Решение № 174 от 20.05.2019, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 174 гр. Перник, 20.05.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ КОВАЧКА

2. мл.с.

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Катя Станоева, като разгледа докладваното от мл. съдия К. Костадинова в.гр.д. № 182 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение

№ 1593/11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2483/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователни и недоказани предявените от „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: ********* против Д.И.А., с ЕГН: **********, искове с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 2610.14 лева, представляващи стойността на доставена и ползвана, но незаплатена електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в ***, от които 2438.11 лева – главница за периода от 24.06.2016 г. до 20.02.2017 г. вкл. и 172.03 лева – законна лихва за периода от 30.08.2016 г. до 06.10.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх.

№ 3487/04.02.2019 г. от „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез процесуалния му представител – адв. Р.Д., в която същото се обжалва изцяло. Навеждат се доводи, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства и изготвената съдебно техническа експертиза безспорно се установявало, че на името на ответницата била открита партида, по която се извършвало отчитането на електроенергия, като поставеният електромер бил редовен. Установявала се и редовността на водените от дружеството жалбоподател счетоводни документи. В тази връзка се оспорва изводът на районния съд, че не било доказано реалното потребление на електроенергия за процесния период. На следващо място се уточнява, че при отчитането на същото в рамките на този период действително била допусната грешка, но същата била отстранена видно от представеното по делото кредитно известие № *** към фактура № *********/28.02.2017 г., поради което от ответницата не се претендирали суми над реално дължимите.

Оспорва се и изводът на районния съд, че предвид размера на жилището на ответницата, последната обективно не би могла да изразходва начисленото й от дружеството жалбоподател количество електроенергия.

На последно място се твърди, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е взел предвид всички събрани по делото доказателства. В тази връзка се излагат подробни доводи, че от същите се установявала основателността на предявените искове. По така изложените съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер. Претендират се разноски и пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д.И.А. не е подала отговор на жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция дружеството жалбоподател редовно призовано, не се явява и не изпраща представител. От същото са постъпили две молби с идентично съдържание, с които се иска делото да бъде разгледано в отсъствие на страната. По същество се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като се иска същото да бъде отменено, а предявените искове – уважени.

Претендират се разноски като се представя списък по чл. 80 от ГПК.

За въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание пред въззивния съд се явява особеният й представител – адв. В.Б.. Последната оспорва въззивната жалба, не прави доказателствени искания. По същество иска жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.

Перник от 17.04.2018 г. (п.к. 16.04.2018 г.), подадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД. Със същата са предявени установителни искове съгласно чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че Д.И.А. дължи на дружеството сумата от общо 2610.14 лева, представляващи стойността на ползвана, но незаплатена електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в ***, от която сума 2438.11 лева представляват главница за периода от 24.06.2016 г. до 20.02.2017 г. вкл., а 172.03 лева представляват лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2016 г. до 06.10.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.10.2017 г.) до окончателното плащане.

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена електро енергия за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 5854 от 18.10.2017 г. по ч.гр.д. № 6989/2017 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в нормативно установения срок кредиторът е предявил посочените установителни искове като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В исковата молба се твърди, че съгласно действащите към процесния период общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия от „ЧЕЗ

Електро България“ АД между ищеца и ответницата е налице облигационна връзка относно продажбата на електрическа енергия. Посочва се, че доколкото ответната страна не е изразила несъгласието си с тези общи условия по нормативно установения за това ред, тя е обвързана от тях и следва да се счита за клиент (потребител) на електроразпределителното дружество. Уточнява се, че с оглед действащата правна уредба на съществуващото между страните отношение не е необходимо изрично приемане на общите условия от страна на потребителя. Твърди се, че през процесния период ищецът е изпълнил нормативно установеното си задължение да доставя електрическа енергия, като е издавал и съответни фактури за потребените количества такава, но дължимите по същите суми не са заплатени от ответницата. Уточнява се, че съгласно общите условия срокът за заплащане на сумите по фактурите е 10-дневен.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответницата чрез назначения й особен представител е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Признава се, че имотът, относно който се претендират процесните вземания, е собственост на ответницата. Уточнява се обаче, че същият е с площ от 69.04 кв.м. и е за битови нужди, поради което се твърди, че е невъзможно за процесния период да е потребена електроенергия в твърдените от дружество и посочени във фактурите количества. В тази връзка се излагат съображения, че начисленото потребление е силно завишено като се оспорва изправността на съответното техническо средство за измерване.

