Решение № 1150 от 05.12.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1150 гр. Добрич, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20223230100364 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Община град Добрич с ЕИК 000852932, град Добрич, ул.

„България” № 12, с която против „А-Грийн Тех“ ЕООД, ЕИК:

205044084, град Добрич, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 10, е предявен по реда на чл. 415 от ГПК иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед № 1201/14.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 3177 по описа на Районен съд - Добрич за 2021г.: сумата от 22 806,45 лева (двадесет и две хиляди осемстотин и шест лева, четиридесет и пет стотинки), представляваща дължима неустойка за забава ,начислена за периода от 02.09.2020г. до 11.05.2021г.вкл. ,в плащането на наемната цена за стопанската 2019г./2020 г. по договор за наем № ***/03.12.2018г. за ползване на недвижим общински имот, находящ се в землището на град Д., представляващ поземлен имот с идентификатор ***земеделска земя с площ 100 002.00 кв. м., ведно със законната лихва 1 върху главницата от 22 806,45 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда 05.10.2021г., до окончателното плащане.

Претендират се разноските в заповедното и по настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение.

Излагат се следните обстоятелства:

Община гр. Добрич е собственик на недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ 100 002.00 кв. м. в землището на град Д. - ПИ с идентификатор ***.

Съставен е Акт № *** от 09.12.2008г. за общинска частна собственост. С договор за отдаване под наем на земеделска земя № ***/03.12.2018г. Община гр. Добрич е отдала под наем собствения си имот на „А-Грийн Тех“ ЕООД за срок от 4 стопански години 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г. Съгласно чл. 4 от договора дължимият годишен наем е в размер на 18 100.36 лева.В изпълнение на чл. 5 е извършено авансово плащане за стопанската 2018/2019 година. В чл. 6 е предвидено заплащане на наемите за следващите години да бъде извършвано в срок до 30 ноември за стопанската година (според чл. 21 - времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата календарна година). За стопанската 2019/2020г. наемът е следвало да бъде заплатен до 30.11.2019г. Съгласно чл. 8 от договора, при неизпълнение на задължението за плащане на наемната цена в уговорения срок, наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден. Към настоящия момент „А-Грийн Тех“ ЕООД дължи наем за стопанската 2019/2020г. и неустойка. С писмо № ***/10.09.2020г. длъжникът е уведомен за дължимия наем и размера на дължимата неустойка по договора, изчислена към датата 31.12.2019г.

За периода от 02.09.2020г. до 11.05.2021г. /вкл./ наемателят дължи неустойка в размер на 22 806.45 лева.

В чл. 20 от договора е предвидено едностранно прекратяване при закъснение плащане на дължимия годишен наем за срок повече от три 2 месеца. С изтичане на стопанската 2019/2020г. със съобщение за едностранно прекратяване № ***/06.10.2020г. договорът е прекратен едностранно и длъжникът е поканен за съставяне на приемо предавателен протокол.

С писмо № ***/20.11.2020г. е подадена информация за прекратяването на договора за наем в Общинска служба по земеделие.

Със заповед № ***/10.02.2021г. на кмета на Община град Добрич е наредено изземването на общинския имот. На 05.05.2021г. е извършено изземване на общинския имот, за което е съставен протокол.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба .

Ответникът оспорва иска по основание и размер, като излага следните възражения:

Неустоечната клауза на т.2, изр.2 от раздел III в договора за наем № *** от 03.12.2018г. ,съгласно която при росрочие на плащането, наемателят дължи неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, противоречи на правилата на добрите нрави и закона, поради което на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е нищожна и като такава на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следва да бъде заместена от повелителните разпоредби на закона - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - при забава в плащанията си длъжникът дължи законната лихва, чийто размер се определя от Министерския съвет.

