да даде на свой ред квалификация на иска, нито задължението му да следи за допустимост на решенията, обжалвани пред него, обуславят възможността служебно да бъдат извеждани искания, каквито ищецът не е заявил .

След като ясно е формулиран петитум за претърпени вреди от набедяване, като са изложени обстоятелства относно извършена проверка от Районна прокуратура – Кюстендил, останалите обстоятелства относно сезиране и на дисциплинарноказващ орган, (видно е , че се сочи и използване на тел.112), съдът обсъжда в рамките на повдигнатия спор, а не за да отговори с диспозитив на тези твърдения, считайки ги за иск.

Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, районният съд се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, както и когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.Съгласно цитирания чл.270,ал.3,предл.последно от ГПК - ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Тази хипотеза следва да се разграничава от случаите, при които първата инстанция е разгледала предявения иск, но е дала неправилна квалификация на спорното право. В тези случаи е налице нарушение на материалния закон от страна на първата инстанция, което води до неправилност на постановеното решение, но не и до неговата недопустимост.

В случая, първоинстанционният съд не е разгледал иска за обезщетение поради понесени от ищеца вреди от консумиране от страна на ответницата състава на престъпното деяние - набедяване във визираната изпълнителна форма /приписване на престъпление/, 4 където е необходимо деецът да съобщи пред надлежен орган на власт за извършено от другиго конкретно престъпление, знаейки че е невинен.

Ето защо, атакуваното решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по исканията за разноските, които страните са направили, съобразно изхода на делото.

Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 973 от 16.10.2024 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.дело № 2585/2023 г. по описа на същия съд, и ВРЪЩА делото на РСКюстендил за ново разглеждане от друг състав.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5