Като доказателства в първоинстанционното производство са приети: справка относно задължения и плащания на потребител Д.А., осем броя фактури, кредитно известие № ***, справка за консумация на клиент – Д.А., констативен протокол № ***, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД и лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г.

В хода на делото пред първостепенния съд е извършена и приета съдебно техническа (СТЕ) експертиза. От заключението на същата е видно, че в процесния период електромер № *** тип ZE110DU16C002, монтиран за измерване на електрическата енергия в обект, находящ се ***, е бил технически изправен. Посоченият тип електромер има оценка на съответствието, хармонизирана с европейското законодателство, като представлява монофазен уред, подлежащ на проверка на всеки шест години. Видно е и че електромер № *** е произведен през 2008 г., а впоследствие е проверен през 2014 г. На следващо място от експертното заключение се установява, че електромерът е бил отчитан ежемесечно. На последно място се установява, че с кредитно известие № *** на потребителя Д.А. са сторнирани надчетени 826 kW дневна и 393 kW нощна ел. енергия като са фактурирани реално изразходваните 1519 kW дневна и 767 kW нощна ел. енергия. При разпита си пред съда вещото лице потвърждава, че за процесния период електромерът е бил в срока на годност и е бил изправен. Уточнява обаче, че към настоящия момент същият вече не се намира в имота на ответницата, където е монтиран друг измервателен уред. В тази връзка посочва, че не е могъл да изследва електромер № *** непосредствено.

Към гр.д. № 2483/2018 г. по описа на РС – гр. Перник е приложено ч.гр.д. № 6989/2017 г. по описа на същия съд.

Въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е счел, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. В тази връзка е прието, че ответницата е потребител на електрическа енергия, но доколкото към момента на извършване на СТЕ електромер № *** е бил демонтиран от нейния имот и поставен на друг адрес, то не може да се извърши проверка на редовността на уреда. Прието е също, че ищцовото дружество не е съставило надлежни документи относно начисленото количество електрическа енергия, като от същите не става ясно какви корекции и в какъв размер са извършвани по партидата на потребителя. С тези съображения районният съд е аргументирал извод, че ищецът не е установил по категоричен начин правилното и законосъобразно начисляване на количеството електроенергия, доставено на ответницата, поради което е отхвърлил изцяло предявените искове.

Съгласно чл.

269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр. Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните части.

По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.

От фактическа страна между страните не се спори, че Д.А. е собственик на имот с площ от 69.04 кв.м., находящ се в ***, доколкото процесуалният й представител сам посочва това в съдебно заседание пред ПРС. На следващо място по делото се установява, че през процесния период са налице действащи общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, като същите не са оспорени от въззиваемата по предвидения за това нормативно установен ред. Съгласно приетата СТЕ в този период жалбоподателят е доставял електроенергия в посочения имот, собственост на ответницата. За измерване на количеството доставена и потребена електроенергия в процесния период в имота е бил монтиран електромер № *** тип ZE110DU16C002. Последният съгласно експертното изследване, извършено по документи, е бил в срок на годност и е бил технически изправен като отчитането му се е извършвало ежемесечно. Към момента на извършване на СТЕ посоченият електромер вече не се намира в имота на ответницата, доколкото е поставен на друго място. За доставената и потребена електроенергия в процесния период жалбоподателят е издавал ежемесечни фактури на името на ответницата, както следва: 1. № **********/31.07.2016 г. – за сумата от 93.04 лева относно периода: 24.06.2016 г. – 23.07.2016 г; 2. № **********/31.08.2016 г. – за сумата от 85.91 лева относно периода: 24.07.2016 г. – 23.08.2016 г.; 3. № **********/30.09.2016 г. – за сумата от 85.16 лева относно периода: 24.08.2016 г. – 23.09.2016 г.; 4. № **********/31.10.2016 г. – за сумата от 228.49 лева относно периода: 24.09.2016 г. – 24.10.2016 г.; 5. № **********/30.11.2016 г. – за сумата от 393.89 лева относно периода: 25.10.2016 г. – 23.11.2016 г.; 6. № **********/31.12.2016 г. – за сумата от 521.10 лева относно периода: 24.11.2016 г. – 22.12.2016 г.; 7. № **********/31.01.2017 г. – за сумата от 625.33 лева относно периода: 23.12.2016 г. – 20.01.2017 г.; 8. № **********/28.02.2017 г. – за сумата от 622.67 лева относно периода от 21.01.2017 г. – 20.02.2017 г. Към последната издадена фактура е съставено кредитно известие № *** – за сумата от 217.48 лева. По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че сумите по фактурите не са заплатени от ответницата.