Неустойката е нищожна поради накърнавяне на добрите нрави, защото е уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Процесната мораторна неустойка е договорена към момента на сключване на договор за наем - 0.5% за всеки ден забава на наемното плащане, без краен предел на срока и размера, до който може да нараства. Сам по себе си този начин на уговаряне не обуславя 3 нищожността й, тъй като е поставен в зависимост от волята и отговорността на страните и е в съгласие с призната на съконтрахентите договорна свобода по чл. 9 от ЗЗД 1 , но поведението на наемодателя води до извода, че в този си размер, уговорената между страните мораторна неустойка не отговаря на присъщите й цели - да обезпечи изпълнението на поетото от наемателя задължение и да обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от съконтрахентите санкционна функция, целяща да накаже неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключване на процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е и липсата на уговорена в подобен смисъл неустойка при забава изпълнение задълженията на наемодателя. Претендираната договорна неустойка по договора за наем надхвърля значително законната лихва, с която би могла да се съизмерява евентуалната вреда за кредитора от забавената парична престация на длъжника. Процесната договорна мораторна неустойка в уговорения размер, надвишаващ значително размера на очакваните вреди при забавено изпълнение на главното парично задължение в размер на законната лихва за забава, излиза извън присъщите й обезщетителни, обезпечителни и санкционни функции, като още към момента на сключване на процесния договор за наем създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняваща добрите нрави и обуславяща нищожност на неустоечната клауза на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Ответникът счита, че следва да се постанови решение, с което процесната неустойка да бъде заместена от повелителните разпоредби на закона - чл. 86, ал. от 1 ЗЗД - при забава в плащанията си длъжникът дължи законната лихва, чийто размер се определя от Министерския съвет.

Навежда се и възражение ,че кредиторът е развалил договора и не може да търси неустойка за забава.

4

Искът е с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 92 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Възраженията на ответника почиват на разпоредбите на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД /нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави/ и чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният установителен иск, след успешно проведено заповедно производство и депозирано от длъжника възражение по чл.

414 от ГПК в установения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 2 от ГПК, е процесуално допустим.

От представен договор за наем №***/03.12.2018 г. се установява, че на 03.12.2018 г. между Община град Добрич и „А-ГРИЙН ТЕХ“ЕООД - гр. Добрич е бил сключен договор за наем на общински поземлен имот с идентификатор №*** по кадастралната карта на град Д. с площ от 100002 кв.м.; договорът е бил сключен за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г.; уговорената годишна наемна цена е в размер на 18100.36 лева, платима съгласно чл.6 в срок до 30 ноември на съответната стопанска година; наемното плащане за стопанската 2018/2019 г. е заплатено при сключването на договора.

За стопанската 2019/2020г. наемът е следвало да бъде заплатен до 30.11.2019г.и същият възлиза на 18100.36 лева .

Не се оспорва от ответника ,че не е заплатил дължимото наемно възнаграждение за стопанската 2019/2020г.

Съгласно чл. 8 от договора, при неизпълнение на задължението за плащане на наемната цена в уговорения срок, наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден.

Вещото лице С. И. установява в заключението си по делото 5 следното : Неустойката за забава в плащането на наемната цена за стопанската 2019г. / 2020 г. , изчислена за периода 02.09.2020 г. 11.05.2021 г. по реда на чл. 8 от сключения договор за наем в размер на 0.5% за всеки просрочен ден възлиза на сумата 22 806.45 лева .

Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания.

Правоизключващото възражение на ответника се свежда до нищожност на неустойката на основание чл. 26, ал. 1,предл. трето от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, обосновано с твърдения за несъответствие между неустойката и действителните вреди , уговорена е извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Неустойката представлява договорно предварително определяне на отговорността на длъжника при неизпълнение на задължението – забавено, лошо или частично. Предпоставки за възникване на неустойката са съществуването на валиден договор и валидна неустоечна клауза, неизпълнение на задължението по причина, за която длъжникът отговаря. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен присъщите обезпечителна /да стимулира и гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения/ и обезщетителна /да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват/ функции, от съществено значение е и санкционната й функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато не са настъпили вреди в предвидения размер. В този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, но длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Тази функция намира приложение и когато размерът на неустойката е по-голям от размера на претърпените от кредитора 6 вреди. Средство за защита на длъжника е както предвидената в чл. 92, ал. 2 от ЗЗД възможност за намаляване на неустойката поради прекомерност/изкл.хипотезата на чл.309 от ТЗ/, така и възможността за прогласяването й за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Принципно накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.

26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на основен правен принцип - на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения, на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща добрите нрави и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

Съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението в случая следва да се търси като се държи сметка за характера и предмета на договора.